Проведоха се първите консултации при президента с представените в Народното събрание политически сили преди връчването на проучвателния мандат.

Румен Радев се срещна последователно с парламентарната група на ВОЛЯ, ДПС и Обединени патриоти.

След консултациите, Веселин Марешки заяви, че ще даде подкрепата си на новото правителство.

Мустафа Карадайъ пък коментира, че при тази конфигурация в Народното събрание, е редно да се състави програма за управление до края на председателството на Съвета на ЕС. 

Според Обединените патриоти, трябва да се създаде стабилно и работещо правителство, което да изкара 4-годишния си мандат.

Утре държавният глава ще продължи консултациите с парламентарната група на "БСП за България" и ГЕРБ. 

Проверяват Комисията за енергийно и водно регулиране след сигнал до главния прокурор от средата на януари тази година.

Разследването е възложено на екип от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура. Със съдействието на ДАНС се извършват активни действия по изземването на документи, включително и в сградата на КЕВР.

Досъдебното производство трябва да установи дали членовете на независимия регулатор са изпълнявали задълженията си за контрол по отношение на изпълнението на основни елементи от бизнес програмите на газоразпределителните дружества.

Друга насока на разследването е свързана с подадена през 2011 година жалба за непредоставяне на достъп до газопреносната система. Въпреки, че Комисията е била сезирана надлежно, в законния срок членовете й не са се произнесли по подадената жалба и не са взели каквото и да е решение. Това е довело до образуване на дело за злоупотреба с господстващо положение пред Европейската комисия.

От бездействието на длъжностни лица от КЕВР, можело да настъпят вредни последици, изразяващи се в налагане на финансови санкции. 

Коалиционното споразумение на ГЕРБ и Обединените патриоти ще бъде готово през следващата седмица.

Това заявиха днес Делян Добрев от ГЕРБ и съпредседателя на Обединени патриоти Волен Сидеров, след края на поредните преговори между двете формации.

Вижте подробности във видеото.

44-ото Народно събрание започна своята работа днес. Първото заседание на Парламента бе открито от най-възрастния народен представител - депутата от парламентарната група на "БСП за България" Тома Томов.

Новите 240 народни представители положиха клетва, след което от парламентарните групи прочетоха своите политически декларации.

Цветан Цветанов заяви, че ГЕРБ ще се стреми към отговорно и прозрачно управление. От своя страна пък Корнелия Нинова подчерта, че БСП е политическа и управленска алтернатива на ГЕРБ. 

Съпредседателят на Обединени патриоти Валери Симеонов заяви, че България има нужда от добре работещ Парламент. На свой ред пък председателят на ДПС Мустафа Карадайъ отбеляза, че е за европейското бъдеще на България без разединение и омраза. 

Лидерът на партия ВОЛЯ Веселин Марешки също заяви, че трябва да се направи стабилно правителство, но и призова за повече морал в политиката. 

За председател на Народното събрание бе избран Димитър Главчев. Той благодари на всички за гласуваното му доверие и  заяви, че ще защитава принципите на парламентаризма. 

Очаква се през следващата седмица президентът Румен Радев да връчи мандат за съставяне на правителство.

Четиригодишна програма за пълен мандат подписаха днес от ГЕРБ и Обединени патриоти.

От двете формации признаха, че разговорите са били трудни, а крайният успех е дошъл след взаимни компромиси. Според Бойко Борисов постигнатото споразумение е изключително важно в името на стабилността на страната.

Предстои през следващата седмица ГЕРБ и Обединени патриоти да обсъдят състава на Министерски съвет.

Ето и пълния текст на програмата:
 

ПРИОРИТЕТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (2017- 2021)

I. Външна политика

Външната политика на България ще се ръководи от принципа на прагматично следване на националния интерес и недопускане на намеса във вътрешните работи на страната ни. Ще продължим неотклонно по пътя на евро-атлантическата интеграция. Българската държава ще се стреми да защитава ефективно правата и да отстоява законните интереси на българите зад граница.

