Без сериозно пострадали се разминаха два инцидента тази сутрин на различни места в страната.
При единия, край Враца се обърна автобус. В него са пътували двайсетина души, от които 7 деца. Инцидентът станал минути след 07:00 часа на обходния път на Враца.
Предполага се, че автобусът не е спрял на знак "Стоп", което е довело до инцидента. Той е бил ударен странично от друг автомобил, вследствие на което се обърнал и го затиснал. В колата са пътували петима души, сред които няма тежко пострадали. Пътниците от автобуса пък излезли през предния прозорец.
При друг инцидент на автомагистрала "Струма" край Кочериново, се преобърна микробус, превозващ моторници на платформа.
Пътнотранспортното произшествие станало към 07:20 часа, на Лот 2 на магистралата, в посока Дупница. При неизяснени обстоятелства преминавайки над моста на река Рилска, шофьорът на микробуса изгубил управление и се преобърнал. Пострадали са водачът и спътникът му, които са с охлузвания.
Заради инцидента, движението в участъка временно се извършваше само в едната лента.
Държавният глава Румен Радев се срещна днес в Сочи с президента на Руската федерация Владимир Путин.
Това стана по време на двудневно официално посещение по покана на руския държавен глава.
Двамата обсъдиха двустранните връзки в икономиката, енергетиката, образованието и културата, както и международната сигурност.
"В хода на разговора помежду ни, който беше доста подробен и в тесен и в широк кръг, информирах президента Радев за нашите приоритети за изграждане на двустранни отношения и за подхода на Русия към редица международни проблеми. Считам, че визитата на президента Радев е добър сигнал за възобновяването на пълноправни руско-български отношения.", посочи Владимир Путин.
"С президента Путин направихме стратегически преглед на нашите отношения. Разгледахме всички възможности, всички добри традиции, има наистина огромен потенциал в най-различни сфери – и на икономиката, и на търговията, на енергетиката особено, на туризма, културата, образованието и науката", категоричен бе на свой ред президентът Румен Радев.
Народния представител от БСП Таско Ерменков се извини на софиянци за публикацията си в социалните мрежи за качеството на водата в столицата.
От ГЕРБ обаче не приеха извинението и поискаха Ерменков да си подаде оставката.
"Няма да се крия зад имунитет, ако прокуратурата реши да предприеме действия." Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от левицата. Той коментира, че поводът да направи тази публикация е била получена от него информация за съмнения в качеството на водата в София.
"Може някои от гражданите да са били наистина уплашени и да съм създал душевен дисконфорт, за което най-искрено моля да бъда извинен. Няма нужда да ми искате оставката, защото не зависи от вас. Когато тези, които са ме избрали, свалят доверието си, аз сам ще я дам.", допълни Ерменков.
Управляващите не приеха извиненията и с декларация настояха от БСП да поискат оставката на съпартийника си като жест, че партията се разграничава от действията му.
"Внушението на господин Ерменков беше, че държавата крие информация от хората и по този начин рискува техния живот и тяхното здраве", заяви Тома Биков от ГЕРБ и определи това като провокация с цел да бъде загубено доверието между хората и институциите.
По-рано днес лидерът на БСП Корнелия Нинова, коментира, че начинът по който Таско Ерменков е предоставил информацията е неправилен, но това не са основателни причини той бъде изключен от групата и да напусне парламента.
Държавата ще прави нова оценка на активите на АЕЦ "Белене". Това ще стане, след като Народното събрание даде мандат на правителството да рестартира проекта, съобщи в рамките на Европейски бизнес форум министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Процедурата ще върви паралелно с конкурса за стратегически инвеститор. Оценката на материалните активи ще е важна, за да се знае с какъв дял ще участва държавата в строежа на втората атомна централа. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея, много от параметрите са се променили, тъй като последната оценка е за 10 милиарда евро от 2012 година.
"По всяка вероятност ще има определена конкурсна процедура за изготвянето на оценката, защото е минало доста време. Последната оценка е от 2012 година. Безспорно са се променили доста от параметрите. Оценката трябва да бъде актуализирана. БАН залага максимално високи разходи за проекта. Ако се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор ще предстоят преговори и разговори. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно", подчерта Петкова.
"Много е важно да не се разделяме, когато става въпрос за такива важни въпроси като АЕЦ "Белене", които се отнасят за бъдещето на България и българската икономика. Това са решения, които ще ангажират поколения напред. Всички трябва да се отърсим от политическите и партийните пристрастия и говорения. Да се обединим около най-доброто решение за България", призова енергийният министър.
Според експерти ако проектът АЕЦ "Белене" се реализира, това ще даде много сериозен тласък по отношение на средното и висшето образование в областта на енергетиката.
Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.
Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.
Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.
Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.
Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.
Приключи Срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани в София.
