Разликата се получава от това, че осигуровките, които се дават, са в нарушение. Тоест процентното съотношение е в полза на държавата. Работодателят плаща повече осигуровки, с което реално той прави по-голям разход и чрез разхода за заплати става по-неконкурентоспособен. Тоест продукцията му става по-скъпа и по-трудно продаваема. А обратно – държавата увеличава заплащането, защото е увеличила данъците и иска да повиши стандарта на живот в администрацията, което е съвсем нормално. Само че тя взема пари от едните и ги дава на другите, което не е балансирано.

Тоест, когато растат икономическите показатели – когато произвеждаме повече, имаме по-голям пазар и по-голяма печалба, а не да теглим кредити и да раздаваме заплати. Това, което се прави в момента, води към фалит и насочва държавата в много лоша посока. Ние ставаме кредитозависими и ако минем 40%, към което в момента се върви – 42–45%, вече влизаме в така наречената кредитна спирала. А при 60% гарантирам, че няма излизане.

Ние настояваме българското правителство да бъде сведено до 7, максимум 10 министерства. Считаме, че увеличаването на министерствата е голям разход. Второ – тези агенции са дублиращи органи или изпълняват функции като подизпълнители на министерствата. Тяхната работа също е неефективна. Тоест, когато имаме девет баби, резултатът е "кекаво дете".