Изложба "Лозата в битието на българина" показват в Регионалния исторически музей в Търговище.
Установено е, че най-старото лозарство в Европа се е зародило в Тракия по поречието на река Марица още преди 5000 години, а култът към бог Дионис е запечатан и до днес върху множество археологически паметници в България.
Според Библията лозата води произхода си от райската градина. Тя е сакрално растение и символизира невинната Христова кръв. След Всемирния потоп първото растение, което Ной спасява и посажда, това е лозата.
Няма по-пасторална, по-идилична картина от спретнатата българска къща с лозницата пред нея, защото под лозницата се събира семейството, канят се гостите, там е мястото, където е изпълнено с положителни емоции, няма и до днес българска къща без асма. Ние проследяваме развитието на лозарството през вековете от античността до наши дни в тази изложба, като сме акцентирали на култа към Дионис, който е тракийският Бог и който през годините се е трансформирал в Трифон Зарезан. Могат да се видят различни сортове грозде и съответно посетителите в музея могат да бъдат попитани "какъв е този сорт грозде?", всеки може да го откъсне и да види, че това е Кралски рубин.
На Кубрат с неговите синове, когато той им поставя снопа с пръчки и на тази картина всъщност пръчките са лозови, защото те са най-яките и най-трудно се чупят. Първото сакрално растение в Библията е лозата, първото спасено растение от Ной по време на потопа, от което за първи път добива плодове е лозата. В същност кръвта Христова-това е виното, лозата дълбоко е навлязла не само в битието, но и като цяло във философията в живота на българина.
От посаждането на новото грозде, през зарязването, през прекопаването му, колтученето му, пръскането му, връзването му, това са все дейности, които отнемат и ангажират вниманието на селския стопанин. Тук сме представили много предмети на бита, каквито все още има във всяка българска къща, разбира се главното средство за поддръжката на лозето – мотиката, защото "лозето не ще молитва, а иска мотика".
Това всъщност е един лозар от 30-те години, който задължително е с венец лозов на главата, който всъщност показва на децата, че има и такава дейност при отглеждането на лозницата, а именно пръскането против болести, най-вече мана.
Като започнем от Лозница, през Лозарево, Гроздьово, Лозенец, Лозен, над 30 са селищата в България. Обърнали сме внимание в специален кът и на децата с едни занимателни игри, една магнитна дъска, на която те могат да подредят сами български лични имена, на които произхожда коренът от "грозд" и "лоз", т.е. Гроздана, Лозана, Гроздан, Лозан, Грозделина и т.н., те са много имената.
