Фермери настояват за подкрепа от държавата заради драстичното поскъпване на торовете.

Обявените мерки като намаляване ставката на акциза за газьола и по-ранните плащания са от полза, но не са достатъчни, смятат зърнопроизводители от Русе. Те настояват също и за отсрочване на вноските по кредити.

Каквито и мерки да се вземат трябва да бъдат своевременни, защото кампанията за сеитба чука на вратата, смятат Милен Коев.

с-н 2:01 НАЗ разработи план за подпомагане на – 2:35 да се случи

Затова предлагат конкретни мерки, някои от които съвпадат с обявените от правителството.

с-н 2:38 едното беше – 3:15 нещата

Земеделците гледат положително и на идеята за предсрочни плащания, тъй като това би ги облекчило финансово предвид пролетната кампания.

С-н 3:38 сега подпомагането – 4:16 фермерите

Продължава и постоянното покачване на цената на торовете.

С-н 4:44 както много от европейските държави - 5:17 полезни

Зърнопроизводителите предлагат и други мерки за подпомагане, които не са свързани с разход от страна на държавата.

С-н 5:50 примерно – 6:19 държавата

Земеделците се надяват на скорошна среща с премиера, тъй като в създалата се ситуация много от тях разчитат на мерки за подкрепа, за да могат да покриват разходите си и да изпълняват задълженията си към доставчиците.

Поне с 20% да намалеят рентите за ползване на земеделска земя настояват зърнопроизводители.

Не можеш да продаваш на 30 стотинки пшеница, а да плащаш сто лева рента на декар, се възмущават от бранша. По официални статистически данни, най-високи са цените в Североизточна България.

От 50-60 до 90 лева на декар стига средната цена на наема на земеделска земя в Русенско. Според бранша това е нереална рента на база възвращаемостта на културите.

Според земеделския производител Станимир Станчев, дали ще паднат рентите и с колко, зависи изцяло от бранша. Трябва да седнем и да направим сметката според параметрите за годината, убеден е още той.

Някои собственици на земя са завели дела, за да си съберат рентите, а други са започнали дори да ги намаляват, сподели още Станимир Станчев.

Вижте повече във видеото.

Сключването на дългосрочни споразумения за ползването на земеделска земя, предлагат от Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Според тях по този начин ще се насърчават инвестициите в нови технологии.

От браншовата организация на собствениците на земеделска земя обаче предупреждават, че това ще ощети около 3,5 милиона българи. Те смятат, че промените нарушава конституционните принципи за неприкосновеност на частната собственост и свобода на договаряне.

Целта на предложението е устойчивост на сектора, като дългосрочното ползване на земеделска земя определено гарантира това, коментира зърнопроизводителят от Русе Милен Коев. Земята не би била толкова ценен актив, ако не се ползва за устойчиво земеделие, смята още той.

По думите на зърнопроизводителя, промените не са насочени срещу собствениците на земеделски земи.

Предстои законопроектът да бъде изготвен и обсъден с всички заинтересовани страни, така че да се намери взаимно приемливо решение.

Вижте повече във видеото.

Заради късните студове, зърнопроизводители в Русенско очакват малко по-слаба реколта през тази година.

Засега това се виждало от започналата в някои райони жътва на ечемика. По-късно, когато започне прибирането на пшеницата, ще стане ясно дали и при тази култура добивите ще се доближат до миналогодишните.

Имаме притеснения за добивите от всички есенници, но на този етап не можем да предвидим какви са щетите от късните студове, каза за Новините на телевизия КИС 13 председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев. Според него, може да се очаква жътвата на пшеницата да започне до 2-3 седмици.

Междувременно стана ясно, че Европейската комисия санкционира редица държави за неправилно управление на земеделски субсидии, като глобата за България е близо 5 милиона евро. Рекордьор е Гърция със санкция от над 400 милиона евро.

Вижте повече във видеото.

Зърнопроизводителите в страната настояват в държавния бюджет за следващата година да се заложат средства за т.нар. "Украинска помощ" и за възстановяване на съоръженията за напояване.

От сектора обявиха, че имат готовност и за протестни действия, за да отстояват правото си на поминък и достойно препитание. 

За зърнопроизводителите е от стратегическо значение в проекта на бюджета за 2025 да бъдат включени средства за възстановяване в страната на обекти за напояване и хидромелиорация.

За 4 години се предвижда за възстановяване на напоителната инфраструктура и за хидромелиорация да се вложат около 1,2 милиарда лева. 

В Русенско положението с напояването не е никак добро, споделя председателят на Регионален съюз на фермерите "Дунавско зърно" Милен Коев.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите настояват в бюджета да се включат и средствата за държавната помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури.

Вижте повече във видеото.