Пясъчен камък на 750 години, изложен в археологическата експозиция към музея в Търговище, съхранява интересен надпис.

Според проф. Казимир Попконстантинов това е нотариален акт за сделка. Двама мъже през 1281 година си поделят гора и го документират върху него, като го поставят точно по средата на имота.

Това, което ние сега наричаме сделка, в древността хората не са правели само с устни договорки, а и с документи, много по-различни от сегашните. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни и вече стоят над 7 века.

с-н Стефан Иванов - археолог в РИМ Търговище – Самите букви са на старобългарски, изсечени са с големина от 3 до 6 см, надписът е от 6 реда, като се предполага, че е съществувал пълен такъв документ за уреждане на собственост върху хартия или пергамент. Тези двамата като имена са били може би и управители на тази област, областта е Герлово, тъй като в непосредствена близост до откриването на самия паметник се намира много голяма средновековна крепост от Второто българско царство.

От текста върху камъка става ясно, че през XIII-ти век, когато християнството дълбоко е залегнало в Българската държава, се срещат чисти прабългарски имена като Паган и Хинат, а съдържанието му е: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук".

Освен за посетителите на експозицията, уникалният експонат представлява интерес и за хората с юридическо образование.

С-н Ваня Недева - адвокат – Законите в Царство България, Второто българско царство, са заимствани от византийското право и от обичайното право. От това време не са останали писмени документи на български преведени, от които да е ясно точно написан законът, от този документ може да се направи изводът, че тогава хората са уреждали отношенията си договорно. От съвременна юридическа гледна точка, прави впечатление, че този документ се е съхранил през вековете, докато един документ за собственост издаден сега или преди 100 години, има някаква трайност на самия документ, като самата материя се унищожава.

Според историците това място е било свещено за хората, живели тук. В района, където е намерен уникалния паметник, са открити и редица храмове.

Още в древността хората са сключвали сделки не само с устни договорки, но и с документи. Тези свидетелства обаче се оказват много по-трайни от сегашните и са се запазили близо 10 века.

В музея в Търговище се съхранява пясъчен камък, върху който е изписан надпис и е един вид нотариален акт за направена сделка. През 1280 година двама мъже си поделят гора и го документират върху този камък, който го поставят точно по средата на имота. Текстът върху него е разчетен от проф. Казимир Попконстантинов. 

"Надписът е шест редов, буквите са изписани на кирилица, официалният език, който е бил тогава в българската държава. Височината им варира между 3 и 5 сантиметра, неравномерно положени, като цяло той се явява като един характерен паметник на среднобългарската писменост от това време.", казва археологът в Регионален исторически музей - Търговище Ангел Конаклиев.

Съдържанието на надписа е следното: "В лето 1280-то, аз, Паган, предадох на Хинат гората, намираща се на половина оттук“. 

Този паметник е интересен и уникален с това, че това е най-ранният юридически паметник, запазен от българските земи. Археолозите предполагат, че разделянето на гората е станало по волята на тогавашния български владетел Георги Тертер, затова собственикът не е продал или подарил гората, а по волята на царя бил длъжен да я отстъпи.

"Eдно време, когато християнството дълбоко е залегнало в българската държава, говорим за 13-ти век, все още се срещат едни чисти прабългарски имена като Паган и Хинат. Като паметник той е уникален, че показва взаимоотношенията между владетели на местни земи.", допълни Ангел Конаклиев.

Историците смятат още, че за хората живели тук, мястото е било свещено, защото районът, където е намерен уникалния паметник се слави с множество храмове.  

В Регионалния исторически музей Търговище се съхранява камък, върху който е изписан текст, потвърждаващ, че още в края на 13-ти век е съществувал район, който се е казвал "Герилово".

Този лапидарен паметник е намерен по време на разкопки на средновековна църква в района на село Черковна. Наречен е "камъкът на Радослав" заради името, което се споменава в надписа.

Има две версии за изписването на камъка, като те сочат към традиция свързана с приготвянето на Великденски обреден хляб. Това потвърждава, че тези обредни хлябове още тогава се приготвяли и раздавали около големия християнски празник.