Създават научно-изследователски институт за технологии и иновации в Русенския университет.

Това става с решение на Министерски съвет по предложение на ректора на висшето училище.

Новото звено ще обединява изследователската дейност в отделните факултети. Съгласно Закона за висшето образование всеки университет може да създаде научно-изследователски институт като основно звено в структурата си.

В научно-изследователския институт на висшето училище в Русе ще се разработват проекти от национални и международни научни програми, ще се създават нови инструменти, устройства и технологии в областта на техническите науки. Предвижда се дейността на инстутута да се финансира по няколко начина.

Новото звено ще подпомага развитието на докторанти и студенти чрез участие в научни разработки, ще изгражда и поддържа необходимата за дейността съвременна инфраструктура и отново заедно с други институти и изследователски центрове от страната и чужбина ще участва в изграждането на изследователски мрежи.

Предлагат обединение на института по земеделие „Образцов чифлик“ и Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Въпреки че идеята е отдавна това досега не се е случило тъй като институтът е структура на Селскостопанска академия в София. По думите на ректора на русенското висше училище проф. д-р Велизара Пенчева, интеграцията на "Образцов чифлик" би била нещо естествено.

В същото време в Парламента се гледа законът за Селскостопанската академия, който цели оптимизиране на дейността й.

Очаква се промените в закона да дадат възможност за по-голяма свобода на действие на институтите.

Незаключена стрелка на релсовия път може да е причината за трагедията в Хитрино.

Това сочи нова техническа експертиза, изготвена от екип специалисти от Института по железопътна техника в Берлин по поръчка на фирмата-собственик на катастрофиралата влакова композиция.

Изчисленията показвали, че дори влакът да се е движил с по-висока скорост от разрешената, при този вираж на коловозите и броя на вагоните, композицията можела да се обърне, ако скоростта надвиши 111,5 км/ч, което не съответства на данните от разследването. Локомотивите и първите 5 вагона на композицията минали през конкретната стрелка безаварийно. Проблемът възникнал при преминаването на шести вагон, чиито колела тръгнали едновременно по двата коловоза. Дерайлирането е било неизбежно, тъй като стрелката е позволила първите колела на вагона да тръгнат по единия коловоз, а вторите  - по другия.

В резултат на това се скъсала връзката между шести и седми вагон и влакът дерайлирал. Цистерната с пропилен не е отговаряла на условията за безопасност и не е трябвало да се движи, пише още в заключението. Конструкцията на този тип цистерни се оценява като опасна поради своята крехкост. За експлоатираните към момента на забраната вагони дадени предписания за монтиране на допълнителни защитни елементи, които да гарантират тяхната безопасност.

В обвинението, което е внесено в Шуменския окръжен съд е посочено, че товарният влак е навлязъл в гара Хитрино със 78 км/ч при разрешени 40. Това е довело до дерайлирането на вагоните, изтичането на газ пропилен и последвалата експозиция, която причини смъртта на седем души. Обвинени за това са машинистите Димитър Михнев и Радослав Петков. Делото срещу тях се гледа по съкратеното производство.

Заседанията ще са на 21, 22 и 30 март и на 16, 17 и 19 април. Още 6 дати са определени и за май.