Поради нарастващия брой на заразените с COVID-19, имащи нужда от болнично лечение, леглата за пациенти с коронавирусна инфекция в Университетска болница "Медика Русе" бяха увеличени с още 15.

10 от допълнителните легла са за неинтензивни грижи, а 5 са реанимационните. Това стана ясно от проведен разговор между областния управител Борислав Българинов и изпълняващия длъжността директор на Регионалната здравна инспекция д-р Искра Генева.

Така в УМБАЛ "Медика Русе" вече разполагат с 87 легла за пациенти с COVID-19. Интензивните легла в болницата нараснаха от 36 на 41, а за неусложнените пациенти капацитетът се увеличи от 36 на 46 легла. Лечебното заведение остава и с най-голям реанимационен капацитет в региона.

Припомняме, че реанимационни грижи за пациенти с коронавирус е предвидено да се прилагат единствено в двете университетски болници, а именно "Медика" и "Канев". В "Канев" интензивните легла бяха двойно увеличени от средата на седмицата и сега те са 20. Това е и болницата с най-голям капацитет за лечение на пациенти в тежко състояние, но нямащи нужда все още от преминаване към командно дишане. Там тези легла са 111.

Без промяна също остават леглата в МБАЛ "Юлия Вревска" в Бяла и Специализираната болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания "Д-р Димитър Граматиков" в Русе, като там те са съответно 31 и 45 и са за неинтензивни грижи. 30 са леглата за неинтензивно лечение и в сградата на бившите палиативни грижи към Комплексния онкологичен център.

По последни данни в момента на болнично лечение в региона се намират 237 души, като 48 от тях се нуждаят от интензивни грижи. Свободните легла са 87, като 13 от тях са реанимационни.

Остава възможността за промяна бройката на леглата за лечение на пациенти с коронавирусна инфекция в региона във всеки един момент. С последната промяна, леглата за лечение на пациенти с коронавирус в Русенско станаха 324, като 263 от тях са за неинтензивни грижи, а 61 са реанимационните. До вчера те бяха общо 309, от които 56 интензивните.

От 12 септември Румъния въвежда допълнителни ограничителни мерки за пътуващите от България.

Причината е включването на страната ни в списъка с държави от "червената зона".

Считано от 00:00 ч. на 12 септември българските граждани, които влизат в Румъния подлежат на 14-дневна карантина. Изолация не се налага за ваксинираните срещу COVID-19, като до влизането в Румъния трябва да са изминали най-малко 10 дни от завършването на пълната схема за ваксинация, което се доказва с цифров COVID сертификат на Европейския съюз или с документ, издаден от здравното звено, където е била поставена ваксината.

На карантина не подлежат и лица, които представят ковид сертификат за отрицателен PCR тест, направен до 72 часа преди влизането в Румъния, като в този случай могат да пребивават в страната максимум до 3 дни.

От карантина се освобождават и доказано преболедувалите COVID-19, деца до 6 години включително и транзитно преминаващи лица.

220 милиона лева от бюджета отиват за пътните фирми за покриване на част от натрупаните задължения.

Това стана ясно на днешното заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси. Средствата са част от дължимите от Агенция "Пътна инфраструктура" 1,3 милиарда лева към фирми от бранша. Останалата част от задълженията ще се плащат на две равни вноски през следващите две години.

Работници от пътностроителни фирми излязоха на протест пред сградата на Народното събрание, организиран от браншова камара "Пътища". Строителите заявиха, че не са получавали заплати от два месеца, настоявайки държавата незабавно да разплати натрупаните задължения към изпълнителите на ремонтите и поддръжката на пътища.

Според Десислава христова, която е председател на Съвета на директорите на държавна фирма "Автомагистрали", проблемът може да бъде решен като договорите за така наречените "инхаус" процедури бъдат трансформирани като договори за подизпълнение.

На заседание на комсиията по бюджет и финанси в Народното събрание, бе подкрепено предложението през актуализацията на държавния бюджет за тази година общо 220 млн. лв. да отидат за покриване на част от натрупаните задължения.

Вижте повече подробности във видеото.

Близо 70 проверки за 3 дни са извършили инспектори от НАП на зеленчуковата борса в Русе.

Съставен е един акт за установяване на административно нарушение за разлика между фиксираната в касовия апарат сума от продажби и засечената касова наличност.  

През миналата седмица звеното за фискален контрол в НАП започна денонощни наблюдения на борсите за плодове и зеленчуци на територията на цялата страна. 

На входа и изхода на тържищата са устроени временни контролно-пропускателни пунктове. Проверките се извършват и чрез постоянно наблюдение, което означава, че инспекторите се легитимират и присъстват открито в търговските обекти в продължение на дни.

Близо 10 000 превозни средства, складове и търговски обекти за търговия с плодове и зеленчуци в 13-те борси за търговия на едро в страната са били проверени от инспекторите на НАП. Основната констатация е за липса на документи за произход на входа на борсите и на счетоводни документи за закупената стока на изхода.

Към момента от НАП отчитат, че в резултат на проверките, документирането на търговията на борсите е значително подобрено само след няколко дни на данъчен контрол.

Вижте повече подробности във видеото.

От днес до 30 септември художествена галерия "Проф. Илия Петров" в Разград показва изложба на класика на българската живопис Данаил Дечев.

