Изследване за невестинско забраждане при балканджиите от XIX век представиха в Етнографския музей в Разград.

Дългогодишното проучване е дело на етнолога Светослав Петров, който е и директор на Историческия музей в Елена. Бе направена и демонстрация на различни видове забраждания.

Събитието бе организирано от Регионалния исторически музей в Разград. В началото директорът Таня Тодорова подчерта, че балканджийско население има в Разградския район в село Побит камък, където действа и Етнографски комплекс.

С-н 346 0:13 има една магия – 0:35 бъдещето

По време на дългогодишното изследване на видовете невестинско забраждане, наречени сокаи, етнографът Светослав Петров използва като източници не само музейни фондове, но прави и теренни проучвания. В резултат на проучванията си, той е възстановил три вида сокаи.

Етнологът представи нагледно как се оформят те, и наблегна на характерните елементи на всеки вид. Първо бе направена демонстрация на търновският тип сокаи, като Светослав Петров представи тъкани и други елементи. При забраждането се поставя като основа червена кърпа, следват метална корона, 3-4 чифта скачени метални обеци, сребърни синджири, понякога замествани с мъниста. Сокаят се увива с кърпа с шевица, която невестите извезвали сами, а накрая се поставят монети. Бяха показани също ловешкият и габровският тип сокаи.

Интересен елемент е съчетаването им с ботуши, които са носели невестите. Любопитен факт е и че забраждането от Габровско е изобразено и на картина на художника Ян Мърквичка.

Вижте повече във видеото.

Русе отбеляза Деня на българския всеучилищен химн с възстановка и общоградско изпълнение на "Върви, народе възродени".

Честването, което се проведе за пета поредна година, е посветено на написването на текста от Стоян Михайловски през 1892 в крайдунавския град. Тазгодишният празник е особено специален, тъй като се навършват и 170 години от рождението на видния писател, общественик и учител в Русенската мъжка гимназия.

Възстановката, подготвена от Дружество "Традиция", пренесе публиката в епохата на Възраждането, за да проследи символичната среща между автора Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков.

Кулминацията на празника обедини всички присъстващи в общо изпълнение на Всеучилищния химн. Под съпровода на Детски хор "Дунавски вълни" с диригент Весела Тодорова на площада прозвучаха вдъхновяващите ноти на Панайот Пипков.

За да се превърне събитието в истински споделен празник, текстът на химна беше раздаден на публиката, така че всеки гражданин да се включи в хо́рa в прослава на българската просвета.

Вижте повече във видеото.

Дефицитът при сценичните изкуства е десетки милиони.

Това заяви в Русе министърът на културата Найден Тодоров. По думите му, в системата е нужна реформа, която включва и промяна в начина на финансиране.

През тази година се отбелязват 75 години от създаването на Държавна агенция "Архиви".

По този повод днес ви разказваме за структурата в Търговище. Тя е създадена през 1963 и съхранява много ценни документи, обхващащи периода от края на 19 век до наши дни.

Тук, на площ от 1151 линейни метра се намират 2419 архивни фонда, които съдържат над 179 хиляди архивни единици. Тук преимуществено се съхраняват учрежденските фондове, но 85 са от личен произход, в които се намират документи и вещи на хора, свързани с Търговище и областта, допринесли за нейното развитие. Сред тях могат да се видят лекари, общественици, учители, читалищни работници и още много други.

 СИНХРОН Дияна Петрова, директор на ДА Търговище – Като започнем от най-ранните документи, постъпили на съхранение в архива именно от края на 19-ти век и постепенно се приближим до нашите последни постъпления.  Като в дните на отворени врати ние ще покажем и това, което е провокирало интерес в нашите потребители и  това, което те биха пожелали да видят, и да се запознаят с нашата дейност.

Документите в Държавния архив се съхраняват в специални помещения с определена температура и влажност. Тук не се допускат външни хора, достъпът до заявен документ се осъществява само от определен служител.

Не е възможно да се покаже всичко, което се съхранява, но някои от документите и вещите са особено ценни и представляват голям интерес за посетителите.

СИНХРОН Дияна Петрова, директор на ДА Търговище – В ръцете си държа първия печат на Ескиджумайската или Търговищката градска община от 1878 година, той е метална отливка, с диаметър 33 мм, изписани на български и руски език. - Особен интерес представлява първата запазена заповедна книга на кмета на Ескиджумайския, Търговищкия градски съвет. – Това е  проектната документация на първия водопровод в Търговище, на водоснабдяването на Търговище от 1904-та година, той е първият за нашия град, но е  един от първите реализирани проекти за водоснабдяване на населено място. - Ценни за нас са и тези пощенски картички и снимки от началото на 20-ти век, имаме запазени снимки от наводнението през 1914-та година, което е било пагубно за нашия град.

Документи и вещи на строителя на паметника на Шипка – Пеньо бомбето от село Дралфа винаги са представлявали интерес.

СИНХРОН Дияна Петрова, директор на ДА Търговище – Като едно от постъпленията, включени в неговия фонд е именно удостояването му от Община Попово посмъртно и общинския съвет попово с огърлие с герба и ключа на града, а също и с признаването му на почетен гражданин на град Попово.

По повод 75 годишнината на Държавна агенция "Архиви" и с цел популяризиране работата на местната институция, до края на годината ежемесечно са  запланувани множество мероприятия от местен и национален характер.

Изложба в Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград разказва за символиката и традициите в отбелязването на Великден.

В навечерието на големия християнски празник експозицията създава за разградчани приятни емоции. Акцент в изложбата са великденските яйца като символ и част от празничната обредност.  

Особено място в изложбата заемат материалите за великденските хлябове – в изложбата има подробни описания как се подготвя тестото за тях, също и квасът, как се украсяват, като най-често яйцата върху великденския хляб се разполагат на кръст. Козунакът - сладката история на празника, заема отделен раздел в изложбата. Научаваме, че за първи път е бил замесен от френски хлебар през XVII век.

Място в експозицията е отделено на великденската служба и поздравите, които се разменят. Друг момент, за който припомня изложбата, са великденските веселия, едно от които боренето с яйца. Значението на първото червено яйце, което има силата да отблъсква градоносните облаци, е особено любопитен момент – то се заравя в земята или се слага в сандъка на момата за женене.

Как някогашните разградчани са посрещали Великден, ни разказва отделен раздел. Размисъл и смирение са ги изпълвали в празничните дни, което научаваме от вестник "Разградско слово" от 1936 година.

С издание на Българската академия на науките изложбата ни дава възможност да научим и много за българския великденски обреден фолклор.