Подкрепата на България за присъединяването на Македония към НАТО и Европейския съюз заяви премиерът на България Бойко Борисов.

Това стана след днешната на премиера среща с министър-председателя на Македония Зоран Заев, което бе на посещение в София.

От своя страна Зоран Заев заяви, че за Македония няма алтернатива извън НАТО и Европейския съюз, и че ще разчита на помощ от България.

Днес стана ясно още, че на 2 август в Скопие ще бъде подписан договор за добросъседство между България и Македония.

Тогава се отбелязват 114 години от избухването на Илинденско-Преображенското въстание.

Като знак за преодоляване на дългия спор около историята на двете страни и на това чий цар е Самуил двамата изненадващо решиха да нарушат официалната си програма и да поднесат цветя на паметника му в центъра на София. Освен това в знак на доборсъседство и приятелство е договорено улица в София да носи името на покойния македонски президент Борис Трайковски, а в Скопие - на президента Желю Желев. 

За пореден път отложиха делото за терористичния атентат на летище "Сарафово" в Бургас.

Днес Специализираният наказателен съд не успя да даде ход на процеса. Една от причините за това е нередовно призоваване на част от пострадалите израелски граждани и едно от юридическите лица. Отделно българският адвокат на израелците е извел пред съда обективни причини за своето отсъствие и желанието си делото да не започне.

Следващият опит делото да тръгне ще бъде на 18 юли, като заседанието ще се проведе в Окръжен съд - Бургас.

Припомняме, че на 18 юли 2012 година атентатор се взриви до автобус с израелски туристи на паркинга на летище "Сарафово". Загинаха петима и шофьорът на автобуса Мустафа Кьосов.

На 15 юли 2016 година обвинителният акт за терористичния атентат бе внесен в Специализирания съд. Задочно подсъдими по делото са Мелиад Фарах – ливанец с австралийски паспорт и Хасан ел Хадж Хасан – с кандаско и ливанско гражданство.

Двамата обвиняеми са обявени за международно издирване.

БСП подкрепя мажоритарния вот, но не в този вид, който предлагат от ГЕРБ.

Това каза за КИС 13 народният представител Пенчо Милков. Той обясни защо вчера в парламента социалистите гласуваха против законопроекта за промяна на Изборния кодекс.

"На първо място Изборният кодекс, представен от ГЕРБ, води до изключително силна непредставителност на гласоподавателите и до големи диспропорции. Давам ви пример, който ми даде проф. Михаил Константинов - при резултатите от последните избори (говорим за законопроекта на ГЕРБ, не говорим за мажоритарния вот) ГЕРБ са първи със съответния процент. По проекта, който те предлагат, щяха да имат между 160 и 180 депутати. Това е едно мнозинство, което няма да отговаря на реалния вот на гражданите.", обясни депутатът от БСП Пенчо Милков.

От БСП вече имат собствен законопроект за смесена избирателна система.

"Много по-добре изготвен и балансиран законопроект, който и отговаря на решението на референдума, и запазва представителността. Законопроект, който е модерен, а не анахроничен като този на ГЕРБ, защото законопроекта на ГЕРБ ни връща в годините между 53-та и 89-та, когато в България действаше точно такава система. Нашият законопроект определя по мажоритарен начин конкретните лица, които да бъдат народни представители, но съотношението на политическите сили се определя пропорционално. Тоест от общия даден вот за политическата сила. По този начин няма да има изкривяване.", разясни народният представител за КИС 13.

Очаква се социалисите да внесат своя законопроект едва след като бъдат разгледани предложенията на другите политичски сили. 

Парламентът отхвърли на първо четене законопроекта на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс, които въвеждат мажоритарна система.

"За” гласуваха 98 депутати, "против" бяха 121, а един се въздържа. 

Законопроектът на ГЕРБ въвеждаше мажоритарна изборна система с абсолютно мнозинство в 2 тура чрез създаване на 240 едномандатни изборни райони в страната. Във всеки едномандатен район ще се образуват районни избирателни комисии от 13 членове. В мотивите към него беше разписано, че би било политически неоправдано една единствена партия да предложи районирането на страната, то следва да се извършва от политически независими органи. Затова в законопроект ГЕРБ предлагат наименованията, границите и номерацията на изборните райони да се определят с указ на президента на България въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението, по данни представени от НСИ на база резултатите от последното преброяване на населението и от ГРАО.

Мотив за предложените промени са резултатите от проведения на 6 ноември миналата година национален референдум. 

От ГЕРБ са на мнение, че предимството на мажоритарната система е нейната разбираемост, а кандидатите за депутати са по-тясно свързани с проблемите на избирателите.

Според БСП обаче мажаритарна система с абсолютно мнозинство е връщане в миналото. 

"Всяка избирателна система търпи своята еволюция, заради потребностите на обществото, да отрази това, което хората мислят. Никъде не функционира абстрактна избирателна системата, тя отразява, класовите, груповите очаквания на гражданите. Днес, когато наблюдаваме това, което се случва около нас - купуването на гласове, ужасните практики, ме кара да мисля, че това, което предлагате е връщането към едно минало незабравимо“, заяви депутатът от БСП Валери Жаблянов.

Рамадан Аталай от ДПС пък изтъкна, че предлаганите промени не са в интерес на хората.

„Всички изменения досега в ИК са правени против ДПС. ГЕРБ, предлагайки тези промени върви срещу националните интереси. С този мажоритарен вот голямата политическа сила, която ще влезе в парламента ще управлява еднолично“, каза Аталай от трибуната на Народното събрание.

Днес Народното събрание одобри на първо четене промени в Закона за движение по пътищата.

Една от тях, която предизвика най-бурен дебат в парламента е премахването на знак E24 - "Внимание, камера за скоростта!".

Според вносителите от ГЕРБ в момента знакът единствено предупреждава водачите, че има радар на пътя и те намаляват скоростта, след което продължават да карат с превишена такава. Това обесмисляло камерите за скорост по пътищата.

От БСП застанаха зад ГЕРБ и подкрепиха отпадането на знака със същите мотиви:
„В закона няма допълнително изискване да предупреждава хората, че тук по-специално трябва да го спазват, а там по-специално могат да минат между капките... Нека не внушаваме на хората, че законите в България се спазват само, когато могат да те хванат. В противен случай може да си правиш каквото искаш“, заяви депутатът от БСП за България Таско Ерменков и продължи:
„Нека да подкрепим промяната. Тя не решава всички проблеми на безопасността на движението, но решава един проблем, който може да ни възпита да станем по-законопослушни и да спазваме реда и изискванията в държавата.“

ВОЛЯ на Веселин Марешки и ДПС обаче изразиха резерви относно ефективността на предлаганите промени. 
„Няма да намалите жертвите, няма да намалите онези шофьори, които ще намалят, когато има камера и след това ще увеличат. Наблягайте на безопасни и комфортни условия на пътищата. Създайте надлези и подлези за преминаване на пешеходците“, призова Рамадан Аталай от ДПС.

В крайна сметка законопроектът бе приет на първо гласуване с подкрепа от 165 народни представители "за" и 26 "въздържал се".