Този внезапен порив на Мария Габриел да поиска отстраняването на Иван Гешев трудно предизвиква у мен възторг.

Така държавният глава Румен Радев коментира вчерашното изявление на номинираната от "ГЕРБ – СДС" за министър-председател, че първата задача на евентуалното правителство на Мария Габриел, ще бъде предсрочното освобождаване на главния прокурор.

Вижте цялата позиция на държавния глава по темата във видеото.

Минималната заплата трябва да се задържи на това ниво, което е в момента, за да може бизнесът да си поеме малко въздух.

Това смята председателят на регионалната структура на КРИБ в Русе Милка Трифонова, по отношение на исканията на синдикатите в проекта за бюджет да се заложи 850 лева минимално трудово възнаграждение още през тази година.

Според нея ако се вдигне минималният размер на работната заплата, това ще окаже голям натиск върху бизнеса, който и без друго е засегнат от инфлацията и нестабилната икономическа среда.

Милка Трифонова коментира и предложението да се въведе подоходен корпоративен данък с две ставки от 10 и 15%, в зависимост от големината на предприятието, или да се вдигне за всички на 15%.

От КРИБ настояват също да се направи анализ на състоянието на осигурителната система за преодоляване на дефицит от близо 10 милирада лева.

Припомняме, че проектът на бюджет на Държавното обществено осигуряване предвижда увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли тази година, което ще увеличи разходите с близо 3,7 милиарда лева.

Вижте повече във видеото.

Минимална заплата от 850 лева за тази година, искат от КНСБ.

Според синдиката, е необходимо първо да бъде приет законът за държавния бюджет, за да може да се случи актуализацията на възнагражденията.

От КНСБ настояват също през 2023 да има ръст от минимум 10% на всички заплати.

От синдиката са изчислили, че на годишна база необходимият доход за издръжка нараства с 14,6%, което означава 320 лева повече за тричленно семейство и близо 180 за 1 лице. В същото време, ръстът на цените на храните е с над 21%, а на нехранителните стоки - с около 11%.

Проучването на КНСБ показва още, че повече от 2/3 от работещите не могат да достигнат заплатата за издръжка. За едногодишен период, от КНСБ отчитат ръст от близо 26% на цените на 20 основни и жизненоважни стоки, които са включени в малката потребителска кошница, като динамиката е най-голяма при хранителните продукти.

Затова от КНСБ имат конкретни предложения по отношение на увеличаване на доходите през тази година и в средносрочен план.

От КНСБ настояват и за ръст от минимум 10 процента на всички заплати през тази година.

От КНСБ продължават да настояват минималното трудово възнаграждение в страната да се обвърже със заплатата за издръжка, която е 1351 лева.

Това е чувствително по-високо от предложената от служебното правителство минимална заплата за 2024 в размер на 940 лева. 

Припомняме, че минималната заплата се определя по нов механизъм, който беше приет от 48-ото Народно събрание.

От 2024 година обаче се предвижда месечната минимална работна заплата да достигне 940 лева. Този размер е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, върху която се разработва проектобюджетът за 2023.

Той ще бъде предложен за гласуване в следващото Народно събрание. Според КНСБ, въпреки че по този начин минималната заплата ще се увеличи значително, нейният размер все още ще изоства от това, което предлага синдикатът – минимално възнаграждение да се обвърже с т.нар. заплата за издръжка.

От заложеното в тригодишната средносрочна прогноза става ясно, че за през 2025 се предвижда минималната заплата да стане 1038 лева, а през 2026 - 1128 лева.

Вижте повече по темата във видеото.

Болничните да се поемат изцяло от Националния осигурителен институт, искат работодатели.

Според тях, не е справедливо бизнесът да се натоварва с допълнително здравно осигуряване.

В момента първите три дни от болничните продължават да се плащат от работодателите. Това е така от 2012 година, когато е въведено като временна мярка, спомня си бизнесменът Драгомир Драганов, който е член на управителния съвет на КРИБ в Русе.

Драганов смята, че е справедливо работодателят да поема или един ден от болничния или изобщо да се освободи от задължението да плаща, като всичко стане за сметка на НОИ. Според него, не е редно бизнесът да се натоварва допълнително с плащането на три дни от болничните и смята, че е крайно време тази временна мярка да бъде отменена.

Първите 3 дни от работодателя се плащат частично в размер на 70% от брутното възнаграждение. Плащанията от НОИ също са изчислени като част от заплатата, която за общо заболяване е 80%.

Вижте повече по темата във видеото.