Днес се навършва една година от началото на войната в Украйна.
Така наречената специална военна операция бе обявена около 05:00 часа сутринта на 24 февруари. Досега около 8000 цивилни са загинали в резултат на ракетни удари.
Войната предизвика и бежанска криза в Европа, която е най-голямата от втората световна война насам. Заради разрушенията, непосредствената опасност за живота им и невъзможността да осигурят нормални условия за семействата си, милиони украинци потърсиха спасение в други държави.
От началото на войната, около 8 млн. бежанци са напуснали Украйна, а над 5 млн. са вътрешно-разселени. Близо 18 млн. души в страната се нуждаят спешно от подкрепа.
РЕКЛАМА
За една година над 1 млн. украински граждани са влезли в България, от които 152 000 са се регистрирали с временна защита. В момента около 50 000 от тях се намират на територията на България.
Шанс за живот. Така една украинка в Русе гледа на предоставената й възможност преди една година да избяга от войната. Когато започнала, дъщерята на Тетяна Швидка, която учи в чужбина, била в Одеса. Затова колкото и да било трудно за тях да напуснат дома си, тя и съпругът й изобщо не се двоумили и решили да потърсят убежище в съседна държава. Отначало, закратко, това била Румъния, а след това България станала като втора родина за Тетяна и семейството й.
Ние взехме дъщеря си, седнахме в колата, с куфарче с документи и тръгнахме. Никой не е мислил че така ще се случи, но трябваше да вземем това решение, за да спасим дъщеря си. Така се оказахме в Румъния и когато трябваше да се връщаме в Украйна, се отказахме, тъй като близо до Одеса имаше руски кораби, очакваше се десант, летяха ракети, и разбрахме, че няма да се приберем вкъщи. Така решихме да дойдем в България.
Докато работел в САЩ, съпругът на Тетяна се запознал с българин от Русе, който две седмици преди началото на войната им казал, че могат да разчитат на неговата помощ за квартира, ако има военни действия.
И когато всичко това започна, и ние стоим в Кишинев и се чудим какво да правим, съпругът ми предложи да позвъним на Виктор и да отидем при него. Като му се обадихме беше 12 през нощта и го питахме дали поканата остава и той потвърди. Така цяла нощ пътувахме и пристигнахме в Русе, като мислехме, че ще останем тук само за седмица, защото всичко ще приключи и ще се върнем у дома.
Тетяна и мъжът й взели със себе си и двете си кучета, поради което много се притеснявали дали ще успеят да си намерят квартира, но всичко се уредило.
Родителите на съпруга й също дошли в Русе, но останали само за три месеца и се върнали в Украйна.
Имаме много добра хазяйка, която също има кучета. Живеем там вече цяла година. В началото два месеца дори не плащахме за квартирата, но след това сами предложихме, тъй като работим онлайн и имаме възможност да плащаме наем. А в свободното си време обичаме да обикаляме из България.
Откакто е в Русе, Тетяна се чувства като у дома си, и не вижда разлика в отношението към себе си в България и Украйна.
Във възторг съм от хората тук, много са сърдечни, искрени и винаги са се отзовавали когато съм ги молила за помощ. Единствено не говоря много добре български, но заедно с руски и английски се оправям в общуването си с хората.
Именно благодарение на своите български приятели, Тетяна успява да осигури дом в село Ряхово и за семейството на брат си, който е от Херсонска област.
Пристигайки в България, веднага им намериха квартира, оказаха им подкрепа за детето им, което е с увреждания, получиха защита, а той започна работа като шофьор на камион. Не си представят как са щели да продължат живота си ако бяха останали в Украйна – без работа, лекарства и медициснка помощ. Щастливи сме, че успяхме да дойдем тук тъй като за семействата ни – моето и на брат ми – това е голям изход. Когато има война, губиш всичко – свобода, финансова стабилност, бъдеще и разбираш, че можеш да разчиташ единствено на себе си.
Тетяна и семейството й смятат да се върнат в родината си след края на войната. Убедена е че бъдещето на Украйна е в Европейския съюз и НАТО.
