Етнографска стая "Сръчковци" отвори врати в Комплекс за социални услуги "Милосърдие" към Каритас Русе.

Децата – посетители на Комплекса, заедно със социалните работници и експерти, ще откриват заедно тайните на стари, изчезващи или позабравени традиционни занаяти.

Ще се учат да леят восък и да правят сапуни, ще разбират как се преплитат нишките в тъкането на стан, що е то шивачество и какво лекуват билките.

"Запознаването на подрастващите с традиционните български занаяти е отколешна идея на екипа ни. Избрали сме такива, които вълнуват и родителите, и децата, които ни посещават, събуждат спомени за поколенията назад и изграждат любопитство за нови умения", обясни управителката на Комплекс "Милосърдие" Теодора Герганова.

Около две хиляди лева струва превръщането на пространствата в отделни кътове за работа по занаяти. Част от средствата са от дарения, събрани от различни благотворителни акции и базари, по време на които служители, доброволци и потребители заедно са изработвали сувенири и предмети за участие.

Родители на децата-потребители на услугите, също са се включили с дарения, остатъкът от сумата е добавен от Каритас Русе.

"Екипът на "Милосърдие" благодари от сърце за усилията на всички доброволци и дарители", подчерта Теодора Герганова.

Комплекс за социални услуги „Милосърдие“ към Русенската католическа организация "Каритас" работи с деца със специални нужди повече от 20 години. В момента го посещават 34 деца с различни физически, психически и умствени затруднения.

Разполага с добра материална база: кабинети и зали, оборудвани за специализирана терапевтична работа. В Комплекса работят кинезитерапевт, психолог, логопед, социален педагог, социален работник и арттерапевт.

Близо 1500 изпълнители се събраха в село Арбанаси за националния фестивал „Насред мегдана“.

Той се организира за седма поредна година от читалището в село Арбанаси „Иларион Драгостинов 1897“ с подкрепата на Община Велико Търново и кмеството.

Те бяха разделени в 120 формации, а сред тях имаше състави от всички възрастови групи и от всички фолклорни области на България.

Седмото издание на фестивала бе открито от заместник-кмета на Велико Търново Ганчо Карабаджаков, като той пожела на всички все така да милеят за българското и все толкова усърдно да пазят нематериалната култура, традиции и обичаи на България.

Освен характерните за България народни песни и танци, участниците във фестивала представиха и традиционни обичаи от фолклорния календар.

Традиционна част от програмата бе и „Улицата на занаятите“. В нея своите умения демонстрираха различни занаятчии, които съхраняват автентичните български производства от миналото, превърнали се в част от родното културно наследство и памет.

Изчезват ли занаятите и има ли кой да продължи традициите? Според двама майстор-ковачи, тенденцията е лека полека да замират, тъй като няма млади хора, които желаят да се обучават с години докато станат добри занаятчии.

Георги е от Хисаря, а Любен е от Несебър. Всеки от тях работи в ателието си сам, но през годината участват заедно и в различни мероприятия из страната. За да си добър майстор-ковач е необходимо:

"Първо много любов към занаята, много упоритост и постоянство, това може би е най-важното. Защото може да има човек много голям талант, обаче няма ли дисциплина, не се получава нищо, докато хора, които нямат чак толкова голям талант, но са дисциплинирани, постигат много. А когато вече се съчетаят нещата – да има дисциплина и талант, тогава вече всичко върви. Че няма почти стари филми, да речем уестърн, стари такива, рицарски, да няма сцени с ковачи. И още като дете съм виждал това нещо, съм знаел един ден какво ще работя. Първоначално самичък, по-късно съм чиракувал при майстори и в един момент вече, когато нещата малко се поусложняват, вече отиват в съвсем друга сфера – започва човек да си вади хляба с това нещо.", споделя Георги Манолов от Хисаря.

Дали занаят се учи или се краде, майстор - ковачите имат свое обяснение.

"Аз съм учил, но де факто съм като самоук един вид, защото ти можеш да учиш, три години да го учиш и пак да не го научиш. После вече самата практика те учи и показва дали можеш или не можеш, но аз все пак за 40 години смятам, че съм постигнал много неща. Някой, ако иска да стане ковач, трябва да дойде или при мен, или при Гошо, за да тръгне от началото. И това в общи линии загива, има млади момчета, но явно трябва да извървят много дълъг път, защото един занаят не се учи за година – две, ще отиде доста време. Това е не само за ковачеството, доста занаяти така загиват.", казва Любен Ангелов от Несебър.

"И се учи, и се краде, но най-важното е да се подходи с любов към това нещо. Няма ли желание, няма ли любов да се учи, да се усъвършенства човек, значи всичко става изкуствено, пък всичко изкуствено не е красиво. Аз съм имал късмета да чиракувам при може би най-добрите майстори в България и резултатите не закъсняха след време. Аз самият станах майстор, просто много желание, много любов и уважение, уважение към старите майстори. Трябва да ти идва отвътре, иначе не става!", категоричен бе Георги Манолов.

