телевизия "КИС 13"

телевизия "КИС 13"

Прочети повече за телевизия "КИС 13" в секция "За нас"

Днес кметът на Разград д-р Валентин Василев провери на място започването на рехабилитация на поредните тротоари в града.

Този път ремонтът ще се извърши по ул. "Васил Левски" в участъка от ул. "Г.Кръстевич" до "Северен булевард" от източната страна и по ул. "Бели Лом" – от ул."Васил Левски" от страната на Български пощи.

В момента се премахват старите настилки и се подготвя теренът за монтиране на нови тротоарна настилка. Стойността на ремонтите е близо 80 000 лева без ДДС.

Всеки от нас познава поне по един патриот, историк, краевед, родолюбец или изследовател. Ще ви разкажем за една интересна личност от Търговище, личност, която притежава качествата на споменатите тип хора. А по професия е учител, който скоро ще се пенсионира и ще има повече време да прави това, което го вълнува и  прави с огромно желание.

Не обича много да говори за себе си, показва го с делата си, но се гордее с произхода си. Казва, че е от стар знатен български род, на княз Димитър, син на последният владетел от първото българско царство, цар Петър Делян. Този кръст е на близо 1000 години, останал точно от това време. А от това свидетелство се разбира, че с основание към името си прибавя и званието „Хаджия“, тъй като е посетил и Божия гроб в Йерусалим.



И понеже той нямал право да бъде цар, затова получава титлата „Княз“, отначало всички негови хора  наричали  наследниците му „княжевики“, с течение на времето фамилното име се променя и приема познатата ни форма „Княжевич“. Историята и миналото на нашия род може да се раздели на два етапа, първият етап или период е легендарен период, легендарният период всъщност обхваща периода на рода Дуло, и комитополитите на цар Самуил, защото както казахме цар Петър Делян именно е потомък на този род. А истинската, писаната история на рода всъщност започва от 1041-ва година, със смъртта на цар Петър Делян.


Любовта му към историята и миналото на рода му започва още като малък, тога често е бил свидетел на разговори и спорове  между баща му и дядо му – чий род е по-велик.



Единият казваше „моят род е царски“, другият пък казваше „моят пък е хайдушки“, по-късно обаче, научната насоченост на моя интерес се зароди от една задача, която ни постави в 7 клас учителят ми по история, тогава другарят Петър Петров, който  ни постави като задача за домашно, всеки да пише за своя род. Тогава аз се прибрах в къщи, и попитах татко, така и така, вие много сте ми разказвали за нашия род, но има ли нещо написано, за да мога да го използвам и да го покажа на другаря Петров. Тогава баща ми извади една стара окъсана тетрадка от скрина и сега вече ми разказа, че тази книга е остатъци от неговият дядо, който е писал някога, а оригиналът на тази книга е била още по-стара книга, написана през 1756 година, от неговия пра пра дядо свещеник поп Димитър. И тази тетрадка я пазехме и та ми послужи всъщност за първоизточник ако мога така да кажа на първата ми научна история.


В работа си Княжевич се отличава от останалите, които се занимават с история и изследователска дейност. Темите си ги подбира, разработва и архивира по нетрадиционен начин, както примерно се прави в държавни музеи и архиви.


Работя обратно на тези така наречените „традиционни историци“, докато те се ровят в документите, търсят там какво има и намират темата, която ги интересува и започват да работят. При мен е точно обратното, като активен турист, скаут, голяма част от моя живот минава по път, по планини, по села и именно по време на тези пътешествия попадам на теми, които ме грабват и започвам да работя по тях. Например, чувам за някаква интересна местност, свързана с миналото на село било, с историята на самата местност и започвам да ги описвам, най-често това го правя от срещи и разговори с непознати хора, с възрастни хора, овчари, ловци, които срещам сред природата, от тях научавам ако мога така да кажа най-важното – крушката на опашката, откъде да тръгнат моите проучвания. Т.е. аз започвам винаги отзад напред, първо от преданията, митовете и легендите, след това като се прибера в къщи, вече се старая да разгърна научната литература дали има нещо написано, дали има нещо запазено по този въпрос. Ако видя, че нещата си съвпадат, тогава сядам на масата, вземам химикала и листа и започвам да обобщавам темата.


