До 31 март е срокът за плащане на таксата за притежаване на куче в община Търговище.

За територията на града тя е 10 лева, а за селата – 5. Освободени от такса са кастрираните животни, кучета на инвалиди, както и тези, използвани от Българския червен кръст и организациите на бюджетна издръжка и други, посочени в Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Според него, собствениците са длъжни да регистрират любимците си в отдел "Местни данъци и такси" в тримесечен срок от датата на придобиването им. Ако кучето е придобито след 31 март, то се декларира в едномесечен срок в Общината и се заплаща такса.

За да се регистрира в общинската система, кучето трябва да има чип и паспорт. В микрочипа е кодирана цялата информация за животното. Така може да се проследи изоставянето на кучета. При липса на чип стопаните подлежат на глоба от 200 лв.

Към днешна дата броят на декларираните в Общината кучета е 1439, докато в Националната информационна система на Агенцията по безопасност на храните има вписани вече 2486 животни. Това означава, че значителна част от домашните любимци, обхванати по време на местната кампания, все още не са регистрирани в Общината, което е нарушение от страна на стопаните.

Събраните суми от таксите се използват единствено за реализиране на програмата за овладяване популацията на изоставените животни. Предстои пролетна акция на Община Търговище за организирано поставяне на чипове на дворните животни в селата и зоните за земеделски труд, откъдето най-много се изоставят кучета. Стартира и програма за стимулиране на осиновяванията на изхвърлени на улицата четириноги.

На сайта на Общината са публикувани данните на приюта и някои от настанените там животни, които чакат свои стопани. Общината ще поема разходите за чип и паспорт на всяко куче, което бъде осиновено.

Припомняме, че са предвидени и средства за разширяване на приюта. Планираните разходи за тази година са в размер на 40 000 лв.

28 български и 8 чуждестранни държавни и частни драматични и куклени театри са заявили участие в 19-то издание на Международния фестивал за спектакли за деца "Вълшебната завеса" в Търговище.

Селекцията на кандидатите ще продължи до 20 март. Има заявки от много държави сред които Сърбия, Русия, Белгия, Швеция, Италия и дори Южна Африка. След подбора, в програмата ще бъдат включени поне 5 чужди заглавия.

Домакин на международния форум е Драматичният театър. Според организаторите чрез фестивала Търговище добива много добър профил като център на детско-юношеския театър. Градът се превръща и в място за обмен на идеи между любители на това изкуство от страната и чужбина.

Поръчана е изработката на химн на "Вълшебната завеса". Върху него твори композиторът Андрей Дреников, а песента ще се изпълнява преди всяко представление.

За юбилейното 20-то издание следващата година ще бъдат отделени чуждестранните и българските спектакли, а продължителността на фестивала ще стане 2 седмици.

До 10 април е срокът за подаване на заявки за участие в ученическия конкурс за фоторазказ "Търговище днЕС". 

Той бе обявен на 11 януари във връзка с председателството на България на Съвета на Европейския съюз. В него могат да участват ученици от 5-и до до 12-и клас.

Целта на конкурса е да се приобщи младото поколение към живота на града и да се подкрепят ученическото творчество и креативност. Темата предполага да се представят различни аспекти на местните традиции, бит, култура, начин на живот, спорт и развлечения, училищна и улична среда, в контекста на европейските ценности и символи.

Желаещите да участват трябва да изпратят до 10 авторски снимки, подредени във фоторазказ или да ги подадат лично в Центъра за административно обслужване на Общината. Призовата тройка в двете възрастови групи от 5-и до 8-и клас и от 9-и до 12-и ще бъде определена чрез публична анкета на сайта на Общината.

Линк към страницата за гласуване, както и регламентът на конкурса, ще бъдат изпратени до побратимените градове на Търговище, за да могат да се включат във вота. Награждаването на победителите в конкурса ще се състои в Деня на Търговище – 14 май.

По-висока активност в плащането на местните данъци и такси отчита досега Община Търговище в сравнение със същия период на 2017.

От началото на данъчната кампания през януари, събраната сума от налози е над 1 200 000 лева като през миналата година тя е била със 130 000 по-малко.

Около 950 000 лева е сумата от постъпилите в Общината плащания за данъка върху недвижимите имоти и превозните средства и такса битови отпадъци. През тази година са подадени и повече декларации за облагане с патентен и турситически данък.

Най-предпочитаният от гражданите начин за плащане е в брой на касите на отдел "Местните данъци и такси". Там са внесени над 780 000 лв. По банков път, чрез платежно нареждане, събраната сума възлиза на 330 000, а чрез ПОС терминал - 74 000 лв. По други начини в местната хазна са постъпили още над 20 000 лева.

31 март е крайният срок за плащане на таксата за притежаване на куче. За територията на град Търговище тя е 10 лв., а за селата – 5.

Данъците могат да бъдат платени на две равни вноски – до 30 юни и до 31 октомври 2018 г. Всички, внесли пълния размер на налозите си до 30 април, участват в ежегодния жребий с предметни награди на Община Търговище.

Информация за размера на задълженията може да се получи в отдел "Местни данъци и такси" и на интернет страницата на Община Търговище, чрез издаден код за проверка.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."