Забавяне в графика на сметоизвозването в части на град Търговище и в село Лиляк ще има в дните от 9 до 11 август.

Причината е повторното взимане на проби за извършването на морфологичен анализ на битовия отпадък. Такъв вече бе извършен в началото на юни тази година. Анализ се прави на всеки 5 години, съгласно Закона за управление на отпадъците.

Пробите ще се взимат от 64 контейнера в различни зони на Търговище и 15 контейнера в село Лиляк. За град Търговище пробонабирането ще е на 10 август, а в Лиляк – на 11 август. На посочените дати ще бъдат извозени и съдовете за смет.

Целта в забавянето на графика е да се натрупа необходимото количество отпадъци за извършването на анализа. Той ще даде информация за състава им и количествата, които се изхвърлят в зоните с различни видове застрояване и гъстота на населението. На тази база могат да се вземат и последващи решения за усъвършенстване на системата за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците, честотата на извозване и други.

Идентичен анализ ще бъде направен отново през есента и зимата на 2022 г.

Община Търговище апелира гражданите за проява на търпение и разбиране, с оглед необходимостта от изпълнение на законовите задължения на администрацията.

На обществено обсъждане на 8 февруари, в сградата на местната администрация бе представен проектът на Генерален план за организацията на движението в Търговище.

Присъства ръководството на Общината и представител на фирмата, изготвила проекта, общински съветници и граждани.

"Възложихме изготвянето на тази схема, защото проблемът с нарастващия брой автомобили става все по-осезаем с всяка изминала година. През 2017 г. в Търговище са регистрирани над 30 хил. превозни средства, докато през 2012 г. те са били 15 хил. Само за последните 5 години увеличението е двойно.", заяви кметът д-р Дарин Димитров.

От проектантската фирма обясниха, че схемата е идеен проект за развитието на организацията на движението в града за следващите 10-15 години и е съобразена с Общия устройствен план на Търговище.

Едно от предложенията за увеличаване пропускателната способност е изграждането на 3 нови кръгови кръстовища. Едно от тях е на ул. „Паисий“ и „Капитан Данаджиев“ – една от най-натоварените точки в пиковите часове на деня. Като алтернатива там се предлага поставянето на светофарна уредба. Другите кръгови кръстовища са предвидени на бул. „Трайко Китанчев“ и бул. „Александър Стамболийски“, както и на кръстовището на улиците „Кюстенджа“ и „Стефан Караджа“.

Светофар е планиран и до болницата, на кръстовището на бул. „Сюрен“ и новоизградения т.нар „пробив Катрафилов“.

Друго, от предложените решения, е въвеждане на еднопосочно движение по улиците „Раковски“ и „Петлешков“, като алтернатива на паркирането по тротоари, улици и зелени площи. Бяха изразени мнения от граждани, че мярката е нецелесъобразна и ще доведе до трудности в придвижването между различни точки на града.

Предлага се и въвеждането на „Синя зона“ в центъра, а за улиците на които това е невъзможно, да се забрани паркирането. Проектантите са установили, че в настоящия момент паркирането в централния район е повсеместно без да се спазват никакви изисквания. Паркира се в зоните на кръстовищата, по тротоарите и зелените площи, с което се затруднява движението в съответния район.

Оказва се, че 60 % от всички налични коли се паркират по улиците. 30 % са в лични гаражи и 10 % в обществени паркинги. В града има общо 12 паркинга с 440 паркоместа, което е крайно недостатъчно.

Поради голямата дължина на централната пешеходната зона (ул. „Васил Левски“), липсват достатъчно напречни връзки за свързване на двете части на града. Тук се предлагат два варианта – да се продължи ул. „Епископ Софроний“ през пешеходната част, както и да се ушири ул. „Хан Кубрат“.

Планът дава идея за допълване на 17 км велоалеи, които да покрият територията на града и да насърчат този евтин и екологичен начин на придвижване.