Краеведът – историк е готов да посочи и примери, които зрителите сигурно ще ги чуят за първи път, като например това, че тези земи са били обитавани още преди 6400 години преди новата ера, а по късно тук се развива и т.нар. култура „Поляница“.  Документи, намиращи се в Регионалния исторически музей също потвърждават това, така също, че тук са се е водила голяма битка между печенегите и византийците в района на днешните села Стража и Черковна.   


И до ден днешен там са се запазили такива интересни предания и легенди, които разказват за нея, а един от върховете даже носи името на печенешкия вожд Татуш и върхът до ден днешен носите името Татус. Разбира се, най-интересното за зрителите и за читателите е миналото на на самия град Търговище, в миналото Ески джумая, а още преди това се разказват различни легенди за него, едни предполагат, че се е казвал Разбойна, други допускат, че се е казвал Мисионис, трети дори казват, че се е казвал Косово. Така, че според мен най-реалното име на първия град, предшественик на Търговище, това е Разбойна, това се потвърждава и от много легенди, които са разказани от хората, писали преди нас. Един от тях е Иван Халаджов, когато някой е искал да потърси някакъв документ за земята си, той трябвало да отиде в Цариград и да търси „Разбойна казасъ касаба“, а не Ески Джумая. Разбира се, тук можем да споменем и за името Мисионис, който се разпространява последно време за стария античен град, който се намира в местността „Парка“, за него също може да се каже и „да“ и „не“, поради простата причина, че авторът, който споменава това име Мохамед ал Идриси, самият той не е сигурен в изворите, които ги използва и начинът, по който изписва името е различно, не е Мисионис, а Мурсиамос, Мисиамос, Мусимос, така, че тук думата имат вече първите преводачи като Борис Недков, според който името всъщност е трансформация от старобългарското Симеонис, с неправилно изписани Мисионис, метатеза се нарича, така, че аз съм по-склонен да смятам, че името на нашата крепост, известна от хората и преданията като Крумово кале, може би е по-скоро Симеоновград, или Симеонос на латински, откъдето се е получила метатезата Мисионис. Това също се подкрепя от факта, че два големи града оспорват това нещо, сега ако отиде на местността „Хисарлъка“ над град Шумен, ще намерите много интересни табелки, на които пише „Намирате се в античния град Мисионис и т.н.“, същото, което в момента казват някои за античния град в района на парка. Надписът, който е намерен в местността „Крумово кале“, е изписано върху един камък „кан“, който се намира в Историческия музей, красноречиво говори, че тази крепост е създадена от човек, който е носел тази титла „кан“, а такъв може да бъде само Омуртаг или Крум, а фактът, че крепостта носи и популярното име Крумово кале, подсказва, че това най-вероятно е Хан Крум, или по-правилно кан Крум, който е изградил тази крепост и затова до ден днешен носи неговото име „Крумово кале“.


Според краеведа – изследовател, всеки българин, който се смята за патриот, трябва да има и да съхранява скъпи за него и рода му вещи и предмети. А в дома на Княжевич има много такива реликви, като този костен кръст на 1000 години, револвер, подобен на това на Дякона, турски ятаган и още много документи в оригинал. Досега той е издал 8 книги на различна тематика, има намерение да издаде още няколко. Дейността си финансира изцяло сам, с изключение на една от книгите,която е издадена със средства от регионалната библиотека. Макар и да е  нетрадиционен подходът му в работата си, има разбиране и съдействие от страна на хората, занимаващи се с подобна дейност. Преди няколко дена се завърна от изследователска дейност в района на югозападна България, посети и се срещна с много българи от Западните покрайнини. Всичко проучено и заснето там, тепърва ще бъде изследвано и архивирано. Чувства се най-вече духовно удовлетворен от това, което прави, най-вече от контактите с хората, с които се среща и разговаря и още:

Няма как човек да не изпита една приятна тръпка, когато ти се обаждат от София, от университета и ти казват „Г-н Княжевич, вие сте ходили еди къде си, може ли да ни опишете къде се намира този обект и да ни пратите някоя снимка от него“, значи това е признателност за моя труд. Освен нещата, които пиша за миналото на селищата и т.н., аз правя проучване и на отделните хора. За мен даже това е много по-важно, защото хората са тези, които правят събитията, в това отношение аз не пропускам човек, с който сядам на масата и да не го попитам той откъде е, знае ли нещо за рода си, откъде произхожда и т.н., в това отношение да не кажа голяма дума, но съм проучил над 3-4000 рода. По същият начин достигнах и до последната тема, която я работя, това е преправяне биографията на прочутата българска войводка, Румена войвода. Четейки книгата се оказа, че много неща са сбъркани в нея, особено някои дати, някой ще каже откъде знам това това, но знам го още от учителските си години в Антоново, когато разбрах,че в с. Долна Златица живеят потомци на Румяна войвода, т.е. синът й.   


