Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.

Второ издание на книгата за посещенията на Васил Левски в Русе беше представено днес в Регионална библиотека "Любен Каравелов".

Автор на задълбоченото проучване е Стоян Стоянов, който е един от основните изследователи на дейността на Апостола на Свободата в Русенско. Предстои догодина да излезе и втора част на книгата.

Изданието е значително допълнено и преработено. Затова заглавието на книгата е "Васил Левски и Русе - исторически бележки, статии и документи".

Приносът на тази книга е анализът, който се прави на написаното по темата за посещенията на Васил Левски в Русенско от 1990 година насам.

Вижте повече подробности във видеото.

Първото издание на фестивала "Читалищата – живото наследство на България" се проведе в Разград.

Той бе посветен на 165 години читалищно дело и на 110 години от създаването на Съюза на народните читалища. 

Това е най-новото събитие, включено в културния календар на Община Разград. Домакин на фестивала бе археологическият резерват "Абритус". Организаторите се надяват той да се превърне в традиционно събитие, което отразява богатата дейност на читалищата. По този начин Община Разград отбеляза 165 години читалищно дело и 110 години от създаването на Съюза на народните читалища.

Уникалният археологически резерват "Абритус" събра на една място чиатлищни дейци от всички краища на лудогорието.

Пред публиката богатата си дейност показаха художествени колективи и индивидуални участници от културните институти от цялата област в открита сцена "Ритмите и песните на Лудогорието".

Част от фестивала бяха арт работилнички на занаятчии от региона. В тях се включиха малки и големи като изработваха капански китки, плетива, апликации с фолклорни мотиви и накити.

Вижте повече атмосфера от събитието във видеото.

Вицепрезидентът Илияна Йотова откри днес в Разград 11-о издание на Националния пътуващ детски фестивал "Като звездите".

Събитието привлича общественото внимание към заложбите и талантите на децата, лишени от родителска грижа, като им предоставя възможност да повишат своята социална адаптивност.

Проявата "Като звездите" се организира от Сдружение с нестопанска цел "Поощряване и подпомагане на детски таланти - Вега" с председател Ирена Анастасова. Всяка година се провежда в различни населени места, като 11-ото издание е под патронажа на президента на Република България Румен Радев и на кмета на Община Разград Денчо Бояджиев.

Фестивалът беше открит с изпълнение на "Хубава си, моя горо".

Във фестивала с музикални изпълнения участват близо 240 деца от цялата страна, от различни социални и образователни институции.

Разград е представен от потребители на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Подай ръка" и Комплекс от центрове за деца без увреждания, както и от изпълнители от Музикална школа "Илия Бърнев" към НЧ "Развитие 1869" - Разград, и от класа по поп пеене, Младежки духов оркестър и Градски мажоретен състав.

В Разград бе открит фестивалът на материалното и нематериалното културно изкуство "Белите нощи".

Жителите и гостите на града посрещнаха Еньовден в къщите-музеи с множество културни прояви.

В къща-музей "Станка и Никола Икономови" бе спазена традицията да гостува следовница на българската книжовничка, преводачка и поетеса Станка Икономова. Книгата си с поезия, за която получи наградата Златен Пегас, представи авторката Павлина Стаменова.

В родния дом на известния учен и краевед Анание Явашов пък млади таланти от Младежката театрална формация "Импулс" представиха малко известни факти от влиянието на чешката култура върху Разград чрез живелите тук чехи през XIX и XX век. За стеклите се разградчани бе специално приготвено бяло сладко, характерно за типичната градска култура от онова време.

Под наслов "По Еньовден - гадаене за любов и наричане за женитба" премина програмата в Етнографската къща, където разградчани бяха посрещани с китки от еньовче и други ароматни билки.

Песни и танци на изпълнителите от Капанския ансамбъл изпълниха с емоции Еньовденската нощ.

Вече по-късно през нощта събитията продължиха на площад "Възраждане". Надсловът на спектакъла там бе "Наследството" и включваше възстановки на ритуалите кукери и джамал, танци с огън и нестинарски игри.

Програмата на фестивала завърши със спектакъла "Легенда за Траките".

Вижте повече атмосфера от фестивала във видеото.