Русе е една от шестте общини в България, разработили проект за поетапно преминаване на домакинствата към алтернативно екологично отопление.

Фокусът на дейностите е към намаляване на замърсяването при горенето на дърва и въглища.

Целевият брой домакинства за Община Русе, които участват в Схемата за преход към алтернативни форми за отопление е 1468, от които 80 ще бъдат пилотно тествани през следващата година.

Старите отоплителни уреди ще бъдат взети и рециклирани от Общината, за да не се използват отново.

Представиха актуалната обстановка на територията на Област Русе във връзка с афрканската чума по свинете.

Това стана днес по време на заседание на постоянната междуведомствена епизоотична комисия. По думите на директора на Областната дирекция по безопасност на храните д-р Георги Дяков, през изминалата седмица в областта не са констатирани нови огнища на заболяването.

Отбелязано бе също, че паралелно продължават проверки в личните стопанства, като в периода от 14-ти до 18-ти октомври техният брой е 90 и са се провели в 14 населени места. По отношение на получен сигнал за неспазване разпоредбите и отглеждане на прасе от тип "заден двор" в село Волово, то опасението се е оказало вярно и на стопанина е наложен административен акт и съответно глоба от 500 лв. Също така той ще трябва да умъртви прасето, което е отглеждал. Общо 3 такива случая са констатирани в областта, а именно в Бяла, Ново село и Волово.

Що се касае до контрола при отстреляните диви свине, то от началото на ловния сезон една единствена проба се е оказала положителна.

Относно ситуацията с големите свинеферми може да се каже, че днес започва последната дезинфекция в свинекомплекса в Бръшлен и в рамките на следващите 2 – 3 дена би трябвало да приключи. В началото на идната седмица такава ще се проведе и в свинекомплекса в Николово.

В заключение беше отчетено, че общият брой на евтаназираните прасета в областта е приблизително 98 000.

В Разград бе открита изложба от национални носии от 12 региона в страната.

Автор на експозицията е младата разградчанка Павлина Атанасова. Представени са женски облекла от Лудогорието, Карловско, Ямболско, Средногорието и Пиринска Македония.

Експозицията е разположена в озелененото пространство на художествена галерия "Проф. Илия Петров". Авторката споделя, че интересът й към народните носии бил провокиран от участието й в танцови състави в града.

Около 5 години и отнело окомплектоването на облеклата, като отделните елементи тя успяла да намери чрез хора и чрез интернет, събирала информация чрез приятели, колекционери и чрез книги. Най-сложно било да намери подходящите накити към съответната носия, както и връхните дрехи. Най-трудно и се удало да окомплектова капанска носия на омъжена жена от района на разградското село Осенец, която се радва и на най-голям интерес от посетителите на изложбата. Към носията има оригинална камилчена китка с конски косъм, има също и истински момински плитки. Неизменна част от тази капанска носия е и пендарата. Носията от Осенец е празнична, празнични са и други от облеклата в изложбата.

Авторката на изложбата работи върху други носии, които все още не са доокомплектовани и не са включени в настоящата експозиция. Към експозицията на Павлина Атанасова вече проявяват интерес много етнографи, краеведи и историци.

Заради африканската чума по свинете въвеждат нови изисквания за биологична сигурност в животновъдните обекти.

Те се отнасят за личните стопанства, фамилните и индустриалните ферми, като целта на промените е да се минимизират рисковете от проникване и разпространение на заразни заболявания като африканската чума по свинете.

Мерките за по-висока биосигурност са заложени в Наредба 44 за ветеринорано-медицинските изисквания към животновъдните обекти. Те предвиждат намаляване на бройката на отглежданите свине в личните стопанства от 5 на 3, като изрично е упоменато, че предназначението на животните ще бъде само за угояване. Въвеждат се изисквания за прасетата, отглеждани за лични нужди, свързани с определяне на площ, фронт на хранене, достъп на хора и животни, дезинфекция и съхранение на тор.

При фамилните и индустриалните ферми ще има отстояния за новоизграждащите се обекти, филтри на входа на всяка сграда за смяна на работно облекло, вани за измиване и дезинфекция, както и помещение или място на изхода, за почистване, измиване и дезинфекция на транспортни средства. Въвеждат се и обособени места и съоръжения за съхранение на фуража, които трябва да са покрити и заградени. Предвижда се и поставянето на мрежа за обезопасяване на всички отвори, гарантираща защита от птици, гризачи и насекоми.

В индустриалните ферми, чиито животни са разпределени в две или повече самостоятелни производствени групи, могат да се въведат отделни мерки за биосигурност за всяка група при условие, че структурата, размерът и отстоянията го позволяват и са разписани в индивидуален план за биосигурност с определяне на критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление. Във фамилните ферми ще могат да се отглеждат до 10 свине майки и приплодите им, но не повече от 200 броя свине общо. Въвежда се изискване сградите и помещенията за отглеждане на свине да бъдат с необходимата квадратура и да са изградени от материали, устойчиви на тежестта и движението на животните, и с повърхности, подходящи за почистване измиване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

За повишаване на биосигурността в обектите за свине е необходимо да се предприемат мерки за ограничаване достъпа на външни лица във фермите, които могат да бъдат физически преносители на вируса.

В Русенския университет представиха възможностите на програма "Фулбрайт" за получаване на стипендии в Съединените американски щати.

Могат да кандидатстват български студенти след бакалавърска степен; докторанти; университетски преподаватели; учени и професионалисти за обучение, специализации, изследователска дейност и квалификация в САЩ.

Кандидатите за стипендия "Фулбрайт" имат срок да подадат документи от 1 ноември тази година до 30 април 2020, като финансовото подпомагане ще важи за по-следващата учебна година. Предоставя се възможност и за 10-месечна стипендия за докторанти, както и за преподаватели и учени. Постдокторанти също могат да кандидатстват за стипендия "Фулбрайт". Съществува и стипендия за развитие на гражданското общество.

Досега от възможностите на програмата са се възползвали над 1300 души, като 600 от тях са българи, а останалите - американци.