1. Очакваме реформите в ЕС да се основават на принципите и ценностите на европейската солидарност и равноправие при взаимно зачитане на интересите и доверието между държавите членки (ДЧ). Перспективите за фрагментация на ЕС след референдума във Великобритания изглеждат все по-реални. Съществуването на различни нива на интеграция на страните-членки в ЕС е източник на нестабилност. Ние се обявяваме за запазване на единството на ЕС и приветстваме бъдещо задълбочаване на интеграцията между ДЧ.

2. Присъединяване на България към Шенген. При използването на целия инструментариум на шенгенското законодателство, България би могла значително да допринесе за превенция на нарушаването на границите на ЕС.

3. Значението на евроатлантическата интеграция расте на фона на засиленото влияние на трети страни в региона на Черно море и Балканите. Сътрудничеството между НАТО и ЕС трябва да се задълбочи по необходимост при подобни обстоятелства.

4. Българското председателство на Съвета на ЕС през 2018г. Едно успешно наше председателство на ЕС ще допринесе за утвърждаване на позициите на България в общността. Координацията с Естония и Австрия попрограмата и приоритетите в рамките на триото председателстващо в периода юли 2017 г. – декември 2018 г. ще доведе до поставянето на цели, повишаващи сигурността, икономическата активност, защитата на правата на потребителите и защита на интересите на българските общности зад граница.

5. Устойчиво решение на проблема с миграцията може да бъде намерено единствено със съвместните усилия на всички засегнати или изложени на риск страни. Приоритет на ЕС трябва да бъде спирането на притока от мигранти на турските граници – сухопътни и морски.

6. Споделяме необходимостта от една по – радикална реформа на Дъблинския регламент, така че тежестта при обработване на молбите за международна закрила да не се поема само от държавите на предна линия.

 

II. Регионална политика

1. Безопасна и модерна пътна инфраструктура

1.1 Въвеждане на по-справедлив модел на плащане за преминаване по републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили и други МПС.

1.2 Изграждане на модерна и безопасна пътна инфраструктура като част от трансевропейската транспортна мрежа. Завършване на магистралния пръстен на страната и модернизацията на пътната мрежа.

2. Завършване на реформата във ВиК сектора с цел подобряване на услугите за гражданите и бизнеса.

3. Развитие на регионите. Силна държавна политика за слабо развитите региони. Целим съчетаване на финансови и икономически инструменти, извеждайки като приоритет балансирано регионално развитие и намаляване на регионалните различия.

4. Жилищна политика

4.1 По-нататъшно изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и увеличаване на финансовия ресурс по тази програма чрез нарастващ процент на самоучастие на гражданите.

4.2 Разширяване на програмата чрез обхващане на тухлени многофамилни и еднофамилни жилищни сгради.

 

III. Социална политика

Нужно е на социалната политика да се гледа като на комплекс от политики, които насърчават и правят възможно социалното включване и личната реализация на хората. Разбираме социалната политика катополитика на партньорство между гражданите, бизнеса, нестопанските организации, социалните партньори и държавата.

1. Увеличаването на доходите чрез заетост и по-голяма производителност на труда. Чрез системно провеждане на политики за модернизация на страната и ускоряване на растежа ще работим за БВП от 120 млрд. лв. в рамките на мандата. При изпълнение на мерките от тази програма, гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв. 

Работещите хора ще имат полза от по-гъвкави възможности за заетост и допълнителна квалификация. Като улесним активните и предприемчивите с мерки за по-добро съвместяване на кариерата със семейния живот, ще подкрепим както растежа на икономиката, така и борбата с демографските проблеми на страната.

Социалните помощи ще се обвържат със заетост – всички в трудоспособна възраст, които получават помощи трябва да се включат в заетост.

2. Грижата за децата трябва да обхваща всички деца, а не само тези в риск. Изработването на Закон за детето и семейството ще гарантира правата на всички деца. Посещението не само на училище, но и на детска градина, трябва да бъде обвързано с изплащането на социални помощи. Чрез промени в Семейния кодекс ще разширим подкрепата на кандидат-осиновителите, осиновителите и децата – преди, по време на и след осиновяването.

3. Стабилната пенсионна система, която гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план, може да съчетава балансирано повишаване на пенсиите от една страна, с намаляване на дефицита в системата – от друга.

