Зърнопроизводители от Русенско излизат на протест в петък.

Причината е критичното положение на сектора заради прекомерния внос от Украйна. Земеделците настояват да се спазва транзитния коридор за украинското зърно, за да може да отива за страните, които имат нужда от него, а не да остава в България.

Вчера стана ясно че сектор земеделие ще получи 16 милиона евро подпомагане от резерва на Европейския съюз. Според зърнопроизводителя от Русе Станимир Станчев, тези средства няма да стигнат до никъде.

Проблемът за зърнопроизводителите е прекомерният внос от Украйна, който вместо да преминава по т.нар. транзитен коридор, остава в България и се преработва, а българската продукция стои по складовете, без възможности за реализация.

Положението в сектора било толкова непоносимо, че зърнопроизводители дори се замисляли дали да продължат да работят в България. Затова от бранша от Русенско подготвят протестни действия.

Вижте повече във видеото.

Масов бой между ромски фамилии в Казанлък прати 7 човека в болницата.

По-късно единият от тях е починал заради получените наранявания. 

Мелето е започнало около 14:00 часа на паркинга зад кооператвния пазар в Казанлък. Около 30 човека от ромски произход се сбили докато отивали на съдебно дело помежду си.

Двете групи от селата Тъжа и Манолово имали стара семейна вражда. Засекли се в района на кооперативния пазар и започнали да се налагат с брадви и мотики.

На мястото са изпратени екипи на полицията и спешна помощ. В резултат на масовия бой, са пострадали 7 души, които са били откарани в болницата в Казанлък. Двама от тях са били в критично състояние, с опасност за живота. По-късно единият от тях е починал заради нанесените му тежки травми.

Причините за масовото сбиване се изясняват.

От КНСБ продължават да настояват минималното трудово възнаграждение в страната да се обвърже със заплатата за издръжка, която е 1351 лева.

Това е чувствително по-високо от предложената от служебното правителство минимална заплата за 2024 в размер на 940 лева. 

Припомняме, че минималната заплата се определя по нов механизъм, който беше приет от 48-ото Народно събрание.

От 2024 година обаче се предвижда месечната минимална работна заплата да достигне 940 лева. Този размер е заложен в тригодишната средносрочна прогноза, върху която се разработва проектобюджетът за 2023.

Той ще бъде предложен за гласуване в следващото Народно събрание. Според КНСБ, въпреки че по този начин минималната заплата ще се увеличи значително, нейният размер все още ще изоства от това, което предлага синдикатът – минимално възнаграждение да се обвърже с т.нар. заплата за издръжка.

От заложеното в тригодишната средносрочна прогноза става ясно, че за през 2025 се предвижда минималната заплата да стане 1038 лева, а през 2026 - 1128 лева.

Вижте повече по темата във видеото.

С приемането на еврото ще има повече инвестиции и работни места в България, икономически ръст и по-високи заплати.

Това коментира евродепутатът от Испания и заместник-председател на комисията по икономически и парични въпроси в Европейския парламент Ева - Мария Попчева. Тя е категорична, че еврозоната е ясният икономически път за България.

Според Попчева, България отговаря на условията за приемане на еврото по отношение на държавния дълг, който е 23% от брутния вътрешен продукт. Тя е убедена, че страната ще успее да покрие и критерия за дефицит до 3%.

Попчева коментира и някои от митовете, свързани с влизането в Еврозоната.

Ева-Мария Попчева смята, че няма икономически причини България да не влезе в Еврозоната, като отлагане на присъединяването може да стане само ако не се приемат необходимите законодателни промени.

Вижте повече във видеото.

Предлагат пакет от мерки за ограничаване на дефицита до 3%.

Това съобщи министърът на финансите Росица Велкова. Тя припомни, че при действащите приходни и разходни политики, дефицитът за 2023 ще възлезе на 6,9%.

В края на април трябва да се внесе в Народното събрание и проект на закон за държавния бюджет, в който ще бъде заложен дефицит от 3%.

Предлаганите мерки ще гарантират изпълнението на "Швейцарското правило" при индексирането на пенсиите от 1 юли, изплащането на увеличените заплати и повишаване на възнагражденията в бюджетния сектор с 10%, каза още Росица Велкова.

Вижте повече във видеото.