От днес български граждани, които пътуват за Румъния, подлежат на 14-дневна карантина. Ограничението не се отнася за водачи на товарни автомобили и транзитно преминаващи.

От Гранична полиция съобщават, че по информация на румънските власти, от днес български граждани, които пътуват за северната ни съседка, подлежат на задължителна 14-дневна карантина на посочен от тях адрес. Ограничението не се отнася за транзитно преминаващи български граждани.

Освен това, румънските власти са определили коридори за преминаване през територията на страната на ТИР-ове, които пътуват за Молдова и Украйна. Такива автомобили могат да преминат българо-румънската граница само през съвместния ГКПП Русе – Гюргево.

От 14 март румънските гранични власти са спрели за период от 30 дни преминаването на хора и автомобили на граничните пунктове, съпределни на българските Никопол, Свищов, Кайнарджа, Крушари и Кардам.

Задължителният вот не противоречи на конституцията. Това каза в Русе народният представител от Патриотичния фронт Искрен Веселинов. Предстои да се уточняват санкциите, ако човек не отиде до урните. 

Според патриотите, задължителното гласуване ще елиминира до голяма степен купения, корпоративния и етническия вот, който се изчислява на около 30%.

Чрез ограничаване на гласуването по консулствата в чужбина пък се цели противодействие на манипулациите в Турция, бе категоричен Искрен Веселинов.

По отношение на електронното гласуване, от ПФ смятат, че трябва да се въведе само в държави с доказано действаща демокрация и висок индекс на свобода, сред които са страните от Европейския съюз и Северна Америка.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."

Разбиха 3 цеха за цигари слад мащабна операция в Испания. Задържани са и 22 души, от които 20 български граждани.

Трите фабрики за контрабандни цигари – в Малага, Саламанка и Толедо, бяха разбити едновременно при безпрецедентната акция, осъществена в сътрудничество с българските и испанските правоохранителни служби. 

В цеховете е имало модерно оборудване, а помещенията са били шумоизолирани. Поточната линия в Толедо е давала възможност за производство на над 500 кутии цигари за минута.

Според испанската полиция проведената операция за противодействие на контрабандата е най-мащабната, осъществена в сътрудничество с българските правоохранителни органи. По изчисления на испанските власти, стойността на произведените контрабандни цигари и на техниката, с която са били оборудвани трите фабрики, възлиза на над 8 милиона евро.

Конституционният съд може да бъде сезиран от Омбудсмана заради промените в Изборния кодекс по отношение на гласуването зад граница.

Мая Манолова е категорична, че правата на българите в чужбина са нарушени.

По време на среща днес с премиера Бойко Борисов и Цветан Цветанов е станало ясно, че могат да се преразгледат текстовете от Изборния кодекс, които ограничават гласуването в чужбина, но при условие, че Патриотичния фронт не постави ултиматуми, че ще свали правителството.

Над 6000 граждани от Западна Европа, Северна Америка и Австралия са подписали петиция с която искат възстановяване на досегашните правила за откриване на секции извън България.

Настояват и за създаването на избирателен район „чужбина“. 

Kiss13.net използва бисквитки (cookies), за да подобри работата си. Посещавайки този сайт Вие се съгласявате с използването им.