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 180 лв. от 1 юли 2017г.;

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи до 200 лв. от 1 октомври 2017г.;

Ще се преизчислят всички пенсии, отпуснати преди 2010г. със средния осигурителен доход за 2009г. със средствата спестени от неправомерно отпуснати инвалидни пенсии.

Полагане на усилия в посока сближаване на минималната пенсия с прага на бедността.

4. Подсилване на системата за Експертизата на работоспособността чрез прехвърлянето й в НОИ като инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система.

5. По-тясно обвързване на социалните помощи с полагането на обществено полезен труд, отговорното родителство и редовното посещаване от децата на детските градини и училищата.

6. Приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции.

 

IV. Обществен ред и сигурност

1. Миграционна политика – осъществяване на политика за недопускане и връщане на незаконно пребиваващи чужденци. Повишаване на капацитета на охрана на границата.

2. Ефективно противодействие на тероризъм, организирана престъпност и корупция. Изработване на ефикасни програми за превенция на радикализацията и екстремизма.

3. Полицейско присъствие във всяко населено място. Териториално преразпределяне на кадровия ресурс с цел увеличаване на униформения полицейски състав в малките и средно големите населени места. Приемане на нов закон за частната охранителна дейност, който да подобри взаимодействието между полицейските и частни структури за противодействие на конвенционачната престъпност.

4. Приемане на закон за доброволчеството, който следва да регламентира отношенията между доброволците и органите на централна и местна власт при преодоляването на последствията от бедствия, аварии и опазване на общественият ред.

5. Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани в ОДМВР и във всички РУП с цел бързо обслужване на гражданите, предоставяне на електронни услуги и издаване на всички служебни документи.

 

V. Финанси

1. Стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда.

1.1 Основна цел на България е по-нататъшната интеграция в Европейската финансова инфраструктура. Единният банков съюз и Еврозоната са естественият ни път на развитие след изпълнение на всички критерии. До тогава Валутният борд е безалтернативен и неприкосновен.

1.2 Запазване на данъчните ставки на преките данъци и недопускане на допълнителни данъчни облекчения.

1.3 Ставките и прагът за регистрация по ДДС остават непроменени.

1.4 Предприемане на решителни мерки за борба със сивата икономика.

1.5 Стремеж към балансиран бюджет, чрез намаляване на дефицита от 2017 г. в съответствие с тригодишната бюджетна прогноза през всяка следваща година с цел достигане на балансиран бюджет през 2020г.

2. Устойчивото нарастване на доходите е основен приоритет на нашето управление и то може да стане за сметка на ръста на икономиката.

 

VI. Управление на средствата от Европейския съюз

1. Унифициране на системите за управление на оперативните програми съфинансирани от ЕС с оглед на пълна електронизация и подчиняване на едни и същи правила.

2. Продължаване процеса на опростяване на документацията по кандидатстване и отчитане на проекти.

3. Увеличаване на капацитета за управление на финансовите инструменти на оперативните програми.

4. Подготовка за адекватно участие в преговорите за бъдещето на кохезионната политика и за бюджета на ЕС след 2020 година, вкл. използване на председателството на ЕС през 2018 г.

5. Улесняване на достъпа до информация и финансиране по ОП и ПРСР за малкия бизнес и дребните селскостопански производители.

 

VII. Отбрана

1. Българската армия е надежден гарант за сигурността на страната.

1.1. Гарантиране на националния суверенитет и независимост, както и защита на териториалната цялост на страната.

1.2 България е активен и надежден член на НАТО и ЕС. Активно и последователно ще участваме в изготвянето и изпълнението на новата политика на ЕС за европейска отбрана.

1.3 Увеличаване на разходите за отбрана и достигане на ниво от 2% от БВП в края на предстоящия управленски мандат.

1.4. Преглед на организацията и дислокацията на ВС с оглед на ефективното изпълнение на трите мисии: „Отбрана“, „Подкрепа на международния мир и сигурност“, „Принос към националната сигурност в мирно време“, включително и с оглед на охраната на границата.

1.5. Попълване на резерва на въоръжените сили и подобряване на мобилизационните способности на страната.

