Туберкулозата не е като останалите вирусни и бактериални заболявания, при които е много кратко времето между срещата с причинителя и изявената клинична картина, разболяването на пациента. При туберкулозата този период може да бъде много дълъг — минимумът му е няколко месеца, а максималният период може да бъде цял живот. Тоест може човек да е с латентна туберкулозна инфекция цял живот и никога да не се разболее. Това нещо се уточнява със скрининговите методи.

Ако се установи наличие на такава инфекция, следват следващите стъпала за диагностика, които включват преглед от специалист, с който вече по линия на здравна каса се осъществява задълбочаване на образните изследвания със скенер, имунологичните изследвания, които са туберкулинова проба повторна, квантиферонов или T-SPOT TB тест, които отчитат реално активираните лимфоцити в организма, и микробиологичното изследване, което е основно за доказване на туберкулозата.

Когато се развие истинското заболяване, то е лечимо, но това отнема много дълго време и е много трудно лечимо при наличие на други предразполагащи фактори, каквито са някои заболявания, придобита или вродена имунна недостатъчност, диабет, вредни навици, алкохолизъм, системно недохранване.

Сега в момента е един исторически минимум от порядъка на десетина души на година на 100 000 души, което прави около 25–28 души на година новозаболели, 7-8 от които са от околните области. Така че това е изключително рядко срещано вече, но опасността от него не само че не е преминала, ами започва да нараства с отново придвижване на население, свързано с временно разкриване на работни места, чужденци.