Бяла отбелязва 143 години от кончината на Юлия Вревская.

Ангелът на милосърдието, както е наричана баронесата, отдава живота си за свободата на България и остава завинаги в сърцата на жителите на Бяла със своето благородство, състрадание към ближния и саможертва.

Младата Юлия Вревская е силно впечатлена от романа на Тургенев "В навечерието" и започва да следи Освободителните борби на българите. Страдалческата съдба на измъчения братски народ я трогва и подтиква към непоколебимо решение да постъпи в Дунавската освободителна армия като медицинска сестра.

След като пристига в Бяла на 8 октовмри 1877, тя служи в 48-а военновременна болница, където 5 сестри се грижат за 400 ранени войници. Юлия Вревская присъства при тежки операции, превързва и храни ранени войници и пере замърсените им дрехи. Затова я наричат "Ангелът на милосърдието".

Юлия Вревская се заразява от тиф и след двуседмично боледуване почива на 5 февруари 1878 година. Погребана е в стария черковен двор, но през 1907 година. костите й са преместени в двора на музея, където се намират и до днес.

Заради забраната за провеждане на масови мероприятия, жителите на общината, спазвайки противоепидемичните мерки разпоредени от здравните органи, почетоха паметта на Юлия Вревская по различно време, поднасяйки венци и цветя на гроба й в Историческия музей и на бюст паметника на баронесата до църквата "Свети Георги" в Бяла.