Трябва коренно различен подход и национална стратегия, която да не зависи от чиновници. Слава Богу, сега поне няма да се сменят през няколко месеца. Надяваме се следващите четири години да има стабилност. Знаете какво беше – докато един министър на земеделието разбере за какво става въпрос, той вече не е на поста. Ясно е, че през лятото трудно ще се вземат важни решения, но мисля, че есента е подходящият момент, защото се приема новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз. За първи път, поне доколкото знам, държавите членки ще могат да кажат какво искат те, а не само да им се казва какво се очаква от тях. Така трябва да бъде. Много важна е и ролята на хората, които пазаруват. Ако те търсят и купуват български истински храни и напитки, мисля, че заедно можем да извадим каруцата от калта.

Например, ако в България ние, свиневъдите, произвеждаме едва 30% от необходимото свинско месо, значи трябва да произвеждаме два или три пъти повече. Първо българските преработватели и търговци трябва да изкупуват българската продукция. Трябва да има минимални цени. След като има КЕВР и на всеки шест месеца се определят цените на енергоносителите, щом може да има регулация там, не виждам причина да няма регулация и при храните. Храната също е енергия. Може и да не зареждаме автомобилите си всеки ден, но всички се храним и пием всеки ден.

Преди Европейският съюз искаше да ни изкара животновъдите виновни, че замърсяваме въздуха с метан и въглероден диоксид. Сега вече ставаме важни, защото продоволствената сигурност е също толкова важна, колкото и националната и военната сигурност. Но това не трябва да останат само лозунги. Трябват реални действия – квоти, минимални изкупни цени и директни продажби, без посредници, които прибират по-голямата част от печалбата. Това се прави във всички държави. Няма как храната да е истинска, вкусна и полезна, ако пътува от Южна Африка или от Северна Европа. Нещата не са толкова сложни.