2. Активно сътрудничество с военно-патриотичните съюзи и други неправителствени организации запатриотичното възпитание на младежта и съхраняването на традициите на българската армия.

3. Изграждане на силна армия чрез ускорено развитие на въоръжените сили.

Разширяване на участието на българската отбранителна промишленост и научноизследователски институции при изпълнението на инвестиционни проекти за модернизацията и превъоръжаването, включително и с използване на средства от Европейския план за отбрана.

4. Разширяване на участието на Въоръжените сили за по-ефективна защита на населението при бедствия и аварии, както и при опазването на границата и противодействието на тероризма в съответствие с промените в ЗОВС на РБ и новия Закон за противодействие на тероризма.

5. Въвеждане на военно обучение в училище. Разширяване на възможностите за доброволна военна служба.

 

VIII. Правосъдие

1. Продължаване на съдебната реформа за гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт.

2. Продължаване на борбата с корупцията на всички нива. Приемане на нов Антикорупционен закон, който ще обедини фрагментираното законодателство и ще създаде единен антикорупционен орган на основата на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество.

3. Приемане на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, премахване на формализма в наказателния процес, както и на безкрайното връщане на делата в досъдебна фаза с цел избягване на наказателната отговорност. Създаване на нов ред за преследване на корупцията по високите етажи на властта, преминаване на тези дела в специализирания съд и прокуратура.

4. Приемането на нова наказателна политика и приемане на нов Наказателен кодекс. Промяна на определението за маловажен случай с оглед на противодействие на конвеционалната престъпност.

5. Въвеждане на електронно правосъдие до края на 2018 г. като една от най-силните антикорупционни мерки, свързани със съдебната система.

6. Въвеждане на тримесечни доклади на главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС пред Народното събрание в това число и за политиката за борба с корупцията, за организираната и битовата престъпност и по други въпроси от висок обществен интерес.

7. Промени в Гражданско-процесуалния кодекс и в Административно-процесуалния кодекс. Ще продължим работата по изменения на процесуалните закони за постигане на адекватно и ефективно съдопроизводство, за по-добро управление на натовареността на съдилищата, включително за подобряване и опростяване на процедури и преодоляване на несъответствия в тях.

8. Поемаме ангажимент до края на 2018 г. да бъдат изпълнени 17-те препоръки от 10-годишния доклад по Механизма за сътрудничество и оценка. Целта е да бъдат постигнати необратими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност; за независимост на съдебната власт.

 

IX. Образование и наука

1. Издигане на образованието в стратегически национален приоритет. Провеждане на решителна политиканасочена към ликвидиране на неграмотността и задължително образование със силата на всички държавни институции и инструменти. Родолюбието в образователната система трябва да бъде основа за възпитание и извисяване на българския дух, средство за формиране на чувство за солидарност в обществото и привързаност към родината.

1.1. Увеличаване на инвестициите в образованието и гарантиран ежегоден ръст на бюджета заобразование. Промяна в системата на делегираните бюджети от 2018 г.,като финансирането няма да зависи само от броя на децата, а и от качеството на образователният процес.

1.2. Водещата ни задача е да имаме мотивирани, подготвени и подкрепяни учители чрез инвестиции в тяхното развитие и квалификация. Удвояване на учителското възнаграждение до края на мандата. Мерки за гарантиране на неприкосновеността на учителя.

1.3 Прилагане на решителни мерки за пълно обхващане на всички подлежащи на образование деца и предотвратяване на отпадането от образователната система.

1.4. Подкрепа за българските училища в чужбина като крепител на българската национална идентичност.

1.5. Развитие на професионалното образование в партньорство с бизнеса чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа. Кариерно ориентиране на учениците чрез стабилни партньорства с родителите, висшите училища и бизнеса.

1.6 Повишаване на уменията в областта на предприемачеството, информационните технологии и активната гражданска позиция.

1.7 Повече спорт в училище за повече здраве и живот без агресия.

1.8 Нова законодателна уредба в сферата на висшето образование с цел повишаване на неговото качество и ориентирането му към практическите нужди на пазара на труда. Реформиране на НАОА и системата за оценяване и акредитация. Усъвършенстване на рейтинговата система.

