Златан Златанов отново ще води листата от 14 кандидати за депутати на партия "Възраждане" в Русе.

По думите му, от избирателния район, който разпределя 7 мандата, партията имала потенциал да вкара трима депутати в 51-я парламент. Заявката пък, която правят на национално ниво, е за минимум 60 народни представители.

Според Златан Златанов, този резултат е постижим при определени условия.

По думите на Златан Златанов, страната е в преходно състояние, което може да не приключи с 51-то Народно събрание и да има още един или два цикъла от избори.

Вижте повече във видеото.

Светият Синод на Българската православна църква избра тримата кандидати, един от които на 30 юни ще стане новият български патриарх.

Това са Григорий Врачански, Гавриил Ловчански и Даниил Видински.

Според устава на Българската православна църква кандидатите за духовен водач на българите трябва да отговарят на 3 условия – да са над 50-годишна възраст, да са били митрополити поне 5 години и да спазват църковния ред.

Сред митрополитите, отговарящи на тези условия бе и Русенският Наум.

Вижте повече във видеото.

Правителство ще има, ако премиерът е от ГЕРБ.

Това заяви Бойко Борисов, като уточни, че няма да се кандидатира за министър-председател. Той бе категоричен, че Мария Габриел няма да участва в кабинета.

Правителство може да се състави единствено с първия мандат. Другото е избори през есента, заяви още лидерът на ГЕРБ.

В понеделник ще стане яснo кога президентът ще свика 50-ото Народно събрание. Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков пък още веднъж заяви, че формацията ще бъде в опозиция в следващия парламент.

Вижте повече във видеото.

Избирателна активност удари историческо дъно на парламентарния вот в неделя – 34,4%.

В изборите за членове на Европейски парламент отишлите до урните са още по-малко – 33,8%.

На 9 юни, гласувалите за Народно събрание са били 2 268 644 души, което прави избирателна активност от 34,41%. На предсрочните парламентарни избори през април миналата година до урните са отишли 2 683 606 души или 40,69% от имащите право да гласуват.

Ако се върнем още по-назад до вота през април 2021, тогава избирателната активност е била 50,61%. Същата година се провеждат още два предсрочни избора – през юли и ноември, когато избирателната активност е била съответно 42 и 40%.

През 2022 има само един вот при който активността пада незначително с по-малко от 1%.

Все по-малкото избиратели, които отиват до урните се отразява и на електоралната подкрепа за партиите.

Само за една година ГЕРБ - СДС са загубили 139 000 гласоподаватели, ПП - ДБ – над 313 000, "Възраждане" – 63 000 и "БСП за България" – около 74 000.

Единствено ДПС и "Има такъв народ" подобряват резултата си от изборите през април миналата година, като са успели да увеличат подкрепата си съответно с 20 000 и над 24 000 гласа.

Изборите протекоха честно и прозрачно, каквато беше и основната задача на служебното правителство.

Това заяви от Берлин министър-председателят Димитър Главчев.

Той е в немската столица за участие в Конференцията за възстановяване на Украйна.

Вижте повече във видеото.