Европейската комисия призова на 10 октомври да бъде взето решение за падане на сухопътните граници за България и Румъния в Шенген.

Ако това се случи на Съвета по правосъдие и вътрешен ред в четвъртък, граничният контрол по суша може да премахнат до края на годината.

Шенген е не само основата на нашето благосъстояние, но и част от нашата идентичност, заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Затова, според нея, сега е моментът двете балкански държави да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство.

Евродепутатът Андрей Новаков e умерен оптимист, че всички държави членки ще се вслушат в призива на еврокомисаря.

Според Андрей Новаков ако в четвъртък на Съвета по правосъдие и вътрешен ред, не се вземе решение за отпадане на сухопътната граница за България и Румъния, това може да стане през следващата година.

Вижте подробностите по темата във видеото.

Целта ми е България и Румъния да влязат в Шенген до края на годината.

Това заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. Днес в Брюксел се проведе заседание на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи.

Първоначално на него трябваше да се проведе гласуване за членството на двете държави в зоната за свободно придвижване. То обаче отпадна от дневния ред и днес бе единствено обсъдена темата, без да се взема решение.

Наскоро имахме много успешна мисия в България. Затояа ще я използвам като възможност за да заявя колко добре са подготвени и България и Румъния за да се присъединят към шенгенското простртанство. Все още моята цел е решението за членството на двете държави да се вземе до края на годината.

България и Румъния подадоха съвместен проект пред Европейската комисия за предпроектно проучване на втори мост Русе - Гюргево. 

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков подписа писмо за съвместен ангажимент с министъра на транспорта и инфраструктурата на Румъния, с което двете държави потвърждават позицията, че проектът е приоритетен и двете правителства ще работят за неговото изпълнение.

Координатори на дейностите ще бъдат Министерството на транспорта и съобщенията на България и Министерството на транспорта и инфраструктурата на Румъния. Българското министерство, заедно с асоциираните си партньори НКЖИ и АПИ, ще осъществява проучването за свързващата инфраструктура в страната. Финансовото участие на българската страна по проекта е в размер на 1,4 млн. евро (2,73 млн. лева), като се очаква до 50% от тях да бъдат безвъзмездна помощ по Механизма за свързване на Европа.

С проучванията ще бъде направен анализ на различните трасета и точките, от които ще започва мостът съответно в Русе и Гюргево, и ще бъде подпомогнат изборът на техническо решение.

В началото на 2024 г. се очаква да стане ясно дали проектът е одобрен за финансиране. Времевият график предвижда подписване на договор с ЕК до средата на 2024 г. и изпълнение до края на 2026 г., когато двете страни ще вземат решение за локацията и начина на финансиране на инфраструктурното съоръжение. 

Ще се анализира и възможността за използване на механизмите на публично-частното партньорство за изграждане на съоръжението. Това би довело до значително съкращаване на сроковете за цялостна реализация на моста и би привлякло допълнително финансиране от други източници.

"Всеки подпис, който осигурява транспортната свързаност на България и създава възможности за икономически прираст, регионално развитие и е в помощ на навременното трансгранично придвижване на стоки и услуги е подпис с мисъл за хората и бъдещето на страната." - Георги Гвоздейков

Европейската комисия ще следи приоритетно големите транспортни проекти.

Това ще се случи по идея на българския евродепутат Андрей Новаков. Освен това, тези проекти от международно значение ще бъдат под особен надзор, за да не се влияе тяхното изпълнение от вътрешнополитически сътресения в отделни държави.

Средно между 11 и 15 години се бавят големите инфраструктурни обекти, сочат данните на Eвропейската сметна палата.

Затова, по идея на Андрей Новаков, Eвропейският парламент прие големите инвестиции в транспортна инфраструктура и свързаност да бъдат изведени като приоритет. Трябва да се даде и точна дефиниция за голям инфраструктурен проект, смята още Новаков.

Допълнително предизвикателство се оказва и фактът, че поради своите срокове някои от големите транспортни проекти попадат в обхвата на няколко програмни периода и различни грантови схеми, всяка от които изисква ново предложение за проект и процес на подбор. Това води до дублиране на усилията и повече административна тежест.

Вижте повече по темата във видеото.

17-годишните да могат да шофират с придружител, предлагат от Европейската комисия.

Оттам настояват и новите водачи да имат 2-годишен изпитателен срок. Идеята е да трупат опит преди да започнат да шофират сами, след като навършат 18 години.

Диян Стоянов е автоинструктор от Русе с над 30 години опит. Според него, един придружител, който може да е родител, близък или познат, няма да бъде в състояние да покаже на младия водач всички тънкости както при управление на автомобила, така и като поведение в различни ситуации на пътя.

Сядайки отдясно на водача, придружителят трябва да може да му обръща внимание на всяко едно нещо на пътя, категоричен е Диян Стоянов.

Предложението на ЕК предвижда и въвеждането на изпитателен срок от най-малко две години за начинаещите водачи след преминаването на изпита.

Вижте повече по темата във видеото.

Страница 1 от 4