2. Ежегоден ръст на средствата за наука с цел укрепване и

модернизиране на научните организации в страната за конкурентоспособни научни изследвания. Прозрачно и справедливо финансиране на научните изследвания съобразно националните приоритети.

Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за ускорено внедряване в икономиката на създадените от научните изследвания резултати, изобретения и патенти.

 

X. Здравеопазване

Подобряване на здравето на нацията е стратегическа цел.

1. Засилване ролята на профилактиката като възможност за по-добро здраве и качество на живот. Разширяване на обхвата на профилактичните прегледи с допълнителни скринингови изследвания. Ранна диагностика и откриване на предхронични и хронични състояния чрез въвеждане на ежегодни профилактични прегледи на всички български граждани на кръв, урина и кардиологични изследвания. По този начин ще бъдат наблюдавани и лекувани по-голямата част от хроничните заболявания преди навлизането им в стадий нуждаещ се от болнична помощ.

Въвеждане на интегриран подход за намаляване употреба на наркотични вещества и за справяне с нарастващия процент на наркозависимите подрастващи.

2. Осигуряване на финансова стабилност и обезпеченост на здравната система. Стабилизиране на здравноосигурителния модел. Започване на поетапна демонополизация на Националната здравноосигурителна каса.

3. Създаване на интегрирана информационна система, свързваща в реално време информационните системи на Министерството на здравеопазването, НЗОК, НОИ, НАП, доставчиците на медицински и здравни услуги (болници, практики в извънболничната помощ, аптеки) и прехвърляне на целия документооборот в електронен вид.

4. Преодоляване на регионалните дисбаланси и осигуряване на функционално взаимодействие между отделните нива на медицинската помощ. Кадрово и ресурсно обезпечаване в Спешната медицинска помощ чрез подобряване на условията за обучението и квалификацията на специалистите, както и на заплащането, на условията на труд, на сигурността и техническата обезпеченост на кадрите. Подобряване достъпа и качеството на специализираната, болничната и доболничната медицинска помощ. Осигуряване на медицинска помощ в малките населени места.

 

XI. Култура

1. Приемане на национална стратегия за развитие на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм.

2. Приоритетно финансиране на дейности по опазване на културното наследство – археологически проучвания, социализация и представяне на движимо и недвижимо археологическото наследство.

3. Подобряване на условията и мерките, насочени към предоставяне на допълнителни публични и алтернативни средства, насочени към модернизиране на мрежата от културни институти, читалища и библиотеки в страната.

4. Достигане до максимално финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия.

5. Реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за Националния фонд „Култура”.

6. Модернизиране на материалната база в сферата на културата – училища, театри, опери, музеи и др.

7. Разширяване на присъствието на българската култура в Европа и по света и активна роля на българската култура във връзка с председателството на Съвета на ЕС.

 

XII. Околна среда

1. Модернизация и обновление за здравословна околна среда. Изпълнение на инфраструктурни мерки зауправление на риска от наводнения. Национална програма в областта на водите, насочена към осигуряване на чиста питейна вода и пречиствателни съоръжения в по-малките населени места.

2. Подобряване качеството на атмосферния въздух в населените места. Разширяване на комплекса от мерки за опазване чистотата на атмосферния въздух. Разработване на национална програма за качеството на атмосферния въздух.

3. Опазване и оползотворяване на природните ресурси за развитие и растеж. Реализация на широкообхватни мерки за опазване и устойчиво използване на ресурсите в сектори „Води”, „Отпадъци”, „Природа и биоразнообразие”, балансирайки природозащитните функции и функциите на катализатор на екологосъобразен икономически растеж – мерки за запазване и възстановяване на екосистемите и услугите, които се предоставят, в полза на местното икономическо развитие. Създаване на ефективна платформа за взаимодействие между държавата и научните среди за изпълнение на държавните природозащитни политики.

4. Въвеждане на мерки за оптимизиране на превантивната дейност, в посока опростяване на процедурите на инвестиционния процес (ОВОС), премахване на излишни процедури и съвместяване на изискванията, където е приложимо; подобряване на интегрирането на аварийната безопасност в управлението на тежката индустрия.

5. Развитие на националната система за мониторинг на околната среда.

