Общинският съвет в Русе единодушно гласува на днешната сесия, която КИС 13 излъчи на живо, удостояването на Н. В. Пр. Русенския митрополит Наум със званието Почетен гражданин на града.

Решението бе взето след предложение от кмета Пенчо Милков, посочващо неоценимата му роля като духовен водач и обединител на русенци.

Наум Андонов Димитров, както е светското име на митрополита, е роден на 19 октомври 1968 г. във Варна. През 1989 г. постъпва в паралелния курс на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" при гара Черепиш. През 1994 г. завършва Богословския факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски".

На 22 декември 1990 г. като студент в Богословския факултет е подстриган за монах от Браницкия епископ Герасим, под духовното старчество на Варненския и Преславски митрополит Кирил. На Неделя Православна през 1991 г. е ръкоположен за йеродякон от митрополит Кирил в катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна. На 26 юли 1992 г. е ръкоположен за йеромонах също от Варненския митрополит в старинния храм "Св. Параскева" във Варна.

На 16 март 2014 г. е избран от русенските епархийски избиратели с 22 гласа за кандидат-митрополит на Русенската епархия. На 23 март 2014 г. в Синодалния параклис "Св. Цар Борис" след провеждането на синодалния канонически избор е избран с пълно единодушие за русенски митрополит.

На 5 април 2014 г. е историческото му посрещане на епархийската граница (в гр. Бяла) и въдворяване (в гр. Русе) като епархийски митрополит на поверената му от Бога Русенска епархия. На следващия ден той отслужва първата св. литургия в катедралния храм "Св. Троица" – Русе като епархийски архиерей на Русенската епархия.

Под неговото ръководство Русенската митрополия ремонтира редица храмове и манастири в епархията си, в т.ч. и двата манастира в селата Копривец и Каран Върбовка. Негова заслуга е и възстановяването  на уникалната църква "Св. Петка" в Русе. 

Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум се утвърди като една от ярките фигури в русенския духовен живот. Той е верен съмишленик и духовен водач както в общението с миряните, така и в изграждането на общокултурно пространство на вяра, доверие и съпричастност към културните и духовни ценности на нашето съвремие.

Неоценима е и неговата роля на духовен водач и обединител във времена на пандемия от COVID-19, икономически кризи и политическо разделение. С посланията си за толерантност и съпричастие той успява да обедини паството си със силата на вярата в човешкия дух и изконните човешки ценности.

Н. В. Пр. Русенският митрополит Наум е втората духовна фигура, която бива удостоена със званието Почетен гражданин на Русе. През 2004 г. с високата чест бе почетен тогавашният русенски митрополит Неофит.

Пасхално послание на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Наум:

Възлюбени в Господа чеда на Църквата Христова,

Христос воскресе!

Поздравът, който отново победно звучи в пресветлото утро на Пасха, предава цялото съдържание и смисъл на вярата, с която живеем и в която се спасяваме.

Да, Христос наистина възкръсна от мъртвите! Той победи смъртта и ни дарува живот, който, по собствените Му думи, е „живот… в изобилие“ (Иоан 10:10).

Чудото на Христовото Възкресение е изпитание за човешкия ум, но то е осезаемо от човешкото сърце, което дълбоко в себе си усеща истинността на дивното тайнство на Възкресението. Защото със сърцата си ние знаем, че независимо от заобикалящите ни лоши неща, има Един, Който е Самото Добро; че въпреки цялата ненавист, която тържествува сред човеците, има Един, Който е милостив и Човеколюбец; че наред с целия ужас на войната и смъртта, на които продължаваме да бъдем свидетели, има Един, Който дарува живот, защото Самият Той е живот и Подател на живота.

Пасхалният поздрав неизменно ни напомня и думите, с които Сам Иисус беше приветствал жените-мироносици непосредствено след Своето славно Възкресение: „Радвайте се!“ (Мат. 28:9). Тази единствена по дълбочината на своето съдържание радост, присъстваща в нашия свят още от мига на Благовещението (срв. Лука 2:10), е радост, която можем да наречем всепобеждаваща. Към нея сме призвани, независимо от онова, което наблюдаваме в живота си тук на земята – в нашия свят, който всекидневно самите ние творим и в който поводите за радост изглежда като че ли стават все по-малко. Но радостта, възвестена от Спасителя, е едновременно и земна, и небесна, така както и в Богочовека Христос е съединено небесното и земното.

Както в тайнството на богочовечеството Синът Божи стана Син Човешки и в Него Бог съедини „всичко небесно и земно“ (Еф. 1:10), по същия начин и Неговата славна победа над смъртта – над този най-последен враг и на Бога, и на човека (срв. 1 Кор. 15:26), е радост, чиито измерения са богочовешки.

Своята победа над смъртта Господ прави победа и на всички християни, които сме Негови, затова и днес, и във всички дни на живота ни, радостта ни е пълна, – защото, ето: „Той възкръсна, както беше казал“ (Мат. 28:6).

И в днешния празничен ден, молитстваме от Всеподателя да дарува мир на земята, да вразуми войнстващите богоборци, да дарува утеха и благопреуспяване на народа ни, да закриля родната ни Българска православна църква, утвърждавайки в нея дух на смирение, единомислие и братолюбие.

Мирът и благодатта на Победителя на смъртта – Господ и Спасител Иисус Христос, Божията любов и велика милост, и радостта в Светия Дух да бъдат с всички нас, амин!

Христос воскресе!