Майсторите разказват, че от този занаят не са станали много богати, но:

"Богат съм в смисъл на това, което съм направил, красотата, която съм създал, не мога да кажа, че съм богат, но това, което поне съм правил, съм доволен."

Двамата специалисти в занаята не са големи оптимисти относно бъдещето на подобен занаят.

"На състезания и демонстрации в чужбина съм виждал как зад тяхната гилдия, зад тия хора какво е уважението на държавата към тях, каква е подкрепата към тях, докато тука това нещо с времето лека полека изчезва. Може би тези традиции са прекъснати тепърва да се възраждат – аз съм песимист в това отношение."

"Искам тук да има хора, които с голямо желание да поемат този занаят, защото смятам, че все пак времената ще се променят. Японците са направили една такава грешка, че след войната са занемарили занаятите, изтървават ги, минават на силна икономика и в един момент се усещат, че занаятите са изчезнали и започват тогава чак да ги възраждат, но примерно, сега говорим за техните мечове казват „не са тия, които са били едно време“. Значи е прекъсната нишката и така е в занаята – ако прекъснеш нишката, после е много трудно."

Все пак, за да запазят поминъка си, майсторите се насочват към практични неща, които служат не само за украса и сувенири, а се използват във всяко домакинство.

"От ръката Тревненска", така е озаглавена гостуващата в Търговище изложба от Трявна.

Експозицията е дело на Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство в града.             

Изложбата представя художествените занаяти дърворезба, иконопис, архитектура, които изграждат най – старата художествена школа у нас, възникнала през втората половина на XVII век. Днес Националната гимназия по приложни изкуства "Тревненска школа" продължава традициите й.

"Тези занаяти представляват интерес сред всички поколения посетители, възрастните хора откриват в тях нещо познато, но позабравено, а за младите хора е любопитен начинът по който са ставали нещата някога. Предимството на тази изложба е, че показва отчасти разбира се, занаятите в тяхното развитие.", казваглавният уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна Даниела Дафкова.

В изложбата са представени и занаяти, в които тревненци имат принос за развитието на културата у нас – розопроизводство, казаслък , който е декоративен текстилен занаят, работен изключително в Трявна и Одрин.

"Свързан е с изработката на украса за коне, казасите се изработват от тънка вълнена прежда, от коприна, лен, елементите на тази украса, това са топчетата първо които ги правят, след това тези топчета се оплитат в прежда, за да се получи пюскюла, на който в краищата се слагат мънистата. Пюскюлите се използват за елементите от украсата на конете, това е углавник, който се слага на челото на коня, а това е кускун, или подопашник, който се слага на опашката на коня.", разясни Даниела Дафкова.

Представени са и занаяти като куюмджийство и мутафчийство, занаят, при който в Трявна се прави опит да бъде механизирано производството. Практикува се до 60-те години на XX век… Но Тревненската школа е известна най-вече в областта на иконописта.

"Когато зографът получи поръчка за рисуването на определена икона, върху хартия той прави модел на иконата. След това този модел се слага на една подложка, тунбе се казва, набожда се по очертанията на иконата, този модел се слага върху подготвената вече за работа дъска. И с въглищен прах, сложен в торбичка се минава по контурите на иконата, така, че очертанията остават върху дъската. Следва подсилването на тези очертания и майсторът започва работата по самата икона.", каза още тя

"Първо се вижда орнамента в мислите, представяш си го и вземаш листа и почваш да рисуваш, след това като е готов проектът, се изкопира върху дърво, сега вече с машини, навремето ръчно, се отнема фона, изрязват се ажурите. И вече се нахвърля грубо кое листо откъде ще мине, кое клонче, кое остава напред, кое назад, кое минава отдолу, кое отгоре. Като се нахвърлят тези неща, се влиза в по-голям детайл.", сподели дърворезбарят в музея Антон Николов.

В експозицията са изложени още оригинални предмети, майсторски свидетелства, снимки, инструментариум, копирки за икони. Желаещите могат да ги видят през следващите два месеца в Регионалния исторически музей в Търговище.

Как са се плели рогозки и се е правел маджун през 19 век можаха да видят посетителите в Eтнографския музей "Побит камък" край Разград.

Много хора се стекоха днес по време на деня на отворените врати в комплекса, за да разгледат музейната сбирка и да се запознаят с бита на българите по тези места от епохата на възраждането. Уредени са и възстановки на местни занаяти. 

Сградният комплекс се състои от реставрирани възрожденски къщи. В тях е разположена голяма музейна сбирка за бита и културата на балканджиите, които са се заселили от габровско. 

В етнографския комплекс могат да се видят волска каруца, дървена шейна, уреди от сеитба на пшеница до приготвяне на хляб, тъкачни станове и различни балканджийски носии.