Стотици софиянци се събраха на площад „Княз Александър I“ за тържественото честване на 108-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Хор „Света София“ изпълни българския химн в периода 1879 г. - 1944 г. „Шуми Марица“ и песента „Край Босфора“ под музикалния съпровод на Софийския духов оркестър. Бяха поднесени венци пред Паметника на независимостта.

Тържествата продължиха със смяна на почетния гвардейски караул пред президентството. Новите ритуали, които представя Националната гвардейска част, са свързани със съхраняването и развитието на традициите, заложени в миналото.

Тържествена смяна на гвардейския караул се прави на общо осем празника. За първи път церемонията е извършена на 5 ноември 2003 г.

България чества днес националния си празник – Деня на Oсвобождението от османско владичество. На 3 март 1878  година е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага краят на Руско-турската война. Тя довежда до освобождаването на част от българите от Османската империя и създаването на Третата българска държава. 

Националният трибагреник се развя над паметника на Незнайния войн в София по случай 138-годишнината от освобождението на България от османско владичество. Стотици граждани изпълниха пространството до храм-паметника „Св. Александър Невски” за официалната церемония по издигане на националния флаг. Преди това президентът на България Росен Плевнелиев направи преглед на строените войски и поздрави представителната гвардейска част по случай трети март. 

За Националния празник, хиляди българи се извиха на опашка пред военноисторическия музей, за да видят най-голямата светиня на българското освобождение – оригинала на Самарското знаме. То е шито за Априлското въстание в девическия манастир в руския град Самара, но не успява да вземе участие в него. Година по-късно е връчено на българското опълчение по време на Руско-турската война.

Самарското знаме е двулицево.От едната му страна е изобразена икона на Св. Богородица и Иисус Христос, а от другата - Св. Св. Кирил и Методий. Знамето е от естествена коприна, което е причината да се съхранява в пълен мрак в изключително строго контролирани условия във Фондовете на Националния военноисторически музей. 

Самарското знаме се вади за публика в изключително редки ситуации, главно по време на големи годишнини от Руско-турската война. То е единственото знаме с вграден орден за храброст.