На официално посещение в България е председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян.

В София се провежда седмата Среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай. Основната цел на форума "16+1" е да задълбочи търговските връзки и икономическото сътрудничество между държавите участнички и да насърчи двустранни и многостранни партньорства.

Министър-председателят Бойко Борисов посрещна председателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян в София. Официалната церемония се състоя пред паметника на Незнайния войн, където двамата поднесоха венци.

След това българският премиер и председателят на Държавния съвет на Китай проведоха двустранна среща в сградата на Министерски съвет, последвана от пленарни разговори. От тях става ясно, че Китай може да помогне да се реализира проекта АЕЦ "Белене". На пазарен принцип, Китай може да се включи и в изграждането на важни инфраструктурни проекти.

Председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян заяви, че иска да работи с България и други европейски държави за засилване на многостранното сътрудничество и свободната търговия.

Днес бяха подписани и девет двустранни документа за насърчаване на търговско-икономическото сътрудничества на България и Китай.

105 милиона лева евросредства ще бъдат инвестирани в дигитализацията на образованието от предучилищна възраст до 12-ти клас до края на 2020.

Финансирането ще бъде насочено към въвеждане на електронни учебници и за преподавателите, които ще бъдат обучени да създават дигитално учебно съдържание и да си служат с новите технологии.

Бенефициент по програмата ще бъде Министерството на образованието и науката, съобщиха от Oбластния информационен център в Русе. Процедурата вече е била одобрена от Комитета за наблюдение на оперативната програма преди една седмица.

Дигитализацията на образованието ще обхване предучилищна възраст до 12-ти клас. Предполага се, че изпълнението на тази програма ще се използва като основа за въвеждане на електронни бележници и дневници.

Омбудсманът даде на прокуратурата поскъпването на тока, газа и парното.

Мая Манолова внесе тази сутрин жалба срещу решението на Комисията за енергийно и водно регулиране от 29 юни.

Общественият защитник проведе среща със заместник-главния прокурор при Върховна административна прокуратура Ася Петрова. След проведения разговор стана ясно, че сигналът ще бъде проверен, тъй като от документите имало основания да се твърди за допуснати нарушения. След проведения разговор стана ясно, че сигналът ще бъде проверен, тъй като от документите имало основания да се твърди за допуснати нарушения. Според Петрова, ако се установят нарушения, сигналите ще бъдат предадени във Върховен административен съд – София. До момента са заведени общо 20 подобни дела срещу ценови решения на КЕВР.

Припомняме, че омбудсманът настоява и да се промени законодателството, за да може отделни потребители да оспорват в съда решенията на КЕВР. Искането беше заведено в Конституционния съд, но вчера той отхвърли жалбата.

Министър-председателят Бойко Борисов представи резултатите от българското европредседателство в Европейския парламент в Страсбург.

Той подчерта, че акценти в работата през последните шест месеца са били свързаността на региона, вътрешната и външната сигурност и подобряването на шенгенската информационна система. Безспорно най-големият успех на българското председателство на Съвета на Европейския съюз са Западните Балкани, категоричен бе още Борисов.

"Постигнахме 45 споразумения с ЕП от 105, които наследихме, още толкова затворихме в съвета. Постигнахме голям напредък. Най-големият успех е европейската перспектива за присъединяването на Западните Балкани. Не може да има мир и просперитет на континента, докато цяла Европа не бъде обединена.", посочи Борисов.

В същото време според президента Румен Радев оценките за доброто представяне на България не трябва да заблуждават.

 "Аз искам да използвам случая и да благодаря на всички наши сънародници, които вложиха усилия в организацията. В логистичен план нашата администрация реши проблемите и беше на висотата на отговорностите. Получихме и стандартните за всяко европейско председателство комплименти, но те не трябва да ни заблуждават. Състоянието на Съюза в момента е такова, че Брюксел може да си позволи само положителни самооценки.", категоричен бе държавният глава.

Българският премиер подчерта, че усилията на страната ни са довели до реални резултати и посочи като пример Срещата на върха в София на 17 май, която помогна на Атина и Скопие да разрешат спора за името.

 

Поскъпването на тока, парното и електроенергията от 1 юли отива в прокуратурата. Това заяви днес за БГНЕС омбудсманът Мая Манолова.

Според обществения защитник повишението на цените не се налага, тъй като в края на миналата година – в резултат на поевтиняването на газа с над 7%, парното и тока не са били променени. Мая Манолова смята, че са ощетени около 600 хиляди домакинства в България.

"Телефонът в приемната ми прегря от жалби на граждани срещу поскъпването на тока и топлоенергията и природния газ от 1 юли, има и много хора, които дойдоха лично да се оплачат. Моето становище е, че повишението на цената не се налага, защото в края на миналата година – в резултат на поевтиняване на газа със 7,29% цените на парното и на тока не бяха пипнати, т.е КЕВР коригира цените само когато са в ущърб на гражданите", категорична бе тя.

Мая Манолова ще настоява да отпадне текста в Закона за енергетиката, според който граждански сдружения не могат да оспорват решенията на КЕВР.

"Сезирала съм Конституционния съд, за да отмени този текст в закона, все още обаче няма решение. Единственият ми ход в момента е да внеса жалба в прокуратурата", допълни още омбудсманът.

Припомнчме, че от вчера цената на електроенергията в страната се увеличи средно с малко над 2%, а на парното - със 7,33 на сто.