Освен в издадените 8 книги, събраните близо 30 години материали, документи и снимки се пазят като архив в този компютър и още на много дискове, има много подарени  на регионалния музей и архив, както и на централната софийска библиотека. Сигурен е, че направеното от него ще бъде съхранено и от двете му деца, които живо се интересуват от дейността му като техен родител.

Така, че съм спокоен и мога да успокоя и другите хора, в своя 30 годишен труд съм събрал и съм успял да спася неща, които всъщност нямаше да ги има на този свят, ако не бях ги преснел с апарата и не бях ги записал на лист. Хора, бъдете спокойни, всичко, което е събрано тука, ще си остане в компютъра и идното поколение може да разчита на сведения от моя личен архив.

Вчера около 15:00 часа в Районното управление на полицията в Търговище е установено, че в землището на село Макариополско, община Търговище, 27-годишният Д. Б. от Варна отглежда 26 броя растения, които при извършен полеви наркотест реагират на наркотичното вещество марихуана.

Растенията са отглеждани в лозов масив, и всяко е с височина 2-2,5 м. При извършени последващи действия по разследването е установено, че Д.Б. съхранява в обитаван от него дом в друго търговищко село суха зелена тревиста маса с тегло 16,2 грама, която при извършен полеви наркотест реагира на наркотичното вещество марихуана, както и 0,6 грама бяло прахообразно вещество, реагиращо при извършения наркотест на метамфетамин.

Д.Б. е задържан в Районното управление в Търговище на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. По случая е образувано досъдебно производство по чл. 354а от Наказателния кодекс описа на РУ - Търговище.

Председателят на групата общински съветници от "ПАТРИОТИТЕ ВМРО, ГЛАС НАРОДЕН" в Общински съвет - Русе Иво Пазарджиев с питане към кмета на Червена вода Румен Русев относно съществуващият от известно време проблем, касаещ влошената организация по извозването на растителни отпадъци. 

Пазарджиев е сигнализиран многократно от жители на селото, че след края на летния сезон, на много места около контейнерите за смет, има струпани камари с боклуци. Според предоставилите сигнала, липсва цялостна организация от страна на местното кметство за ликвидирането на този проблем, а следствието от това е продължаващото нарастване на камарите с отпадъци от растителен и друг характер. 

Общинският съветник извършва проверка на място и установява, че в действителност забележимо е, че някои улици са много добре почистени, докато други с години не са обслужвани, като размерът на камарите, събрали се в следствие на това, надвишава по височина контейнерите за смет. 

В тази връзка общинският съветник задава няколко въпроса към кмета на Червена вода относно каква организация е създадена от кметството във връзка с извозване на битовите отпадъци с растителен произход, намиращи се в рамките на селото. Така също относно дали има специално установен подход при подбора на улици и места в селото, които се почистват за сметка на други, и разбира се, съществуват ли намерения от страна на местния кмет за подобряване на дейността на кметството при справянето с проблема с растителните отпадъци. 

Общинските съветници от групата на "ПАТРИОТИТЕ ВМРО, ГЛАС НАРОДЕН" бяха първите, които успяха да въведат практиката в местния парламент, на въпроси на общинските съветници да отговарят и кметовете на кметства. Това е вторият такъв случай, след като по-рано тази година на такава форма на обществен контрол бе подложена кметицата на село Тетово. 

Отговор на зададените въпроси, Русев следва да предостави на предстоящата сесия на Общински съвет - Русе на 13 септември.

Kiss13.net използва бисквитки (cookies), за да подобри работата си. Посещавайки този сайт Вие се съгласявате с използването им.
НАУЧИ ПОВЕЧЕ СЪГЛАСЕН СЪМ НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН