Без сериозно пострадали се разминаха два инцидента тази сутрин на различни места в страната.

При единия, край Враца се обърна автобус. В него са пътували двайсетина души, от които 7 деца. Инцидентът станал минути след 07:00 часа на обходния път на Враца.

Предполага се, че автобусът не е спрял на знак "Стоп", което е довело до инцидента. Той е бил ударен странично от друг автомобил, вследствие на което се обърнал и го затиснал. В колата са пътували петима души, сред които няма тежко пострадали. Пътниците от автобуса пък излезли през предния прозорец.

При друг инцидент на автомагистрала "Струма" край Кочериново, се преобърна микробус, превозващ моторници на платформа.

Пътнотранспортното произшествие станало към 07:20 часа, на Лот 2 на магистралата, в посока Дупница. При неизяснени обстоятелства преминавайки над моста на река Рилска, шофьорът на микробуса изгубил управление и се преобърнал.  Пострадали са водачът и спътникът му, които са с охлузвания.

Заради инцидента, движението в участъка временно се извършваше само в едната лента.

Държавният глава Румен Радев се срещна днес в Сочи с президента на Руската федерация Владимир Путин.

Това стана по време на двудневно официално посещение по покана на руския държавен глава.

Двамата обсъдиха двустранните връзки в икономиката, енергетиката, образованието и културата, както и международната сигурност.

"В хода на разговора помежду ни, който беше доста подробен и в тесен и в широк кръг, информирах президента Радев за нашите приоритети за изграждане на двустранни отношения и за подхода на Русия към редица международни проблеми. Считам, че визитата на президента Радев е добър сигнал за възобновяването на пълноправни руско-български отношения.", посочи Владимир Путин.

"С президента Путин направихме стратегически преглед на нашите отношения. Разгледахме всички възможности, всички добри традиции, има наистина огромен потенциал в най-различни сфери – и на икономиката, и на търговията, на енергетиката особено, на туризма, културата, образованието и науката", категоричен бе на свой ред президентът Румен Радев.

Народния представител от БСП Таско Ерменков се извини на софиянци за публикацията си в социалните мрежи за качеството на водата в столицата.

От ГЕРБ обаче не приеха извинението и поискаха Ерменков да си подаде оставката.

"Няма да се крия зад имунитет, ако прокуратурата реши да предприеме действия."  Това заяви от парламентарната трибуна народният представител от левицата. Той коментира, че поводът да направи тази публикация е била получена от него информация за съмнения в качеството на водата в София.

"Може някои от гражданите да са били наистина уплашени и да съм създал душевен дисконфорт, за което най-искрено моля да бъда извинен. Няма нужда да ми искате оставката, защото не зависи от вас. Когато тези, които са ме избрали, свалят доверието си, аз сам ще я дам.", допълни Ерменков.

Управляващите не приеха извиненията и с декларация настояха от БСП да поискат оставката на съпартийника си като жест, че партията се разграничава от действията му.

"Внушението на господин Ерменков беше, че държавата крие информация от хората и по този начин рискува техния живот и тяхното здраве", заяви Тома Биков от ГЕРБ и определи това като провокация с цел да бъде загубено доверието между хората и институциите.

По-рано днес лидерът на БСП Корнелия Нинова, коментира, че начинът по който Таско Ерменков е предоставил информацията е неправилен, но това не са основателни причини той бъде изключен от групата и да напусне парламента.

Държавата ще прави нова оценка на активите на АЕЦ "Белене". Това ще стане, след като Народното събрание даде мандат на правителството да рестартира проекта, съобщи в рамките на Европейски бизнес форум министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Процедурата ще върви паралелно с конкурса за стратегически инвеститор. Оценката на материалните активи ще е важна, за да се знае с какъв дял ще участва държавата в строежа на втората атомна централа. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно, заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Според нея, много от параметрите са се променили, тъй като последната оценка е за 10 милиарда евро от 2012 година.

"По всяка вероятност ще има определена конкурсна процедура за изготвянето на оценката, защото е минало доста време. Последната оценка е от 2012 година. Безспорно са се променили доста от параметрите. Оценката трябва да бъде актуализирана. БАН залага максимално високи разходи за проекта. Ако се стартира процедура за избор на стратегически инвеститор ще предстоят преговори и разговори. Целта ще бъде цената и разходите да се минимизират, доколкото е възможно", подчерта Петкова.

Преди дни, министър Петкова заяви, че ще стартира подготовката на процедура за избор на стратегически инвеститор, ако парламентът даде мандат за това.

"Много е важно да не се разделяме, когато става въпрос за такива важни въпроси като АЕЦ "Белене", които се отнасят за бъдещето на България и българската икономика. Това са решения, които ще ангажират поколения напред. Всички трябва да се отърсим от политическите и партийните пристрастия и говорения. Да се обединим около най-доброто решение за България", призова енергийният министър.

Според експерти ако проектът АЕЦ "Белене" се реализира, това ще даде много сериозен тласък по отношение на средното и висшето образование в областта на енергетиката.

Министър-председателят Бойко Борисов проведе разговори с лидерите на Западните Балкани след подписването на Софийската декларация.

Всички бяха категорични, че страните от региона трябва да поемат по Eвропейския път, но все още има проблеми за разрешаване преди да се говори за присъединяване към Европейския съюз.

Премиерът Бойко Борисов призова всички Балкански държави да се обединят, за да заработят по бързо, заради възможността от реализирането на проекти, които ще могат да се финансират чрез подписаната вчера в София декларация.

Според министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич, България успешно е поставила фокуса върху Западните Балкани.

Лидерите благодариха за усилията на България и за личната ангажираност на Бойко Борисов за поставянето на дълго отлаганата тема „Западни Балкани“. Софийската декларация бе определена като добра основа и предпоставка за необратимостта на европейския път за страните от този регион.