С построяване на почетния караул пред Паметника на Свободата в Русе започна тържественото честване на 108-та годишнина от обявяване на Независимостта на България.

Това става на 22 септември 1908 в църквата „Св. 40 мъченици“ в Търново със специален манифест, a княз Фердинанд I приема титлата "цар на българите".

В словото си областният управител Стефко Бурджиев каза, че това е върховна проява на българската държавност, която успява да се възстанови само за 30 години след освобождението през 1878 година. 

Идеята за Независимост се заражда веднага след Съединението сред русенските запасни офицери. В нощта срещу 22 септември 1908 министър-председателят на България Александър Малинов посреща българския княз Фердинанд Първи на яхтата „Хан Крум“ край Русе.

В чест на празника бе отслужен благодарствен молебен. Слово произнесе Негово високопреосвещенство русенски митрополит Наум.

Тържественото честване на Независмостта на България завърши с поднасяне на венци и цветя пред Паметника на Свободата. 

С обявяването на Независимостта си, България окончателно се избавя от статута на васална страна. По този начин Османската империя изгубва всякакви права над Източна Румелия и с това е утвърден актът на Съединението от 1885 година.

България е търпяла изключителни лишения заради позицията си на държава, васална на Османската империя. След Акта на независимостта княз Фердинанд приема титлата „цар на България“, която го приравнява към западноевропейски владетели. Страната спира да плаща данък на империята.  Вече не участваме в погасяването на турския държавен дълг и не плащаме източнорумелийския налог. България вече има свобода и по отношение на външната си политика.

Обявяването на Независимостта създава и предпоставки за освобождаване на останалите под османска власт български земи в Тракия и Македония.

В България все още не са въведени минималните стандарти за защита на жертвите на насилие и престъпления. Това казаха в Русе експерти от Института по социални дейности и практики.

От 2012 година има Европейска директива, която изисква да се премахне „разпокъсаната” до сега практика на институциите при осигуряване на подкрепа на пострадалите. В подкрепа на децата-жертви на насилие в страната работят така наречените сини стаи.

В Русе синята стая е започнала да функционира от 2013 година. За този период през нея са минали 16 деца. 

5-годишно дете и мъж на 27 години от Ирак се удавиха в река Дунав при опит за незаконно преминаване на границата.

Случаят е от 8 септември вечерта, но едва днес бе оповестен публично от Гранична полиция в Русе. Инцидентът е станал в района на остров Добрина между Лом и Арчар. Сигналът бил подаден от рибар.

Започнало е издирване с два катера, като е било поискано и съдействие от румънската Гранична полиция. 

По думите на оцелелите, те са платили по 10 000 долара за възрастен и по 7000 за дете, за да преминат от Ирак до Германия. Разказали са на властите, че са били откарани от българския бряг до острова, след което е трябвало да го преминат пеша и да отидат до другия край на острова, където да ги чака лодка. 

Продължава издирването на още четирима души – три деца и един мъж.

Досега не е имало случай за незаконно преминаване на границата по Дунава в този район, тъй като румънският бряг е заблатен и неудобен за транспорт. 

Днес се навършват 131 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

На 6 септември 1885 година, Източна Румелия отхвърля върховенството на султана, а два дни по-късно с исторически манифест издаден от княз Александър Първи Батенберг утвърждава присъединяването на областта към Княжество България.

В Русе историческата дата бе отбелязана със заупокойна молитва и благодарствен молебен пред Паметника на загиналите през сръбско-българската война.

Съединението става факт не и без подкрепата на редица възрожденци от Северна България, които години преди историческата дата 6 семптември, работят за достигане на крайната цел, отбеляза в словото си директорът на Регионалния исторически музей Николай Ненов.

Заупокойна молитва в памет на загиналите и благодарствен молебен в чест на Съединението на България отслужи Русенският митрополит Наум заедно със свещеници от митрополията.

Пред паметника на загиналите в сръбско-българската война, бяха поднесени много венци и цветя от институции и граждани.