В русенското село Тетово спазиха днес българската традиция за зарязване на лозята. Така местните почетоха деня на Трифон Зарезан.

Както повелява обичаят, лозарите се отправиха към лозовите насаждения край селото с конски впряг. Там на място бяха отправени благословии за здраве и берекет, за пълни бъчви с руйно вино и добра стопанска година. Бе полят с червено вино и корен на лозята, за да се налеят тежки гроздове през есента.

На събитието присъства и депутатът от 43-ото народно събрание Свилен Иванов, който дейно се включи  в ритуалното зарязване на лозята. Според него, винарските райони в България могат да се възполват от мерките за развитие на винен туризъм.

Празникът за Трифон Зарезан в Тетово продължи в ресторанта на селото с фолклорни изпълнения на местни самодейци.

14 февруари може да се каже, че е най-веселият ден в годината. Освен лозарите и влюбените, тогава празнуват и археолозите. Те, като изследователи на древността, най-добре знаят, че виното и любовта са почитани по нашите земи хилядолетия преди Христа.

От неолитните племена до наши дни са останали фигури, с които хората тогава почитали любовта и гроздовия елексир. От античността пък сме  наследили жертвениците на Дионис и съдовете за вино. Това е единствен  по рода си артефакт, който показва в детайли лозница и няколко грозда.

"Много реални са представени с листата и всъщност тези гроздове доказват наличието на този култ към бог Дионис в тази част на България. Култът към Дионис е свързан с веселието, виното и естествено любовта. Така че тези три основни компонента, празнуваме ние, археолозите на 14-ти, може би се вплетени в този камък.", каза археологът в Историческия музей в Търговище Ангел Конаклиев.

Гроздовият елексир се съхранявал ето в големи керамични съдове. Виното се е транспортирало с кораби или с каруци пълни с пясък,  което предотвратявало счупването им.

"Разбира се крайният етап от употребата на виното, това са чашите, и тука имаме една прекрасна матрица за изковаване на златни и сребърни чаши, с много богата фигурална украса.", доъплни още Конаклиев.

И в древността, и в наши дни най-весело е ако двата празника се съчетаят. Ако традициите се спазват след хилядолетия бъдещите археолози ще има за какво да разказват.