Всички получени предложения от граждани ще бъдат разгледани от Комисията по транспорт и безопасност на движението. Проектът за план ще бъде преработен и представен отново. Транспортната схема следва да бъде одобрена и от Общинския съвет.

Хиляди българи напуснали пределите на родината си преди много години, предават искрата на родолюбието на своите наследници в румънския град Търговище. Тъй като са побратимени с българския му съименник, в двата града от няколко години се провеждат срещи и прояви на различни нива.

Румънският град Търговище с население около 80 хиляди души е част от окръг Дъмбовица. Бил е столица на страната между 1396 и 1714 година.

В града има значително българско малцинство, занимаващо се основно със зеленчукопроизводство, като продукцията се продава най-вече в Букурещ. Същото това малцинство е запазило родния си език и вече от двайсет години не се страхува, че е потомък на българи, говори на архаичен разбираем майчин език, без много чуждици. В къщи се обръщат помежду си с българските имена, а официално същите са транскрипция на румънски.

Почти всички по-възрастни знаят защо преди години са им казвали, че са сърби, а не българи. Василе е един от многото тук, които имат десетки декари земя с оранжерии.

"Историята със сърбите из Румъния, когато турците са минавали през Румъния, искали да вземат сите българи назад в България, щото България беше под турците. Ама румънците, как да кажем, харесваха работата на българите, да не ги отпратят назад в България, им казаха, че са сърби, защото сърбите по онова враме нямаха работа с турците. Па така ни се остави у хората, че ние сме сърби, ама ние сме българи и ние между нази си приказваме, че сме българи, ама румънците ни викат сърби.", сподели той.

По-възрастните хора като бай Васил, по време на социалистическа Румъния са се страхували да се назоват, че са българи, макар и вкъщи да са общували на български с близките си.

"Не знаехме историята на България, не знаехме географията, не знаехме нищо от България, щото да не разсърдим официалите и нямахме правото да учим български и нещо за България, само слушахме песните по радиото, това беше за душата на нашите българи, връзката с България. Офицалите от България, когато дождаха тука, не трябваше да кажат, не трябваше да се срещнат с назе българе, срещахме се скришом така, че знаеме да говорим, ама не трябваше и тия да кажат, официалите, че има българи.", казва членът на ръководството на асоциация "Заедно" Василе Костаки.

"Ние имаме тука един квартал, дека сме 2000-2500 българе, старите знаят български сите, но децата не знаят толкова, в къщи каквото се говори, на улицата не смее да говори веке български. Па ние от Асоциацията това искаме, да не забравим езика и обичаите български. Ние мислим, че сме българе и там си делим корените, в България и искаме децата да ги водим в България, да видят от дека са дошли нашите родители, нашите стари.", сподели вицепрезидентът на Асоциацията Василе Гергу.

70-годишната баба Петрана има в къщата си отделна стаичка, където държи ръчно изработените от нея дрехи, кърпи, покривки и атрибути за коне. Горда и щастлива е, че на празници двете й внучки за пореден път ще облекат изработените от нея народни носии и ризи.

"Кърпа българска, българска, шита от мен! И оная, и оная, ризите 50 годин, 60 годин, сукманите от 60 годин, пък онова 3-4 годин по назад. Като беше булка, българска булка, я го правих това всичко. И майка Домнулул/Дева Мария/, това, това, и това за момичетата, това за коня!", емоционално показа какво е направила баба Петрана.

Бай Васил разказва, че преди години децата са научавали български най-вече от по-възрастните вкъщи, ако има такива. Но от две години към културния дом на българите в града има школа, където се учат да говорят на български език, предимно пак от по-възрастните.

"Учим децата, тия от малки, на български, тежко е, не знаят алфабета, започват с алфабета, па мислиме да харесват, да учат български, кажаме им – с бонбони, кажаме им, ще тръгнем в България, ще се срещнем там, а не да ни сраме, че сме българе, па не знаеме да говорим, щото в техните семейства не се говори български."