Кампанията по директните плащания ще приключи с един месец по-рано.

Това съобщи в Стара Загора служебният министър на земеделието Георги Тахов.

Към момента в системата са подадени над 9000 заявления, като 7000 от тях са за площи за над 1 милион хектара.

Вижте повече във видеото.

Българският земеделски производител е неглижиран през последните 20 години.

Това каза за Новините на телевизия КИС 13 народният представител Иван Иванов. Според него трябва да се вземат спешни мерки както на национално, така и на европейско ниво, защото в противен случай целият сектор ще бъде тласнат към фалити.

Като бивш министър на земеделието, Иван Иванов смята, че напрежението в сектора е напълно логично предвид сегашната политика на държавата за подпомагане на земеделските производители.

Той припомни, че е бил изменен стратегическият план за развитие на земеделието и са били завишени сумите, които държавата отделя за подпомагане на земеделските производители.

Един от най-сериозните проблеми пред българското и европейското земеделие като цяло, е вносът на безмитни стоки от трети страни на конкурентни цени, смята Иван Иванов.

Вижте повече във видеото.

От днес започва приемът на документи за получаване на държавната помощ "de minimis".

Срокът за подаване на заявления е до 1 декември, като стопаните трябва да получат плащанията до 20 декември.

Общият бюджет на помощта е 47 500 000 лева, като половината са за сектор "Растениевъдство" или 23 750 000 лева.

За Николай Колев, който е производител на плодове в област Русе и е председател на Съюза на дунавските овощари, средствата са добре дошли, предвид тежката година за тях, особено по отношение на череши и кайсии, където има много пропаднали площи заради измръзвания. 

Той смята, че българската продукция не е особено конкурентоспособна на външните пазари, тъй като производителите трудно се сдружавали. Като една от причините за трудното обединяване, Николай Колев посочва манталитета на българския производител.

Междувременно до 22 декември продължава кандидатстването по процедурата за изграждане на центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци. Тя е с бюджет от 15 милиона лева без ДДС и се финансира по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Подкрепата е насочена към инвестиции, които допринасят за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребител.

Вижте повече по темата във видеото.

Ръст на рентата от земеделска земя отчитат в Разградско.

По данни от Областна дирекция "Земеделие", през стопанската 2022-23 година арендаторите плащат най-много в общините Исперих и Кубрат, а най-ниска е рентата на декар земя в община Лозница.

Въпреки прогнозите, че не е изключено цената да намалее най-вече заради украинския внос, рентата не само се задържа, но и нарасна, наблюдават експертите в земеделието на територията на областта.

Един от факторите за това е, че расте цената на земята, като в Разградския район тя отдавна е надхвърлила средно 1500 лева за декар.

От анализа на Областна дирекция "Земеделие" става ясно, че през този стопански сезон, в сравнение с предходния, община Исперих рязко е изпреварила община Кубрат, която бе начело с ренти от около 90 лв./дка. Сега обаче в землището на исперихското село Китанчево рентата е достигнала средно 138 лв./дка., а в останалите райони се движи от 112 до 124 лв/дка.

Плащанията в Кубрат остават високи с ренти около 94-95 лв./дка. земеделска земя. В община Разград арендаторите плащат от 29 до 77 лева, а последна по стойност е община Лозница, където рентите достигат 65 лв./дка.

Зърнопроизводители в Русенско чакат дъжд, за да извършат есенната сеитба.

Според председателя на Регионалния съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев, в момента дори и да обработят земята и да засеят жито, няма условия за поникване, поради липсата на влага.

Земеделците в Русенско се притесняват, че това изчакване на по-добри условия за сеитба, ще забави много развитието на културите. Това забавяне пък със сигурност ще се отрази и на следващата реколта, коментира още Коев.

Заради продължителната суша, тазгодишната реколта на зърно в Русенско е най-слабата през последните 15 години, а при пшеницата е имало и късни слани.

Милен Коев изчислява, че при сегашните изкупни цени, всички зърнопроизводители в Русенско биха продавали продукцията си под себестойност.

Според него, подписаното споразумение с държавата за подпомагане на земеделските производители, е било в правилната посока, въпреки плюсовете и минусите.

Единствената помощ, която очакват в сектор "Зърнопроизводство" е за слънчоглед, заради войната в Украйна.

Вижте повече по темата във видеото.