Експозицията е по повод 130-годишнината от рождението на художника.

Ценителите на изобразителното изкуство могат да видят 17 живописни творби - пейзажи на Данаил Дечев, които са от фонда на галерията. Картините са постъпвали във фонда през различно време и са от различни периоди от развитието на художника.

Сред тях са две особено интересни творби. Едната е пейзаж с маслени бои на скалите край разградското село Топчии, край които Дечев минава при последното си идване в родния край, и ги рисува по време на това пътуване.

Другата забележителна творба е картина с Докторската градина в София, на която особено силно личи виртуозността на Данаил Дечев при изобразяването на светлината.

В картините му няма линейна перспектива, а само въздушна. Той почти напълно е избягвал да рисува с молив, а направо с маслени бои, които са били предпочитани от художника.

Предимно пейзажист, Данаил Дечев е признат като български творец с европейска естетика. Той никога не забравя Лудогорието, за което е нарисувал много картини. За негови учители се считат разградските художници Драган Данаилов и Максим Цанков.

Създават експертна българо-румънска комисия за възстановяването на ферибота между Русе и Гюргево.

След като се утвърди корабната линия, ще бъде обявена обществена поръчка за избор на превозвач. 

Официално разрешение за експлоатирането на фериботната линия от Русе до Гюргево ще бъде взето до средата на октомври.

Експертната българо-румънска комисия ще следи за реализирането на проекта. Освен това тя ще контролира изпълнението на маршрута, разписанието и спазването на мерките за безопасност при речния транспорт на стоки и хора.

От румънска страна продължават срещите с институции, така че и там да се предприемат своевременни мерки за възобновяването на фериботния терминал.

Двете страни се договориха за ръководител да бъде избран български представител. 

Припомняме, че фериботът ще бъде ползван за тежкотоварния трафик, като на този етап идеята да има два кораба, като на денонощие да се обслужват над 200 камиона в едната посока.

Цялата процедура не би трябвало да отнеме повече от час и половина. Самото преминаване на реката ще бъде в рамките на около 30 минути, като още максимум по толкова ще отнема натоварването и разтоварването на тировете.

Вижте повече подробности във видеото.

Над 1,3 милиона лева просрочени задължения събра НАП в Русе от получатели на обществен ресурс.

В партньорски разговори с фирми са осигурени доброволни плащания за близо 840 000 лева.

В национален мащаб над 162 милиона лева са събрали публичните изпълнители на НАП от началото на годината до края на юли чрез автоматизираната система за уведомяване преди плащане от държавата към частни субекти.

Системата изисква, преди всяко плащане от държавен или общински орган към изпълнител на обществена поръчка или друг получател на обществени ресурси, да се провери дали компанията няма неплатени данъци, осигуровки или други публични задължения.

Ако фирмата е длъжник към бюджета публичен изпълнител на НАП може да използва цялата или част от сумата на плащането, за да погаси дълговете към фиска.

От НАП отчитат още, че над 96 % от всички новодекларирани за внасяне данъци и осигуровки към края на юли са били погасени – в срок или след предприемане на мерки за събирането им.

Вижте повече подробности във видеото.

Правителството предлага отговорността за оградата по границата да бъде изцяло към МВР.

Това обяви премиерът Стефан Янев след проведеното днес заседание на Съвета по сигурност.

По думите на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, ще се необходими около 4 милиона лева за ремонтни дейности на съоръжението и прилежащата пътна инфраструктура.

Вижте повече подробности във видеото.

С поднасяне на цветя на Братската могила русенските социалисти отбелязаха 9 септември.

Беше отдадена и почит пред саможертвата на видни антифашисти от Русенско.

Днес отбелязваме 77 години от 9-и септември 1944. Една дата, която не е национален празник, но която свързваме със свободата и борбата с хитлеро-фашизма. Това каза председателят на Областния съвет на БСП в Русе Пламен Рашев пред гражданите, които се събраха на Братската могила, за да се поклонят пред паметта и подвига на героите.

Освен на Братската могила, по повод 9-и септември, цветя бяха поднесени и на паметни места, свързани с антифашистката борба.

Русенските социалисти минаха по лобните места на Петър Караминчев, Здравко Чампоев, Ана Вентура и Мара Манева и отдадоха почит пред тяхната саможертва.

Вижте повече във видеото.

Създадоха дигитална библиотека по трансграничен проект между България и Румъния.

Партньори в проекта са Регионална библиотека "Любен Каравелов" в Русе и Окръжната библиотека в румънския град Крайова.

Общата цел на проектa "Писмени съкровища по Долен Дунав" е насърчаване на съвместното опазване, защита, популяризиране и развитие на писменото нематериално културно наследство на трансграничния регион България - Румъния. Това става чрез диверсификация на туристическите услуги и развитието на литературния туризъм като основен фактор за използване на общите предимства и потенциали.

По проекта са разработени литературни маршрути, обхващащи места от двете страни на Дунава, в които се преплитат история, културни забележителности и литература. Създадена е и дигитална библиотека, основно на български и румънски език.

Резултатите от проекта могат да се видят на специално създаден литературен сайт. Иградена е и мрежа на заинтересованите страни, която включва представители на библиотеки, музеи, галерии, читалища, туристическия бизнес и местните власти.

Вижте повече за проекта във видеото.