Служители и работници в "Топлофикация" - Русе отново излязоха на протест в подкрепа на енергетиците и миньорите в страната.
Те отново предупредиха, че дружеството може да спре работа през 2026 година, ако не получи финансиране за плавен преход към чисто гориво.
Конкретните им искания остават същите: област Русе да бъде включена в Териториалните планове и да получи субсидии от Фонда за справедлив преход. Освен това настояват и за цялостно преразглеждане на плановете с участието на всички засегнати и за плавно преминаване към чисто гориво. Застават и зад шестте искания на колегите си от въглищните райони в страната.
Според синдикалистите, критични за "Топлофикация" Русе се оказват т.нар. "квоти" за емисии, които трябва да се плащат на много висока цена. Освен това, не се знаело дали изобщо ще им разрешат да купуват емисии.
Тъй като дружеството не е включено в териториалните планове за справедлив преход, това означава, че няма да получи финансиране, за да премине плавно към чисто гориво.
Според синдикалистите от КТ "Подкрепа" и КНСБ, ако исканията им не бъдат удовлетворени, има реална опасност през 2026 година "Топлофикация" да затвори и стотици да останат без работа, а перспективата пред русенци ще бъде да си търсят алтернативни източници за отопление.
Вижте повече във видеото.
ТЕЦ-овете ще работят до 2038 година.
Това заяви министър-председателят академик Николай Денков по отношение на териториалните планове за справедлив преход, които България трябва да подаде утре в Европейската комисия.
Той увери, че няма и дати за затваряне на конкретни въглищни централи. Освен това, миньорите, които искат да напуснат работа, ще получат 36 заплати.
Изключително важно е да се създадат механизми, чрез които хората, които имат необходимата квалификация да работят отново в същите региони, каза още Николай Денков.
Вижте повече във видеото.
Поне 100 милиона евро на година са преките загуби за българските предприемачи заради неприемането на страната в "Шенген".
Това каза за Новините на телевизия КИС 13 евродепутатът Ангел Джамбазки, който беше на обиколка в област Русе. Според него държавата не прави необходимото, за да ускори влизането на България в Европейската зона без граничен контрол.
Това, че членството на България в "Шенген" постоянно се отлага е заради огромните приходи на партньорите ни в Западна Европа, заяви Ангел Джамбазки. Според него са неприемливи и изискванията към България за промени в законодателството, за да станем част от Шенгенското пространство.
По отношение на предложението за въвеждане на т.нар. "Малък Шенген" между България и Румъния, евродепутатът смята, че този вариант е неприложим.
Според Ангел Джамбазки, правителството не прави необходимото за приемането на България в "Шенген", каквито мерки вече е предприела северната ни съседка Румъния.
Вижте повече във видеото.
На 22 септември честваме 115 години от обявяването на Независимостта на България.
Това се случва през 1908 година в старата българска столица Велико Търново.
С този акт България не само става независима държава, но официално се завършва процесът на Съединението от 1885 година на Княжество България и Източна Румелия.
Чрез обявяването си за независимо царство, България отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, несправедливо наложена от Берлинския конгрес и се завръща в семейството на независимите европейски държави. Освен политически, тя получава и икономически изгоди и се издига статутът на българските дипломатически мисии.
Независима България променя Конституцията и герба си през 1911 година и вече има право да сключва съюзи, включително политически, военни и стопански.
Честванията за празника започнаха рано сутринта с празнична Света литургия на Великотърновския митрополит Григорий в църквата "Св. 40 мъченици" в старата столица, където се е състояло провъзгласяването на Независимостта на България. Беше прочетен и манифестът, с който на 22 септември 1908 година. цар Фердинанд обявява българската независимост.
След това бяха осветени бойните знамена на Националния военен университет "Васил Левски" и знамената на държавни и общински институции.
На честванията във Велико Търново присъства и вицепрезидентът Илияна Йотова.
Вижте повече във видеото.
Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подписа писмо за съвместен ангажимент с министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния, с което двете държави потвърждават позицията, че проектът е приоритетен и двете правителства ще работят за неговото изпълнение.
Координатори на дейностите ще бъдат Министерството на транспорта и съобщенията на България и Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния. Българското министерство, заедно с асоциираните си партньори НКЖИ и АПИ, ще осъществява проучването за свързващата инфраструктура в страната. Финансовото участие на българската страна по проекта е в размер на 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева), като се очаква до 50% от тях да бъдат безвъзмездна помощ по Механизма за свързване на Европа.
С проучванията ще бъде направен анализ на различните трасета и точките, от които ще започва мостът съответно в Русе и Гюргево, и ще бъде подпомогнат изборът на техническо решение.
В началото на 2024 г. се очаква да стане ясно дали проектът е одобрен за финансиране. Времевият график предвижда подписване на договор с ЕК до средата на 2024 г. и изпълнение до края на 2026 г., когато двете страни ще вземат решение за локацията и начина на финансиране на инфраструктурното съоръжение.
Ще се анализира и възможността за използване на механизмите на публично-частното партньорство за изграждане на съоръжението. Това би довело до значително съкращаване на сроковете за цялостна реализация на моста и би привлякло допълнително финансиране от други източници.
"Всеки подпис, който осигурява транспортната свързаност на България и създава възможности за икономически прираст, регионално развитие и е в помощ на навременното трансгранично придвижване на стоки и услуги е подпис с мисъл за хората и бъдещето на страната." - Георги Гвоздейков