 

XIII. Земеделие, храни, рибарство и гори

1. Устойчиво земеделие. Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност. Хидромелиорации – развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията да напояване.

1.1. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.

1.2. Приемане на Закон за браншовите организации.

2. Конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие. Осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средни предприятия и стимулиране на доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара.

2.1. Запазване и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа.

2.2. Максимално усвояване на европейските мерки за подкрепа.

2.3. Осигуряване на институционална подкрепа и електронизация на администрирането на селското стопанство.

3. Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие. Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство;

Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция и популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.

4. Полагане на грижи за здравеопазване на животните и превенция. Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства.

5. Разширяване на системата за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България.

6. Приемане и прилагане на нов Закон за храните. Прилагане на политики за защита на българските производители в областта на храните. Увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни.

7. Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на горите. Редуциране на ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар. Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната.

 

XIV. Транспорт

1. Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура.

1.1 ЖП инфраструктурата – модерна, екологична, достъпна

Закупуване на нови влакове;

Изграждане на жп линията София – Септември;

Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София;

Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2;

Модернизация на жп линията Драгоман – София;

Модернизация на жп възел Пловдив;

Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна.

1.2 Пътната инфраструктура – безопасна и модерна пътна инфраструктура.

1.2.1 Въвеждане на по-справедлив модел за плащане на пътищата – чрез въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните автомобили.

1.2.2 Завършване на магистралния пръстен на страната и модернизация на пътната мрежа:

Ускорено доизграждане на АМ „Хемус”;

Доизграждане на АМ „Струма” (Благоевград – Сандански);

Изграждане на АМ „Калотина – София”;

Тунел под връх Шипка;

скоростен път Русе– В. Търново;

скоростен път Видин – София;

доизграждане на Южната дъга на Софийския околовръстен път;

Бургас – Слънчев бряг, обход Пловдив.

1.3. Създаване на условия за развитие на морския и речен транспорт.

1.4. Разширение на метрото в София. Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодален терминал в гр. Варна и в гр. Видин.

2. Привличане на инвестиции и професионално управление на транспортната инфраструктура и съоръжения.

3. Повишаване на сигурността и безопасността на транспортния сектор, въвеждане на интелигентни транспортни системи.

4. Подобряване на качеството на услугите в железопътния сектор, дългосрочна стратегия за българските железници.

 

XV. Икономика

Пред икономиката стоят два основни проблема, решаването на които би довело до устойчив икономически растеж – административната тежест пред бизнеса и липсата на развит капиталов пазар.

1. Премахване на административната тежест за бизнеса. Приемането на специален Закон за премахване на административната тежест с въвеждане на принципа на „мълчаливото съгласие“ и принципа на „една информация в една администрация“.

Свеждане на регулаторните режими до минимално изискуемите от европейското законодателство. Спазване на десетте ръководни принципа на „Акта за малкия и среден бизнес за Европа“. Създаването на пътна карта на документооборота за всеки бизнес.

2. Подкрепа за развитието на икономически зони, чрез финансиране на мерките за насърчаване на инвестициите. Безвъзмездно прехвърляне в собственост на общините на военни терени с отпаднала необходимост.

3. Подкрепа на изпълнителната и законодателната власт за реализирането на всички мерки от Стратегията за развитие на капиталовия пазар.

4. Засилен и ефективен следприватизационен и следконцесионен контрол.

 

XVI. Енергетика

1. Енергийна сигурност чрез собствен добив. Продължаване на проучването на дълбоко Черно море чрез провеждане на процедура по търсене и проучване и на блок „Терес”.

Подкрепа за проучванията в блок „Хан Аспарух” и блок „Силистар”, които да гарантират конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, енергийната сигурност и значителни приходи от концесионни възнаграждения.

2. Изпълнение на решението (препоръките) на ЕК по отношение на ТЕЦ “Марица – Изток 1” и ТЕЦ “Марица – Изток 3”.

3. Ревизия на разходите на ТЕЦ “Марица – Изток 2”, мини “Марица – Изток”, АЕЦ “Козлодуй” и други.

4. Енергийна сигурност чрез изграждане на интерконектори между България и съседните ни страни.