† Русенски митрополит Наум

Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни,

но разруши силата на ада,

и възкръсна като Победител, Христе Боже

(Кондак, гл. 8)

Възлюбени в Господа,

Вестта за Христовото Възкресение озарява и днес нашия свят и цялото творение, и сгрява всяко вярващо и устремено към Господа сърце. Църквата ликува, ликува и всеки от нас, които сме Господни, защото в Христовата смърт сме кръстени, а затова вярваме, че ще бъдем участници и в Неговата победа на смъртта (Рим. 6:3-5). Отново пасхалният поздрав ехти навсякъде около нас, а ангелското благовестие към жените-мироносици е отправено към цялото човечество: „защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна“ (Лука 24:5).

„Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта Си смъртта порази и на ония, които бяха в гробовете, дарува живот“ (Тропар на Пасха).

Този живот, който е не нашият временен, тукашен живот, а който е живот вечен и пълнота на живота, Господ е дарувал не само тогава – в деня на Своето Възкресение. Този живот, който Христос нарича живот „в изобилие“ (Иоан 19:10), е дял на всички вярващи в Него, във всяко време и на всяко място, както и Самият Той е засвидетелствал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее“ (Иоан 11:25). Този живот, който ние жадуваме и очакваме от Господа, е живот в пълнотата на светлината и на истината, на вярата и на познаването на Сина Божи (Еф. 4:13), и този именно живот е изгрял за всички веднъж и завинаги в мига на отвалянето на камъка от Гроба Господен.

Ето защо, независимо от всички трудни обстоятелства в нашия земен живот, независимо от цялата скръб и покруса, които преживяваме и на които ставаме свидетели днес навсякъде около нас, ние все пак не униваме както онези, „които нямат надежда“ (1 Сол. 4:13). Скърбим и съпреживяваме всяко страдание, но не безутешно, а с вяра и с надежда за Живот вечен, защото знаем, че Бог е милостив и човеколюбив, и желае всеки от нас да се радва на пълнотата на живота, докле Сам Той изпълни „всичко във всичко“ (Еф. 1:23).

Обични в Господа братя и сестри,

От началото на настоящата година светът преживява тежкото изпитание на пандемията от непознат досега за човека и за медицинската наука смъртоносен вирус. Най-тежките дни на това изпитание преживяваме и днес – в деня на Христовото Възкресение, встъпвайки в светлите дни на Светлата седмица. Във всички тези обстоятелства ние, като вярващи, виждаме не само мъката и болката, които ни заливат от всички страни, но и знак и възможност за промяна в нашия живот – промяна към по-добро, към повече търсене и следване на Божията воля за света и всекиго от нас, да страним от онова, що е „от света“, и повече да търсим едното, което е потребно (Лука 10:42).

В тези дни на извънредни мерки срещу пандемията на изпитание беше поставена на първо място нашата любов към ближния: готовността и способността ни да жертваме онова, с което сме свикнали и обичаме, да ограничим движението и общуването си, за да спомогнем на медицинските специалисти в борбата им за победа над заразата и предотвратяване на ненужната, преждевременна смърт на мнозина човеци. Доколкото сме сторили и продължаваме да вършим всичко това, дотолкова днес ние сме Христови (срв. Мат. 25:34-40), но сме длъжни да бъдем отговорни, защото днес всичко зависи от нашата воля и мъдрост .

Божият мир и Неговата любов, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Христос воскресе!

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“

(Лука 2:14)

Възлюбени в Господа чеда на св. ни Църква,

Прославата, с която ангелското войнство възвестява Раждането на Богомладенеца, отново тържествува помежду ни, стопляйки нашите сърца с радостното удивление на всички, удостоили се, в този свят ден, да чуят нечуваното и да съзрат невижданото, ставайки съпричастни на въчовечаването на Божия Син. Защото сме свидетели как Този, Който е Син и Слово на Отца и „чрез Когото всичко е станало“ (Символ на вярата, 2), днес възприема пълнотата на човешката природа и влиза в света на човеците. И се ражда като Човек, и заживява сред нас, свидетелствайки за Божието благоволение към човека. Благоволение и мир, към които вече ще са призвани и самите човеци, в своите взаимни отношения и в отношенията си с Небето, понеже затова дойде Христос: „за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:79).

Просветени от Него, от светлината, която „в мрака свети и мракът я не обзе“ (Иоан 1:4), ние повече не ще ходим в тъмнина, понеже сме „чеда на светлината“ (Еф. 5:8); чеда на нашия Небесен Отец, от които Той очаква „да отхвърлим… делата на мрака и да наденем оръжието на светлината“ (Рим. 13:12). Да бъдем достойни миротворци и вестители на Неговата свята воля за спасението на света и верни Господни свидетели, във всяко време и на всяко място. Тогава и радостта ни от посрещането на раждащия се днес Богомладенец ще бъде пълна, и ще поискаме да Му сторим място в нашите сърца, позволявайки Му да ни преобрази и да насочи стъпките ни по верния път към Царството Божие, което „Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1 Кор. 2:9).

Нека светлият празник на пресветлото Христово Рождество бъде за всеки от нас повод за неподправена радост и за още по-дълбоко осъзнаване на собствената ни християнска и църковна идентичност, за богоподражателна любов в оделотворяване на християнското ни призвание. Нека донесеният от Богомладенеца мир бъде винаги с нас – в храмовете и домовете ни, но най-вече в нашите сърца, защото, както казва Сам Спасителят, „добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро“ (Мат. 12:35). Нека светлината на Христовото Рождество да сгрява душите ни и да просветлява мислите ни, за да бъдем верни Божии следовници и подражатели, защото днес Той се ражда заради нас и заради нашето спасение, за „да подири и спаси погиналото“ (Мат. 18:11).

Благодатта, мирът и спасението на раждащия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух бъдат с всички нас, амин!

Честито Рождество Христово!