Танцьор от Професионалния фолклорен ансамбъл "Мизия" в Търговище ремонтира бъчви.

Стойчо Паунов разказва, че занаятът е труден, но пък му доставя удоволствие. Зарича се, че когато спре да танцува, ще се посвети изцяло на бъчварството.

Стойчо разказва, че занаятът наследил от баща си и дядо си. Освен чук и т.нар. "бъския", за ремонтирането на един съд са необходими още много инструменти. Повечето неща Стойчо върши на ръка.

Една бъчва не може без папур. С него се уплътняват дъските, за да не пропускат. Затова, въпреки че расте в блатата, папурът трябва да е сух. Сухи трябва да са и дъските, от които се правят съдовете, но от всяко дърво дъска за бъчва или буре не става.

Бъчвите се подготвят през лятото, казва майсторът - преди да станат гроздето и сливите.

Стойчо определя бъчварството, като труден занаят - няма как ръцете и дрехите ти да останат чисти - но пък труда му доставя удоволствие. И му се ще и той да предаде занаята някому.

Вижте повече за любопитната история във видеото.