Танцьор от Професионалния фолклорен ансамбъл "Мизия" в Търговище ремонтира бъчви.

Стойчо Паунов разказва, че занаятът е труден, но пък му доставя удоволствие. Зарича се, че когато спре да танцува, ще се посвети изцяло на бъчварството.

Стойчо разказва, че занаятът наследил от баща си и дядо си. Освен чук и т.нар. "бъския", за ремонтирането на един съд са необходими още много инструменти. Повечето неща Стойчо върши на ръка.

Една бъчва не може без папур. С него се уплътняват дъските, за да не пропускат. Затова, въпреки че расте в блатата, папурът трябва да е сух. Сухи трябва да са и дъските, от които се правят съдовете, но от всяко дърво дъска за бъчва или буре не става.

Бъчвите се подготвят през лятото, казва майсторът - преди да станат гроздето и сливите.

Стойчо определя бъчварството, като труден занаят - няма как ръцете и дрехите ти да останат чисти - но пък труда му доставя удоволствие. И му се ще и той да предаде занаята някому.

Вижте повече за любопитната история във видеото.

Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.

Жена от ловешкото село Орешак се опитва да възроди традицията на грънчарството.

Затова Росица Занкова не пропуска възможност, когато обикаля страната, да показва тънкостите на занаята на хората, които имат желание да се занимават с грънчарство. 

Росица е потомствен майстор керамик от близо 20 години. Занаята наследява от баба и дядо си, които са от Троянския край. Разказва, че тук е "Мекката на грънчарството", защото глината тук е много подходяща за този вид дейност.
"Като от страна на баба ми са правили така наречените "гарантили", калени съдове, а дядо ми правил така наречените тогава калъпени фигурки, които всъщност са били тогавашните играчки."

За да се получи хубаво и качествено изделие е необходимо:
"Старите майстори казват "да прекипи", или както тестото се оставя да втаса, така и глината, не се добавят нито олио, нито мас, нито никакви други материали, просто глината си е т.нар. "мазна глина" или "пластична глина", която е много подходяща за работа на грънчарско колело."

Освен идеи за направата на традиционните чинии, стомни, украси и други предмети, трябва да се има предвид и:
"По принцип когато работим, винаги трябва да знаем какво ще направим, за да предвидим размера глина, за да може от една и съща големина топка глина да стават едни и същи големини съдчета."

Майсторката разказва, че не познава богат занаятчия, но въпреки това има доста последователи.
"Да забогатее от занаят не може, защото от думата "занаят" идва "за наяждане"! Много атрактивен и релаксиращ занаят, и дори, когато човек е натоварен, хващайки глината, която е част от от земята, тя отнема неговата негативна енергия, събрана от други емоции, свързани в ежедневието."

Все пак, за да запазят поминъка си, майсторите се насочват към практични неща, които служат не само за украса и сувенири, а се използват във всяко домакинство.