5. Пълна либерализация на пазара на електроенергия и газ. Изготвяне на законодателни промени, свързани с въвеждане на пълна либерализация на пазара

6. Продължаване на дейностите по удължаване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“.

 

XVII. Туризъм

Утвърждаване на България, като целогодишна туристическа дестинация с качествен туристически продукт, развиваща всички видове туризъм и влизането ни в топ 5 на туристическите дестинации в Югоизточна Европа. Да се постави акцент върху туристическата реклама и популяризиране на туристическия продукт на България извън страната:

1. Културно-историческият туризъм и туристическите атракции;

2. Летен морски туризъм;

3. Зимен туризъм и развитие на ски-инфраструктурата;

4. Балнео и СПА туризъм;

5. Голф туризъм, еко туризъм, приключенски, винен, гурме и др. видове туризъм.

 

XVIII. Младеж и спорт

1. Законодателни промени, регламентиращи цялостна реформа на българския спорт вкл. подзаконови нормативни актове въз основа на новия закон.

2. Реализиране на програма за реконструкция, модернизация и цялостно изграждане на спортната база в българските училища. Подобряване на качеството на спортната инфраструктура, като съвместно с общините се изграждат многофункционални спортни площадки и съоръжения.

3. В областта на спорта за високи постижения – провеждане на реформи и ефективно управление на ресурсите и насочването им на пазарен принцип към сферите с традиции, международни успехи и спортове със силен социален ефект. Фокус върху организиране и поемане на домакинства на състезания от най- висок ранг на спортове, отговарящи на същия критерий.

Прецизиране начина, методиката, критериите и показателите за финансиране на спортните клубове в съответствие с Програмата за развитие на спортните клубове. Насочване икономисания финансов ресурс към масовия спорт и масовите структури, както и към националните младежки и детско-юношески отбори. Създаване на условия за развитие на деца с изявен спортен талант и изграждане на резерв за елитния спорт на Р България. Реформа в спортните училища. Подобряване на условията за спорт и учене в тях и превръщането им в ефективни учебни заведения.

 

За ПП ГЕРБ:      За КП „Обединени патриоти“:

Бойко Борисов   Валери Симеонов

                            Волен Сидеров

                            Красимир Каракачанов

Нови избори може да доведат до сриване на икономиката, предупреди лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Той заяви това след разговори с ръководството на ДСП за евентуална подкрепа на приоритетите на страната.

След срещата между двете парти стана ясно, че ДПС са предложили на ГЕРБ да се направи управленска програма до края на българското председателство на Съвета на Европа. Според Мустафа Карадайъ обаче участието на Патриотите във властта можело да стане причина за нестабилно управление.

Очаква се утре ГЕРБ и Обединените патриоти да бъдат готови с управленската програма.

Президентът на България Румен Радев обяви кога ще бъде свикано 44-то Народно събрание.

Първото заседание ще бъде насрочено за 19 април от 10:00 часа.

Днес държавният глава направи обръщение към нацията.

Вижте тук цялото обръщение на президента Румен Радев.

Общо решение за пенсиите са постигнали от ГЕРБ и Обединените патриоти при днешните разговори между двете формации.

Това заявиха заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов и лидерът на НФСБ, който е и съпредседател на Обединените патриоти Валери Симеонов.

Те обаче не споменаха какъв ще бъде размера на минималната пенсия, като заложената сума щяла да стане ясне когато бъде определен окончателният вариант на програмната стратегия. 

Преговорите между ГЕРБ и Обединени патриоти за ново правителство продължават и утре.

Бойко Борисов предложи на Корнелия Нинова да стане председател на Народното събрание.

Тя отказа, заради принципни различия.

Разговорите между двамата бяха поискани от ГЕРБ, за да обсъдят приоритетите, по които могат да си сътрудничат с БСП.

Вижте реакциите на лидерите на двете най-големи политически сили в България във видеото.

ГЕРБ и "Обединените патриоти" се разбраха за приоритетите в четири от секторите на бъдещето управление – сигурност, енергетика, туризъм и спорт.

Това стана ясно след поредния кръг преговори между двете формации днес.

Заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че се надява до края на седмицата да има конкретни параметри на бъдещата власт.