В обновения по проект Етнографски музей в Разград се подготвят за предстоящите майски културни събития.

Обновена е не само самата сграда, но и чешмата в дворното пространство, както и градинската част на музея.

Първото събитие е на 10 май, когато ще бъде открита изложба на вкаменени останки от растения и животни, живели преди милиони години. Тя ще може да бъде разгледана до 26 май.

Предстои събитие и в Деня на музеите 18 май.

Вижте повече във видеото.

Изложба "Изгубените дъщери на Майка България – Македония и Тракия" беше открита в Търговище.

Тя може да се види в Славейковото училище и е посветена на 120 години от Илинденско-преображенското въстание, и 110 години от разорението на тракийските българи след лятото на 1913 година.

В изложбата е проследено зараждането и развитието на освободително движение на македонските и тракийските българи в края на ХIХ и началото на ХХ век.

Вижте повече за експозицията видеото.

В навечерието на празника на Русе - Гергьовден, след четиригодишно отсъствие от русенската сцена Национален фолклорен ансамбъл "БЪЛГАРЕ" представи пред русенци и гостите на града своя проект "ПАИСИЙ".

Спектакълът е създаден по повод 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски. Постановката е единствена по рода си, като в последните 80 години творба в памет на Паисий не е поставяна на родната сцена.

В препълнената зала на Доходното здание в Русе прозвучаха родолюбивите послания на Хилендарския монах, събрани в неговия епохален труд "История славянобългарска". Те бяха поднесени на зрителите от неподражаемия Димитър Селенски - актьор с харизматично присъствие и изключително подходящ за образа на Отец Паисий.

Спектакълът "ПАИСИЙ" представя знакови страници от историята на българите, последвали появата на най-българската книга. Русенци съпреживяха героичните моменти от нашето минало, вълнуващо пресъздадени от невероятните танцьори на ансамбъл "БЪЛГАРЕ".

Като русенец Димитър Селенски е добре познат на театралната публика. През 2014 Димитър Селенски бе удостоен със Златна значка "Русе" за участието си в спектакъла "Последната нощ на Апостола" и по повод неговата 60-годишнина.

Вижте повече във видеото.

Ще ви разкажем за едно изкуство, което е възникнало преди повече от 2000 години.

За негова родина се смята Индонезия, по-точно - остров Ява.

Древното изкуство съчетава умения в рисуването и работа с текстил, багрила и восък.

Един от най-добрите клубове по батик в България е в Търговище. Работи вече повече от 30 години. Христина е от първите му възпитаници и днес вече преподава.

Освен върху плат, тук рисуват и върху плочи, дърво, стъкло и камък. Учат се как се прави декопаж, бижута и пана от вълна.

Клуб "Батик" е член на сдружението "Приятели на Индонезия" и неведнъж са гостували в посолството на страната. А преди време и самата посланичка на Индонезия гостува на клуба с творбите си и заедно с децата демонстрира уменията си в изкуството батик.

Вижте повече за изкуството Батик във видеото.

С изложба Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград отбелязва 141 години от рождението на патрона си.

В експозицията могат да се видят документи, представящи връзката му с Разград, семейни снимки и спомени на негови съвременници.

Вече 31 години библиотеката носи името на живелия в Разград най-известен български литературен критик и университетски преподавател, сполучливо наречен от организаторите на изложбата "Аристократът на духа".

Редки издания на книги от личната библиотека на Боян Пенев от руски, полски, френски и немски автори го разкриват като интелектуалец, който владее библиографските подходи.

Факсимилета от дневниците и писмата на Боян Пенев ни припомнят една многостранно развита личност с богата душевност – той споделя, че обича музиката, симфоничното изкуство, и че едно от желанията му е било да стане музикант, но вместо това написва книга за Бетовен. За повдигане духа на българските войници през 1917 г., Боян Пенев участва в комитет, който създава походна войнишка библиотека – този и други малко известни факти са добре илюстрирани с документален материал в експозицията.

Най-широко е представен приносът му за развитието на новата българска литература, като са експонирани издания на негови трудове, с които той полага основите на литературната критика у нас.

В експозицията присъстват и снимки от личния му живот с поетесата Дора Габе, а по-късно и с Елисавета Багряна. Могат да се видят и нарисувани от него портрети на Яворов и Лора Каравелова.