Изложба в Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград разказва за символиката и традициите в отбелязването на Великден.
В навечерието на големия християнски празник експозицията създава за разградчани приятни емоции. Акцент в изложбата са великденските яйца като символ и част от празничната обредност.
Особено място в изложбата заемат материалите за великденските хлябове – в изложбата има подробни описания как се подготвя тестото за тях, също и квасът, как се украсяват, като най-често яйцата върху великденския хляб се разполагат на кръст. Козунакът - сладката история на празника, заема отделен раздел в изложбата. Научаваме, че за първи път е бил замесен от френски хлебар през XVII век.
Място в експозицията е отделено на великденската служба и поздравите, които се разменят. Друг момент, за който припомня изложбата, са великденските веселия, едно от които боренето с яйца. Значението на първото червено яйце, което има силата да отблъсква градоносните облаци, е особено любопитен момент – то се заравя в земята или се слага в сандъка на момата за женене.
Как някогашните разградчани са посрещали Великден, ни разказва отделен раздел. Размисъл и смирение са ги изпълвали в празничните дни, което научаваме от вестник "Разградско слово" от 1936 година.
С издание на Българската академия на науките изложбата ни дава възможност да научим и много за българския великденски обреден фолклор.
Регионална библиотека "Проф. Боян Пенев" в Разград показва изложбата "В началото бе словото... и после се роди стих".
Тя е посветена на Световния ден на поезията, който отбелязваме на 21 март. В експозицията са представени материали от фонда на културната институция.
В изложбата могат да се видят много различни издания, които проследяват развитието на поезията през вековете.
С-н 0:40 започваме – 1:10 вергилий
Изложбата ни превежда и през ренесанса, когато човекът става център на Вселената, а по-късно и през романтизма.
С-н 1:31 от божествената комедия – 2:02 пушкин
В изложбата има и витрина, посветена на българското възраждане.
С-н 2:20 там където – 2:47 свободен
Особено внимание е обърнато и на представителите на съвременната българска лирика, както и на разградските поети сред които Станка Николица Спасо-Еленина, Пламен Дойнов, Дулинко Дулев и Димитър Петров.
На 13 март в Русе започва 65-ото издание на международния фестивал "Мартенски музикални дни".
Емблематичното за града събитие ще продължи до 29 март и отново ще събере едни от най-ярките имена на световната и българската класическа музика. Програмата на тазгодишното издание се отличава с изключителен мащаб и включва симфонични и камерни концерти, оперна продукция и иновативни джаз проекти. Специален акцент е поставен върху участието на млади лауреати от международни конкурси.
Програмата предвижда шест оркестрови концерта, което не се е случвало през последните години, обяви артистичният директор на фестивала Ива Чавдарова.
С-н 3227 3:50 както виждате – 4:44 изданията на фестивала
С две участия ще бъде Държавна опера Русе – Евгений Онегин и русенската филхармония с програма на Шостакович.
С-н 3230 3:59 и досега – 4:26 заслужено
Програмата включва и иновативни джаз проекти.
С-н 3228 3:42 особено – 4:13 тпова отношение
Фестивалът "Мартенски музикални дни" е под патронажа на Министерството на културата и Община Русе.
Професионален фолклорен ансамбъл "Мизия" Търговище се представи пред публиката в града с нов репертоар.
Концертът се състоя в препълнената зала на Драматичния театър. Припомняме, че по проект на Общината ансамбълът вече има нови костюми и озвучителна техника.
Спектакълът е озаглавен "С ритмите на Мизия", който включва най-новите музикални, вокални и танцови произведения от различни краища на страната.
СИНХРОН Акад. Любчо Василев, гл. художествен ръководител на ПФА „Мизия" – Имаме произведения от родопската етнографска област, от пиринския край, от Тракия, но в основата на спектакъла са северняшкият фолклор. Какво чисто ново, което не са гледали нашите зрители, създадено, може би ще звучи като изненада, но това е спектакъл, който ще представим на прегледите на ПФА в Бургас, които ще са от 20-ти март до 29-ти март. Това са празниците на фолклорното сценично изкуство, които се провеждат на всеки 4 години и всички фолклорни ансамбли, моите колеги представят най-новото.
По проект на Община Търговище "Визия на ПФА "Мизия", ансамбълът вече има нови костюми и озвучителна техника и е финансиран по програма "Нематериално културно наследство" към Министерството на култура.
Преди няколко месеца главният художествен ръководител е удостоен със званието "академик".
СИНХРОН Акад. Любчо Василев, гл. художествен ръководител на ПФА „Мизия" – Преди всичко името Любчо Василев ме задължава изключително много, да си академик е почетно звание, което още повече ме задължава моята скромна личност като професия, като работа, като постижения. Благодаря на Международната академия за обединените българи, че е забелязала нещо в мен и е присъдила висока за мен титла, ще продължавам в същият дух да защитавам фолклорното музикално и танцово изкуство на сцена.
След прегледите на фолклорните ансамбли в Бургас, "Мизия" ще изнесе няколко концерта в страната и отново пред търговищка публика.
Днес честваме 148 години от Освобождението на България от османско владичество.
На този ден през 1878 година в Истанбул е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на войната и се създава Третата българска държава.
Честванията започнаха още вчера с тържествена заря-проверка в Бяла по повод 149-ата годишнина от Освобождението на града и 148 години от Освобождението на България.
В началото на церемонията бяха положени венци пред Паметника на загиналите във войните герои. По случай празника, слово произнесе кметът на Бяла Димитър Славов.
Бяла изиграва важна роля в хода на Освободителната война и е вторият освободен град в България след Свищов.
Церемонията продължи с тържествена вечерна проверка и отдаване на почит към освободителите и създателите на българската държава от представителни роти на Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново.
Празникът в Бяла завърши с пищна заря.
Вижте повече във видеото.