В България все още не са въведени минималните стандарти за защита на жертвите на насилие и престъпления. Това казаха в Русе експерти от Института по социални дейности и практики.

От 2012 година има Европейска директива, която изисква да се премахне „разпокъсаната” до сега практика на институциите при осигуряване на подкрепа на пострадалите. В подкрепа на децата-жертви на насилие в страната работят така наречените сини стаи.

В Русе синята стая е започнала да функционира от 2013 година. За този период през нея са минали 16 деца. 

По време на кандидатстудентската кампания в Русенския университет се провеждат защити на дипломни работи на завършващи студенти. Краят на една образователна степен, понякога е начало на друга. Питахме група млади преподаватели от катедра Транспорт на Русенския университет защо предпочитат научната работа вместо да получават доходи от практическото приложение на знанията си.

Д-р Димитър Грозев е от хората, които след завършване на университетското си образование започва работа. Няколко години в различни фирми, натрупан опит и достатъчно наблюдения, му дават идеи как да се подобри таксиметровият транспорт в Русе. Това е и темата на дисертацията му.

Днес, вече като преподавател, Димитър Грозев продължава да търси начин за оптимизиране на транспорта в града и поддържа контактите си с фирмите. След дни Павел Стоянов пък ще защитава докторската си дисертация, в която търси начин и дава предложения как да се подобри работата на обществения транспорт в Русе.

Докато учи магистратура Павел Стоянов започва работа във фирма за обществен превоз  и вижда на практика, че има различни звена в компанията, чиято работа може да бъде подобрена. Дава си сметка, че за да се реализират тези промени и да се подобри транспортната услуга, трябва да натрупа още теоретични знания. Така съвсем естествено стига до докторантурата.

Настоящият ръководител на катедра Транспорт в Русенския университет – доц. Асен Асенов също е преминал дългия път от студентската скамейка към докторантурата. След като завършва университета започва работа като инженер.  Стечение на обстоятелствата го връщат отново във висшето училище, този път като докторант. Защитава дисертацията си и няколко години по-късно става хабилитиран преподавател. Днес той е ръководител на докторанти. 

За всеки научен ръководител е вълнуващо да види израстването на своите докторанти – да проследи изследователската работа, да преживее емоцията от писането на дисертацията и вълнението при защитата, казва ректорът на Русенския университет проф. Велизара Пенчева. Като ръководител на 7 докторанти тя помни всеки от тях от студентската скамейка. 

В докторска степен могат да се обучават само хора, завършили магистърски курс. Третата фаза на висше образование продължава 3 или 4 години, като докторантът може да избере редовна, задочна или свободна форма на обучение. Всеки от докторантите работи с научен ръководител и в периода на обучението си прави задълбочено изследване върху определен проблем. След успешна защита получава образователна и научна степен „доктор“. 

Семинар по киберсигурност се проведе в Русенския университет. Той бе насочен към малките и средните фирми, които според специалистите са най-уязвими при обмяната на информация.

Съветите към тях са да не споделят собсвтен ресур, когато не е необходимо. Експертите препоръчват и да се използва и електронен сертификат там където е възможно. 

Експертите в сферата на киберсигурността обясниха, че в повечето случаи киберпрестъпленията са свързани с подмяна на информация между две фирми.

По време на семинара в Русенския университет представителите на бизнеса се запознаха и с възможностите за дигитален маркетинг и с правилата на бизнес етикет и протокол.

За 11 години в „Центъра за социална рехабилитация и интеграция на жертви на домашно насилие“ в Търговище е била оказана помощ на близо 1000 човека.

Организацията, която е доставчик на социалната услуга е осигурила процесуално представителство при воденето на 140 дела по Закона за защита от домашното насилие. 
В центъра работят 8 души. В него се предоставят безплатни
 консултации с психолог, социален работник и адвокат, съдействие при подготвяне на документи, контакти с други институции, процесуално представителство в Съда
при водене на дела по Закона за защита от домашното насилие.

Според специалистите, през последните години се
наблюдава увеличение на броя на потърсилите
помощта на услугите, предоставени от центъра.


Заради зачестяване на случаите на домашно насилие, граждански организации призоваха за ратифициране на
 Истанбулската конвенция, която квалифицира домашното насилие като престъпление, за да може да има по-строги наказания.

40 лекари от многопрофилната болница в Разград излязоха днес на протест в защита на изпълнителния директор на лечебното заведение доктор Марин Керчев.

Те се събраха пред входа на болницата цял час преди насроченото за 11:00 часа годишно Общо събрание на акционерите, тъй като получили информация, че ръководството ще бъде сменено.

Лекарите заявиха категоричната си подкрепа за д-р Марин Керчев. Според тях е имало единствено политически мотив за смяна на реководството на болницата, която е една от малкото в страната, които работят на печалба. 

Днес стана ясно още, че 40 лекари и медициски сестри са депозирали молби за напускане в знак на солидарност с ръководството, оглавявано от д-р Марин Керчев. 

Насроченото за 11:00 часа Общо събрание на акционерите в многопрофилната болница не се състоя, тъй като представителят на Министерството на здравеопазването, чрез което държавата е мажоритарният собственик на болницата, се явил замалко, не се регистрирал и си заминал.

Най-вероятно Общото събрание на многопрофилната болница "Св. Иван Рилски" в Разград ще се проведе на втората обявена дата – 14 юли.