635 на 100 000 е заболеваемостта от COVID-19 у нас за 14-дневен период.

Това нарежда страната на 9-о място в Европа. По смъртност обаче България е втора след Унгария.

Наблюдава се отчетлива, макар и крехка тенденция за намаляване на случаите на COVID-19, заяви здравният минстър проф. Костадин Ангелов по време на седмичния брифинг на Националния оперативен щаб за разпространението на заболяването в страната.

Според главния здравен държавен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев България е преминала най-високата точка на третата вълна на заразата. Това обаче не трябва да ни успокоява, защото броят на хоспитализациите и хората в интензивни отделения е все още голям, допълни още той.

На заседанието стана ясно, че 74% от леглата в страната за неусложнени пациенти са заети, както и 64 на сто от местата за интензивно лечение.

Вижте повече във видеото.

По случай Световния ден на здравето държавният глава Румен Радев отличи 15 изявени български лекари и специалисти по здравни грижи за професионализма и всеотдайността им в грижата за здравето на пациентите.

Сред удостоените с почетен знак на президента е и старшата акушерка в отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ "Канев" в Русе Галя Добрикова.

Коронавирусът разкри болезнено недостатъците на системата, заяви по време на церемонията Румен Радев.

Вижте повече във видеото.

Коалиция ГЕРБ-СДС спечели парламентарните избори в България.

Това сочат окончателните данни при 100% обработени протоколи в страната. Общо 6 партии и коалциии ще имат представителство в 45-то Народно събрание.

За ГЕРБ-СДС са гласували около 840 000 избиратели, което означава подкрепа от над 26%.

На второ място е изненадата на тези избори - партията на Слави Трифонов "Има такъв народ". Те получават гласовете на над 560 000 души или 17,66%.

"БСП за България" бяха изместени на третата позиция с 15% одобрение от вота на избирателите. За левицата са гласували малко над 480 000 души.

Четвърти са от Движението за права и свободи с 10,49%, а с разлика от един процент след тях се нарежда "Демократична България".

Последната политическа сила, която влиза в парламента е коалиция "Изправи се! Мутри вън!" с 4,7%.

След като бъдат официално обявени резултатите от изборите, ще стане ясно как се разпределят и мандатите в 45-то Народно събрание.

Изборът на управляващи е важен момент в обществения живот. А как е протичал изборният процес у нас преди един век? Имало ли е нерегламентирани агитации и манипулиране на избирателите?

Свидетелства за това се пазят в музеите и архивите.

Историческият музей в Омуртаг пази предмети и истории от изборите в България през годините. Така например е изглеждала една избирателна урна преди повече от 90 години – от здраво дъбово дърво - направена така, че да не може да се отваря.

"Веднага ви прави впечатление колко са стабилни металните ключалки, колко е стабилен металният обков. Има печат с червен восък, на който е написано "Царство България", за да се знае, че държавата присъства и гарантира, че изборите ще бъдат честни.", разказва директорът на Историческия музей в Омуртаг Мирослав Тошев.

Урната е била използвала в продължение на 40 години. Най-скорошната, отбелязана на вътрешната страна на капака, е 1971-ва.

Във фонда на музея се съхранява и изборна бюлетина от парламентарните избори през 1920-та.

"Тя е оцветена, сиреч напомня ни изборите от 90-91-ва година, когато се смяташе, че хората все още не са достатъчно добре ориентирани, аз ще добавя – смяташе се, че не можем и да мислим. Явно така се е смятало и през 1920-та година, или както са казали античните мислители "няма нищо ново под слънцето".", разказва още Мирослав Тошев.

И преди 100 години политиците били щедри на обещания за по-добър живот и благосъстояние, като по всякакъв начин се опитвали да спечелят и задържат властта.

Кандидати за депутати са председателствали изборните бюра, а почти целия състав, дори преброителите са били участници в управлението и във властта. Предизборната агитация била разрешена и по време на самите избори.

"И е записан един случай в Казанлък, в който в тази година се провеждат избори, полицейският началник е от съответната партия, той минава по къщите и обяснява "Хайде отивайте да гласувате, и хем да знаете за кого да гласувате, ей!" В резултат на който една цяла манифестация бих казал начело с партийното знаме отива към изборният пункт, към изборната урна и гласува вероятно за когото трябва. Но така се случва, че само след шест месеца правителството пада и са назначени нови избори, и друга една партия успява да привлече народния вот, да го кажем с днешни думи. Та тогава въпросният полицейски началник стоял край изборният пункт и обяснявал, че не е разрешена агитацията в този ден. „Какво сте размахали туй знаме, не ви ли е срам?" Какво да се прави, о времена, о нрави, те не се променят."

По тогавашните закони купуването на гласове и пускането на бюлетина по принуда се наказвало с глоба и две години затвор.

Със 730 случая на 100 000 души България се намира на 5-о място по заболеваемост от COVID-19 в Европа.

Това стана ясно на седмичния брифинг на Националния оперативен щаб.

Страната се нарежда и на трето място по брой жертви от заболяването със смъртност от 21 на 100 000 души.

На брифинга бяха изнесени данни, които показват, че България се намира в най-върховата част на третата вълна. Има 7 области в страната, които са със заболеваемост над 800 на 100 000 на 14-дневна база.

Въпреки сравнително еднаквата заболеваемост при втората и третата вълна, се наблюдавали две съществени разлики. Една е 14-дневната смъртност, която е намаляла от 28 до 21 на 100 000.

Вижте повече във видеото.