Осветиха знамената на Националния военен университет във Велико Търново на днешния празник Богоявление. По традиция митрополит Григорий отслужи молебен за здраве. Над 40 курсанти и граждани влязоха в ледените води на Янтра. Трима от участниците скочиха за трети път, за да уловят кръста. След като той попадна в ръцете на 19-годишният Илиян Христов, останалите го понесоха на ръце. 

Митрополит Григорий благослови късметлията и го дари с парична награда от 100 лв. Илиян Христов бе поздравен и от кмета на старата столица Даниел Панов. Ловкият курсант получи и три дни домашен отпуск от ръководството на Националния военен университет.

24-ти май бе отблязан с празнично шествие и в Търговище.

То бе поведено от кмета на община Търговище д-р Дарин Димитров, областния управител Митко Стайков и председателя на Общинския съвет Хатидже Алиева.

Първи преминаха деца и учители от детските градини в Търговище. В тях се възпитават над 1700 деца, с които работят 150 педагози. Непосредствено след тях преминаха и представителите на културните и образователни институции и сдружения. В шествието се включиха и преподаватели от училищата в селата на общината. Предвождани от фанфарния оркестър, в манифестацията по случай 24-ти май преминаха ученици и учители от 12 училища в Търговище. Следваха ги самодейци от 14 читалища в общината.

Шествието стигна до площада пред сградата на Общината където се изви голямо българско хоро

По случай 24-ти май 18 културни дейци, учители, ученици и състави от Търговище получиха признание за приноса си за развитието на града. Това стана на церемония по присъждане на годишните награди за образование, изкуство и култура.

6 са връчените грамоти за образование и наука на талантливи ученици от Търговище, с постижения в различни национални олимпиади, конкурси и в сферата на спорта.

Военният завод в Търговище ще се включи в производството на нови бойни машини за Българската армия.

Това заяви министър-председателят Бойко Борисов при посещението си в града.

Амбицията на правителството е модернизирането на бойната техинка за Сухопътните войски да бъде реализирано у нас и в процеса да вземат участие български учени, инженери и механици. По думите на премиера така отпуснатите средства от държавния бюджет ще спомогнат парите да останат в България, ще спомогнат за развитие на научния потенциал и за повишаване на жизнения стандарт.

Вижте подробности във видеото.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Десетки граждани се включиха в проявите, организирани от Община Търговище, по случай националния празник на България 3-ти март.

Честванията започнаха с отслужването на панихида в памет на загиналите за Свободата на България.

След това се състоя ритуал по издигането на националния трибагреник и знамената на Европейския съюз и Търговище на площад "Свобода". Церемонията изпълниха курсанти от Шумен към Националния военен университет "Васил Левски".

По случай 3-ти март слово произнесе кметът на община Търговище д-р Дарин Димитров. 

На площад "Свобода" се състоя и флашмоб от ученици от 6-ти и 7-ми клас на училище "Христо Ботев". 140 балона с цветовете на българското знаме полетяха високо в небето с посланието да ценим и отстояваме свободата си.

След това се състоя традиционното шествие до паметника на българо-руската дружба. Там деца от училище "Христо Ботев" изпълниха поетичната композиция "Орловите крила на свободата".

Десетки венци и цветя бяха положени от официалните лица и гражданите пред монумента, в знак на почит към загиналите за Свободата на България.