Днес в Разград се състоя среща на представители на местния бизнес от различни браншове с ръководството на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Те обсъдиха актуални действия в подкрепа на българската икономика. Целта на предприетите от асоциацията подобни срещи в регионите в страната е подобряване условията за българския бизнес, който работи в изключително конкурентна среда на регионално, национално и световно ниво.

Една от основните дискутирани теми бяха осигуровките на заетите лица. Представени бяха и данни за сивата икономика, чийто процент намалява, но все пак е значителен – около 30 на сто. Един от основните проблеми за развитието на бизнессредата  е вдигането на минималната работна заплата - фактор, който затруднява фирмите в конкурентната им среда. В тяхна тежест е също плащането на такса битови отпадъци.

В Асоциацията на индустриалния капитал членуват над 7000 предприятия.

По време на срещата днес бяха представени няколко оперативни програми, които могат да помогнат на фирми и предприятия да получат финансиране. Представена бе и немска насърчителна програма, насочена към български малки и средни предприятия.

Заради американските топлоелектрически централи работодателските организации в цялата страна са в протестна готовност.

Днес омбудсманът Мая Манолова се срещна с ръководителите на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Поводът е жалба срещу т.нар. "американски централи", която е подадена от Божидар Данев (БСК), Васил Велев (АИКБ), Кирил Домусчиев (КРИБ) и Цветан Симеонов (БТПП), в качеството им на физически лица. Според представителите на бизнеса, на двете дружества годишно се надплаща 486 милиона лева на непазарен принцип, които идват от джобовете на данъкоплатците.

"Отговорно твърдим, че те в постоянен и непрекъснат режим, с последователност, достойна за по-добри дела ни ограбват ежедневно, ежечасно и ежеминутно, като ни "измъкват" от джобовете по 14 лева на мегаватчас използвана електроенергия", казва се в жалбата.

Работодателските организации призовават за незабавно разследване и предприемане на мерки за пресичане на това нарушаване на правата на потребителите.

Правителство, синдикати и работодатели не стигнаха до обща позиция за увеличение на минималната работна заплата на провелото се днес заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Предложението на Министерски съвет е размерът на минималната работна заплата за 2017 да бъде 460 лева.

Работодателите не подкрепят увеличението. Според работодателите България е на пето място в Европейския съюз по най-висока минимална заплата спрямо брутния вътрешен продукт.

"Този подход го приемаме като сбъркана политика по доходите, която води до там, че се стимулира готованството, ниската квалификация, нежеланието да се образоваш и работиш. Това е подход, който гони в чужбина квалифицираните работници. Получаваме много над средноевропейското при ниската квалификация.", каза председателят на АИКБ Васил Велев.

От КНСБ обаче застанаха зад предложението увеличение.

"На последно място сме в ЕС като минимална работна заплата. Последователна политика в това отношение ще доведе до преодоляване на съществените неравенства, които се задълбочават с всяка година.", заяви представителят на КНСБ Любен Томев.

На заседанието работодателските организации са предложили компромисен вариант за въвеждане на брутна месечна заботна заплата в размер на 460 лева.