С над 200 милиона евро България и Румъния ще развиват трансграничното сътрудничество през следващите 5 години.

Най-много средства по програмата са предвидени по приоритета за по-зелен регион. Одобреното проектно финансиране надхвърля 86 милиона евро. 

Фокусът ще бъде поставен върху адаптирането към изменението на климата, предотвратяването на риска от бедствия и устойчивостта. Ще се акцентира и върху подобряване на защитата и опазването на природата, биологичното разнообразие и екологосъобразната инфраструктура, включително в градските райони, и намаляване на всички форми на замърсяване.

25 милиона евро пък са предвидени за подобряване на свързаността, интелигентна и интермодална мобилност на национално, регионално и местно равнище.

Същевременно над 15 милиона евро ще отидат за подобряване на равния достъп до приобщаващи и качествени услуги в областта на образованието, обучението и ученето през целия живот чрез развитие на достъпна инфраструктура, включително чрез насърчаване на устойчивостта на образованието и обучението от разстояние и в електронна среда.

Повече от 65 милиона евро пък е финансирането за насърчаване на интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично местно развитие.

Средства ще бъдат отпуснати и за опазване на природното наследство.

Близо 600 договора по европейски проекти са реализирани в област Търговище през предходния програмен период.

Усвоените средства са над 107 милиона лева, стана ясно по време на конференцията по проект "Европа в България: Общо бъдеще", на която домакин бе пресклубът на БТА в Търговище.

Най-голям финансов ресурс е инвестиран по Оперативна програма "Иновации и конкрентоспособност". Подписани са около 300 договора от над 250 бенефициенти.

Над 26 милиона лева пък е усвоената безвъзмездна финансова помощ в областта по Оперативна програма "Региони в растеж". Реализирани са 16 договора общините Търговище и Попово.

По програмата са обновени и сградите на 4 образователни институции в Търговище - Основно училище "Христо Ботев", Детските градини "Снежанка" и "Приказка", както и Детска ясла "Първи юни".

Вижте повече във видеото.

Повече за еврофондовете в област Търговище през предходния програмен период, може да видите в КИС 13 PLAY!

Разчет за финансиране на капиталовите разходи за 2023 г. внася в Общинския съвет кметът на Търговище д-р Дарин Димитров.

Общият размер на предвидените средства за целта е 11,33 млн. лв.

Разчетът не е окончателен и се внася за разглеждане заради липсата на приет държавен и общински бюджет. Източниците на финансиране на капиталовите разходи са целевата субсидия, определена с постановление на Министерския съвет за 2023 г., преходни остатъци от миналата година, приходи от план-сметката за чистота, собствени бюджетни средства на Общината и такива от Европейския съюз. Документът може да бъде обновяван след приемането на годишния бюджет и осигуряването на допълнително средства от други източници.

Предвидените към момента капиталови разходи са за ремонти на улици в града и малките населени места, на общински пътища, за строежа на втората клетка на депото за битови отпадъци край Пайдушко, благоустрояване на квартални пространства и други.

На територията на града се предвижда асфалтиране на 13 улици. Това са по-малки обслужващи улици, повечето от които на територията на кварталите „Запад“ 1, 2 и 3. В селата на общината и кварталите Въбел и Бряг е предвидено асфалтиране на общо 18 улици.

330 000 лв. са заложени за продължаване на благоустрояването в квартала в района на ул. „Скопие“. През тази година се предвижда обособяването на нови паркоместа и ремонт на съществуващите, изграждане на алеи и осветителна инсталация в пространство между бул. „Митр. Андрей“ № 85 и ул. „Скопие“ № 19. Други 508 000 лв. са предвидени за благоустрояването в района на улиците „Сава Геренов“ и „Средна гора“. Там е в ход изграждане на нова улична канализация. След това ще се премине към оформянето на места за паркиране, алеи, изграждане на осветление и детска площадка.

Предвидени са средства и за изготвянето на инвестиционни проекти за ремонти на улици и квартални пространства. Сред тях са бул. „Трайко Китанчев“, ул. „Цар Симеон“, кварталът между улиците „Хан Крум“, „Граф Игнатиев“ и „Първи май” и кварталът, заключен между улиците „Паисий“, „Трапезица“, „Брегалница“ и „Кюстенджа“.

Разчетът на капиталовите разходи ще бъде разгледан на предстоящото заседание на Общинския съвет на 23 февруари, което телевизия КИС 13 ще излъчи НА ЖИВО. Той е публикуван в сайта на Общината.

Около 500 милиона евро може да използва България по нов инструмент в плана за възстановяване за енергийни мерки.

Целта е да се постигне повече независимост от руските изкопаеми горива, ускоряване на екологичния преход и борба с енергийната бедност.

Държавите-членки, кандидатстващи да получат допълнително финансиране чрез изменени планове за възстановяване и устойчивост, ще трябва да включат в тези планове мерки за пестене на енергия, производство на чиста енергия и разнообразяване на доставките, предвидени в новия инструмент "REPowerEU".

Много е важно България да не изтърве срока в който да заяви желание за участие по схемата, заяви на брифинг евродепутатът Андрей Новаков. Според него, не само по новия инструмент, но и по останалата част на Плана за възстановяване България не върви добре.

До 1 юли е срокът за договаряне на средства по Плана. Ако в началото се обяви по кои тема ще се преговаря, няма проблем да се изпълнява останалата част от Плана, категоричен е евродепутатът.

Страните-членки ще заделят най-малко 30% от разходите си по "REPowerEU" за многонационални мерки, за да се справят със съществуващите затруднения при преноса, разпределението и съхранението на енергия, както и да увеличат трансграничните потоци, дори ако се извършват от една държава от Европейския съюз.

Вижте повече по темата във видеото.

Средствата в стратегическия план за земеделието няма да стигнат до реалните производители.

За това алармира пред камерата на телевизия КИС 13 председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев. Според него финансовият ресурс не е разпределен правилно, тъй като се дава предимство на екосхемите за поддържане на почвата.

Стратегическият план за сектор "Земеделие" за следващите няколко години вече е одобрен, но не вещае по-добри времена за производителите, смята Колев. Той недоумява защо средствата не са разпределени така, че реално да подпомогнат производителите.

Заради увеличилите се разходи, част от производителите се отказвали от овощарството и си изкоренявали градините.

Тъй като цените се задържат високи, и през тази година производителите ще получат помощи заради войната в Украйна.

На този етап овощарите в Русенско нямат притеснения за реколтата си, но се надяват през февруари да се задържи хладно, за да не се сблъскат с последствията от температурните аномалии.

Вижте повече по темата във видеото.