Превозвачи от цялата страна излязоха на протест с камиони и автобуси срещу така нареченя закон "Макрон".

Те настояват да се отмененят ограниченията в пакет "Мобилност", които ги задължават на всеки 3 седмици да почиват 45 часа в България.

Близо 150 превозни средства се наредиха по булевард "Цариградско шосе" в София в най-дясната лента, за да не се образуват задръствания. Според превозвачите, ако пакетът с промени предложени от Еманюел Макрон бъде приет, това би означавало фалити в транспортния сектор.

"Протестът ни не е насочен към нашето правителство, протестът е насочен към евролидерите, за да видят мащаба на щетите, които могат да се причинят на българската икономика ако бъдат приети тези рестриктивни мерки. За първи път виждаме безпрецедентна подкрепа от всички в България и ние се радваме, че това беше припознато като защита на националния интерес. Зад нас застанаха премиерът, правителството, всички депутати, евродепутати, синдикатите ни подкрепиха, медиите. Това се случва за първи път в България", заяви изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев.

Шофьорите смятат, че пакет "Мобилност" цели бъгарските превозвачи да бъдат принудени да работят в западни фирми. Предложените от Макрон промени са пример за двоен стандарт смятат още те.

"Европейците винаги се опитват да налагат правила, които ние по-малките държави трябва да се съобразяваме с тях. В един момент трябва да работят само те, а нашите фирми да не работят в Европа, нали сме една държава все едно", коментира автобусният шофьор Иван Димитров.

По същото време и варненските превозвачи излязоха на протест. Около 30 тежкотоварни автомобила се наредиха на магистралата. Те също се обявиха против т. нар. закон "Макрон", който според тях, щял да доведе до фалит, както на международния, така и на автобусния транспорт.

Днес и утре в София се провежда среща на върха между Европейския съюз и Западните Балкани.

Ще бъде обсъдена темата с присъединяването на страните от региона към Европейския съюз.

"Европа има нужда от Западните Балкани и те се нуждаят от Европа. Ясно е, че това е тяхната европейска перспектива. Що се отнася обаче до разширението на съюза, това не е идея, на която много се радват в Европа. Проблемът е, че няма яснота накъде отива Европейският съюз. Сега е моментът да решим това. Искам да кажа също, че Турция не може да стане член на ЕС, тъй като Кюрдският регион не е част от Европа. Ако и това заявим категорично, ще има готовност да се включат и Западните Балкани", заяви днес в София председателят на групата на Европейската народна партия в Европейския парламент Манфред Вебер.

"Необходимо е взаимният ангажимент на Европейския съюз и Западните Балкани към реформи да се продължи. Изключителн ео важно да не се загуби темпото в усилията за приобщаването на региона към европейските ценности и практики и ще разчита за това и на Хърватия. Благодарен съм на колегите от всички политически партии от целия ЕС включително и на колегите от Западните Балкани че всички са тук. Това е успех за България.", категоричен бе премиерът Бойко Борисов след среща с хърватския премиер.

Той се срещна и с председателя на Европейския парламент Антонио Таяни. Той потвърди ангажимента си да подкрепя европейската перспектива на държавите от Западните Балкани, да насърчава диалога между тях и провеждането на необходимите реформи. Таяни поздрави българския премиер за успешното провеждане на председателството и приветства работата на България за фокусиране на вниманието върху Западните Балкани.

Борисов подчерта, че разчита на подкрепата на Европейския парламент темата за развитието на страните от региона да остане сред приоритетните политики и след края на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

До края на годината може да започне процедурата за избор на инвеститор на АЕЦ "Белене", ако преди това Парламента реши, че проекта трябда се реализира и възложи мандат на Министерството на енергетиката.

Предстои внасянето в Народното събрание на доклада за оползотворяването на активите на АЕЦ "Белене". Това каза енергийният министър Теменужка Петкова по време на форум в Сочи. По думите й, правителството трябва да използва всички предимства на проекта, за да се намери стратегически инвеститор с цел максимална защита на националните интереси.

"Всичко онова, което притежаваме като активи е изключително сериозно – това са близо 3 млрд. лв. пари на българските данъкоплатци. Имаме оборудване, имаме лицензирана площадка, имаме нотифициран проект от ЕК още през 2007 г. Всичко това прави този проект възможно най-бързо да се реализира в сравнение с другите проекти в региона. Аз мисля, че ние трябва да опитаме да потърсим вариант за възможност за реализация на пазарен принцип и без държавана гаранция. За да стартира този процес, ще ни бъде необходим мандат от парламента", подчерта Теменужка Петкова

Според министър Петкова единственият вариант НЕК, българският енергиен холдинг и държавата да си възстановят всички средства, които са инвестирани до момента, е реализацията на този проект.

"Ако се върви към някой от другите варианти за реализиране на оборудването – да не е площадката на АЕЦ "Белене", това означава, че трябва да се отпишат автоматично от активите на НЕК близо 1,3 млрд.лв., а това не е най-доброто икономическо решение. Затова ние сме се концентрирали в тази посока – максимално използване на всичко, което притежаваме, с цел защита на националния интерес и на енергийната ни сигурност", категоричнабе още Петкова.

Енергийният министър разкри още, че при разговорите с руските партньори е обсъдено и изявлението на премира Бойко Борисов, който поиска вдигане на мораториума за изграждането на АЕЦ "Белене".

Четири години след затварянето на Корпоративна търговска банка започна процеса.

Подсъдими са 18 души, а делото се гледа задочно срещи мажоритарния собственик Цветан Василев, тъй като той е в Белград.

Преди прочитането на обвинителния акт съдията поиска всички да станат на крака, защото това е "най-тържествената чат от процеса", което предизвика скандал между прокуратура и адвокати.

Според наблюдаващия прокурор Иван Гешев има натиск и заплахи над свиделите от страна на адвоката на Василев.

"Обвинението е повдигнато от прокурор за престъпление по член 321, ал. 6. Няма да цитирам имена. На този човек по указание на Василев са му дадени пари, за да „профилактира” свидетеля Лазов. Ние не се притесняваме, засега и свидетелите, които казват истината, не се притесняват", подчерта Гешев.

Прогнозите са че до разпит на свиетели по делото ще се стигна най-рано през октовмри.

Извънредна среща на превозвачите се проведе днес в Министерски съвет.

Поводът са новите европейски правила за товарни превози, които застрашават българските транспортни фирми.

Причината за недоволството от страна на транспортните фирми е новият пакет за мобилност, при който се предвижда шофьорите да се прибират по родните си места на всеки три седмици. Според бранша така ще намалеят курсовете и ще се увеличат разходите за прибирането на шофьорите, което ще е пагубно за фирмите.

"Този закон "Макрон", както ние му викаме, те така и в Европа му викат, показва двойните стандарти, които иска Макрон да направи. За България както направиха двойните стандарти за храните, сега искат и за работната ръка да бъде двоен стандарт", каза собственикът на една от големите транспортни фирми в България Миролюб Столарски.

Ивайло Московски, заяви че подкрепят превозвачите и заплаши, че ако бъде принуден да приеме спорните промени, ще напусне Съвета на министрите.

"Разминаванията са на няколко места. На първо място става въпрос за задължителното връщане на водачите на транспортни средства у дома. Категорично сме против. Ние считаме, че тук се нарушават човешките права. Няма как да бъдат задължавани граждани къде да прекарват своята почивка", категоричен бе Московски.

На 16 и 17 май представители на транспортните фирми ще излязат на протест в София, когато ще се състои и срещата на всички европейски лидери.