Останките на намерения край Ряхово мамут бяха прибрани в Регионалния исторически музей в Русе.
Екип от специалисти е направил обход на мястото и е събрал всички кости на древното животно. Освен бедрена кост и част от бивник, сред находките има добре запазена долна челюст.
Предстои костите да бъдат почистени и запазени на място, за да се спре процесът на разрушаване. За същинската консервация ще се търси съдействие от Палеонтологичния музей в Асеновград.
На останките на мамут се натъкнал жител на Ряхово, който веднага разбрал, че става дума за ценна находка.
Прибрах се и казах на комшията: „Трябва да се обадиш.“ Той вика: „Най-бързо на 112.“. Обадих се, но някак си нямаха много доверие. Като казах „мамут“, ми отговориха: „Господине, това е спешен номер, няма такива работи. Обърнете се към местните власти.
Доколкото ми е известно и от информацията, която получаваме от граждани, доста често се намират такива останки. Разбира се, не в такива размери, каквито са сегашните. Хората съобщават не само за кости, но и за различни глинени съдове, прибори и други находки. Брегът на Дунав, особено в нашия район, е много интересен и могат да бъдат открити много неща.
РЕКЛАМА
Според уредника в Историческия музей в Русе Красимир Киров, става дума за млад космат мамут. По долната челюст на животното можело да се види много специфично изтриване на кътните зъби, което досега в литературата много рядко се вижда, сподели още специалистът.
Благодарение на това, че река Дунав се отдръпна, успяхме да извадим останките. Засега имаме няколко работни версии. Едната е, че това е животно, което е живяло в района. Тази част на Дунав преди стотици хиляди години е била суша, а на мястото вероятно е имало блато или езеро. По цвета и начина на оцветяване на костите може донякъде да се съди за това, макар че не е напълно сигурно. Факт е, че намерихме част от бедрена кост, част от лопатка и бивниците, които в момента не се виждат добре. Това говори, че най-вероятно всички останки принадлежат на едно и също животно.
Датировката на находката ще стане ясна, след като бъдат направени специфични анализи и експертизи заедно със специалисти от Националния природонаучен музей.
Става дума за период между 10 000 и около 200 000 години, а като вид вероятно е възникнал преди около 500–600 хиляди години. За тази конкретна находка не мога категорично да посоча датировка. Това е много сложен анализ, който изисква лабораторна работа, а ние не разполагаме с такава възможност. Но това не е толкова важно, колкото да покажем тази ценност на обществеността и на посетителите на Екомузея и Регионалния исторически музей. Наистина е ценност, защото можеше просто да попадне в нечие помещение и никога повече да не бъде видяна. Първо ще почистим пясъка и чакъла по останките. След това ще ги консервираме на място, за да спрем процеса на разрушаване. Това ще стане със специални химически вещества и полимери, които ще заздравят структурата, а едва след това ще преминем към същинската консервация. Доколкото установихме, единственото място в България с подобен опит е Палеонтологичният музей в Асеновград, така че ще разчитаме на съдействието на колегите.
Музеят в Русе разполага с най-богатата колекция от древни хоботни бозайници в страната.
По цялото поречие на Дунав, но особено в района на Ряхово, е известно едно много специфично място. С колегата Георги Марков от Националния природонаучен музей сме го обсъждали многократно. Това е своеобразен депозит, или, ако използвам друга дума – буквално гробище, където се натрупват предимно зъби от мамути, както и останки от мастодонти – близки родственици на днешните слонове.
Затова, ако нивото на Дунава продължи да пада, екипите отново ще се върнат там, за да обходят района за нови находки.
