България няма да участва в сделката за продажбата на ЧЕЗ.

Това заяви финансовият министър Владислав Горанов пред членовете на Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на компанията в България.

"Не смятаме, че въпреки обществения интерес, че включването на държавата в една подобна сделка, е методът за защита на интересите на гражданите. Подобна позиция е консултирана с премиера. Оставаме с разбирането, че имаме достатъчно механизми от гледна точка на законодателно равнище и регулаторно и не е нужно държавата да придобива и да участва по какъвто и да било начин в тази сделка", заяви Горанов.

Финансовият министър коментира и отношението на държавата към фирмата купувач на ЧЕЗ. По думите му, тя е като към всяко българско търговско дружество, което трябва да спазва законите. Той допълни още, че неофициално 9 месеца е срокът за завършване на сделката между ЧЕЗ и българската компания.

Правителството и бизнесът се разбраха за дълбоки промени в енергетиката.

Това стана ясно след среща между премиера Бойко Борисов, представители на работодателските организации и председателят на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.

Една от основните промени ще доведе до изваждане на свободния пазар на дружества, които досега са имали преференциална цена за произвежданата от тях електроенергия и са я продавали директно на НЕК. Друга мярка е свързана с дружества в енергетиката, които ще предлагат 12-часови дневни и нощни профили, за да може фирмите, които имат нужда само от нощна енергия, да си купуват такава, и обратното. Промените касаят и т.нар. американски централи. Предвижда се също разпределителните дружества да купуват технологичните загуби на свободен пазар.

Заради постигнатия с правителството консенсус за реформи в енергетиката, бизнесът се отказа от националния протест на 28 февруари. Готвените промени почти напълно ще либерализират свободния пазар, смятат от бизнеса.

"За да имаме модерна енергетика, а и българската индустрия да получава електроенергия на пазарни цени, за да може да се конкурира с наши конкуренти от съседни и други европейски държави. Един добър диалог се получи и получихме съгласие за всички мерки, които българските работодатели предлагат", каза днес председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

На този етап моделът не предвижда промени в регулирания пазар и в начина, по който се определят цените за бита.

Правителството оцеля при вота на недоверие. Това стана в отсъствието на премиера Бойко Борисов.

Преди гласуването, в декларация от името на парламентарната група на БСП, Валери Жаблянов заяви, че това е допринесло за ниския рейтинг на парламента.

Също в декларация председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че министър-председателят отсъства заради събития свързани с председателството на Съвета на Европейския съюз.

Вотът на недоверие получи подкрепата на 79 депутати от БСП и 24 от ДПС. Против гласуваха 131 народни представители.

БСП внася вота на недоверие към кабинета на 17 януари без ДПС.

Това заяви в кулораите на Народното събрание лидерът на левицата Корнелия Нинова. Тя каза, че мотивите за това решение произтичат от принципни различия в позициите, заради речта на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, в която той заяви, че трябва да се пази стабилността и че няма готова опозиционна сила, която да поеме управлението.

"Затова, оставяйки с взаимно уважение по между си с ДПС, ние пристъпваме на 17 към внасяне на вот на недоверие. Дали ще ни подкрепят е тяхно политическо решение.", каза лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Йордан Цонев от ДПС заяви, че ще подкрепят вота на недоверие, но със свои мотиви и аргументи.

"Имаме решение за вота на недоверие и то много отдавна, взето на нашия най-висш форум между две конференции на Националния съвет. Решението ни не е за един вот, а за вотове, и добре обосновано", категоричен бе Цонев.

Темата на вота ще е несправянето на правителството с борбата с корупцията.

Приеха бюджета за 2018 на първо четене в народото събрание. Държавата планира да изхарчи догодина над 39 милиарда лева, което е с 2,5 милиарда повече от 2017. 

Според управляващите философията на бюджета е за подкрепа на икономическата активност на бизнеса и продължаващ устойчив растеж. Приоритети в бюджета са образование и социални дейности.

"За мен е изключително впечатляващо това, което е заложено в бюджет 2018 година. Трябва да отчетем и допълнителната добавена стойност, която ще дойде за развитието на регионите и за реализирането на определени секторни политики, свързана с европейското финансиране. Трябва да знаем, че европейското финансиране може да бъде добавена стойност в управлението на ГЕРБ, защото знаем, че добавена стойност в управлението на БСП няма как да има", заяви от трибуната на Народното събрание председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов.

"Какво имаме днес - растяща икономика и най-синтезираният показател е БВП, който е над средното ниво за европейските страни. За 2018 година приходите ще бъдат с 2,3 млрд. лв. повече спрямо отчетените за предходната година. Над 11 млрд. лв. е фискалният резерв, върнато е доверието в банките, кредитирането е при изключително ниски лихви, финансова стабилност, гарантирана от стабилен валутен борд, подплатен с високи валутни резерви", каза на свой ред народният представител от ГЕРБ Менда Стоянова.

От БСП пък обвиниха управляващите, че са направили бюджет на застоя. Според тях той е правен на парче. Левицата ще внесе свой алтернативен вариант между първо и второ четене, обяви лидерът на партията Корнелия Нинова.

"Това е бюджет на застоя. Това е паралелният бюджет на паралелната държава. Държавата на управляващите, която гледа от високо и не иска да реши проблемите на хората", заяви Корнелия Нинова

ДПС също разкритикуваха бюджета.

"От бюджет на зрителната измама в съпоставка с един холивудски филм, през бюджет на работните заплати и на изгубеното време. Икономиката има крещяща нужда от външни и вътрешни инвестиции. Увеличаването на капиталовите разходи по-скоро се явява фискален буфер. Основната причина за неинвестиране са административните спънки в страната. По отношение на растежа – не се вземат предвид структурата на БВП. Как да бъдат стимулирани онези сектори и фактори на растежа, за да се получи ускоряване на икономическия растеж", посочи депутатът Йордан Цонев.

След бурните дебати в пленарна зала, бюджетът беше приет с 126 гласа "За", 96 "Против" и 1 "Въздържал се".