Най-важното, което бих искал да отбележа по отношение на предложения законопроект за изменение и допълнение, са три теми. Първото е удължаване на действието на сега действащия закон, тъй като в момента неговият срок е 31 март. Най-важната промяна е този срок да бъде удължен до приемането на редовния бюджет за 2026 година, за да се осигури непрекъсваемост във функционирането на държавата и извършването на всички бюджетни разплащания. На второ място са промените по отношение на разходите на общините, така че те да имат възможност да извършват повече разходи — до размера на събраните им собствени приходи. На трето място е възможността Министерският съвет да сключи споразумение с Европейската комисия за подписване на договор по механизма SAFE за повишаване на отбранителните способности на България — в пълния размер, одобрен от Европейската комисия, до 3,261 милиарда евро.

Приемаме удължителен бюджет, даваме възможност държавата да продължи да работи, без да влизаме в разговори, в каквито се намирахме до преди малко, и продължаваме. Това обаче не дава много надежди, че можем да оценим сложността пред публичните финанси, която не е отговорност само на едно или друго мнозинство, а и на реалностите в момента. Никой не говори за драстичното увеличаване на военните разходи, което ще продължи независимо кой е на власт.