Чрез декларация лидерите на държавите-членки потвърдиха недвусмислената си подкрепа за европейската перспектива на страните от региона. В нея се посочва, че Европейския съюз е решен да укрепи и засили своята ангажираност на всички равнища в подкрепа на политическата, икономическата и социалната трансформация на Западните Балкани. Въз основа на постигнатия напредък, включително чрез регионални инициативи, Европейския съюз и страните от този регион се ангажират да повишат значително свързаността във всичките й измерения: в областта на транспорта и енергетиката, цифровата и икономическата сфера, както и между хората.
За да ускори подобряването на живота на гражданите в региона, Европейския съюз стартира днес приложената към декларацията приоритетна програма за Западните Балкани. На пресконференция след Срещата на върха в София, българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че единственото спасение за Европейския съюз е всички да бъдат единни.
"Отдавна не съм слушал толкова от сърце да си говорят тези, които са за и тези, които са против разширяването на Европейския съюз. Ако Западните Балкани олицетворяват една страна, тя ще е по БВП 96 млрд. евро. За да сравните - това е БВП на Словакия. Днес всички тези два дни радости, тъги и усилия, която полагаме е да приемем все едно икономика, колкото Словакия с население по-малко от Румъния. Това ли са големите страхове за Европейския съюз, не е ли тези хора по-добре да са в преговори с Европейския съюз, или да ги оставим", попита Борисов.
Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск Западните Балкани нямат бъдеще извън съюза. Той подчерта, че интеграцията на страните от региона е приоритет за Брюксел, който ще остане най-надеждният им партньор.
"Обсъдихме как да подобрим връзките със Западните Балкани и в региона. Съгласихме се да удвоим средствата за "Еразъм +", за да могат повече млади хора да учат в страни от Европейския съюз. Постигнахме съгласие да намалим таксите за роуминг и да създадем по-добри условия за частните инвестиции. И за да съм пределно ясен ще кажа, че програмата за свързаност не е нито алтернатива, нито замества разширението на Европейския съюз. Това е начин, да се използва времето от днес до утре по по-ефективен начин, така че гражданите и бизнесът да не трябва да чакат всички ползи от интеграцията. Няма друга алтернатива за Западните Балкани освен Европейския съюз. Страните от този регион са интегрална част от Европа и тяхното място е в нашата общност.", категоричен бе Туск.
На Срещата на върха стана ясно, че Европейският съюз ще инвестира 10 милиарда евро в страните от Западните Балкани за изграждане на магистрали, ЖП линии и дигитална инфраструктура.
Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".
Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.
Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.
"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.
Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.
"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.
По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.
Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.
Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.
"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.
"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.
Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.
Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
До края на годината може да започне процедурата за избор на инвеститор на АЕЦ "Белене", ако преди това Парламента реши, че проекта трябда се реализира и възложи мандат на Министерството на енергетиката.
Предстои внасянето в Народното събрание на доклада за оползотворяването на активите на АЕЦ "Белене". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на форум в Сочи. По думите й, правителството трябва да използва всички предимства на проекта, за да се намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.
"Всичко онова, което притежаваме като активи е изключително сериозно – това са близо 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци. Имаме оборудване, имаме лицензирана площадка, имаме нотифициран проект от ЕК още през 2007 г. Всичко това прави този проект възможно най-бързо да се реализира в сравнение с другите проекти в региона. Аз мисля, че ние трябва да опитаме да потърсим вариант за възможност за реализация на пазарен принцип и без държавана гаранция. За да стартира този процес, ще ни бъде необходим мандат от парламента", подчерта Теменужка Петкова
Според министър Петкова единственият вариант НЕК, българският енергиен холдинг и държавата да си възстановят всички средства, които са инвестирани до момента, е реализацията на този проект.
"Ако се върви към някой от другите варианти за реализиране на оборудването – да не е площадката на АЕЦ "Белене", това означава, че трябва да се отпишат автоматично от активите на НЕК близо 1,3 млрд.лв., а това не е най-доброто икономическо решение. Затова ние сме се концентрирали в тази посока – максимално използване на всичко, което притежаваме, с цел защита на националния интерес и на енергийната ни сигурност", категоричнабе още Петкова.
Енергийният министър разкри още, че при разговорите с руските партньори е обсъдено и изявлението на премира Бойко Борисов, който поиска вдигане на мораториума за изграждането на АЕЦ "Белене".
Четири години след затварянето на Корпоративна търговска банка започна процеса.
Подсъдими са 18 души, а делото се гледа задочно срещи мажоритарния собственик Цветан Василев, тъй като той е в Белград.
Преди прочитането на обвинителния акт съдията поиска всички да станат на крака, защото това е "най-тържествената чат от процеса", което предизвика скандал между прокуратура и адвокати.
Според наблюдаващия прокурор Иван Гешев има натиск и заплахи над свиделите от страна на адвоката на Василев.
"Обвинението е повдигнато от прокурор за престъпление по член 321, ал. 6. Няма да цитирам имена. На този човек по указание на Василев са му дадени пари, за да „профилактира” свидетеля Лазов. Ние не се притесняваме, засега и свидетелите, които казват истината, не се притесняват", подчерта Гешев.
Прогнозите са че до разпит на свиетели по делото ще се стигна най-рано през октовмри.
ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
