Директива на Европейския съюз задължава компаниите от ключови сектори да повишат нивото си на киберсигурност.

В България предстои нейното прилагане чрез въвеждане на правилата в националното законодателство. Те предвиждат активно управление на рисковете посредством технически и организационни мерки за защита. Задължително ще стане и докладването на сериозни инциденти в кратки срокове.

В дигиталния свят най-големите рискове са киберинцидентите с изкуствен интелект, но остават и другите познати атаки, обясни специалистът д-р инж. Петя Петрова.

с-н 4:40 има вече - 4:55 криптовалута + 5:48 бих казала – 5:57 рисковото

По силата на Европейска директива за киберсигурност бизнесът е задължен да прилага мерки за управление на риска и запазване на дигиталната си среда.

С-н 1:29 законът за киберсигурност – 1:49 нис 2 + 2:26 мерките предвиждат – 2:48 удостоверяване

Ако не се прилагат предвидените мерки, отговорността е както на дружествата, така и на тяхното ръководство.

с-н 2:56 отговорността - 3:22 репутационни загуби

Заплахата от кибератаки е напълно реална, поради което бизнесът приема изискванията на директивата с необходимата сериозност, споделя своя опит Петя Петрова.

7:15 наблюденията са ми - 7:36 киберсигурността

При неспазване на изискванията на директивата санкциите за големите компании могат да достигнат 10 милиона евро или до 2% от годишния им оборот.

За повече ресурсни учители, които да обгрижват децата със специални образователни потребности настояват от КТ "Подкрепа".

Според тях, приобщаващото образование е една от най-важните политики, която се е провалила през годините. От синдиката смятат, че за да могат да се вземат адекватни мерки, е необходимо да има и реална представа за броя на учениците със специални образователни потребности.

Трябва да намерим на тези деца място в училище, смята председателят на синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров. По думите му има лимит от трима ученици със СОП в клас, но ако случаите излязат извън това ограничение за учителите става много трудно.

Според синдикат "Образование" е важно да се осигури диагностика за всички деца, за които има съмнения, че може да имат специални образователни потребности, за да получат навременна подкрепа.

Да се заложи 15% ръст на заплатите на учителите и директорите в редовния бюджет.

Това каза в Русе председателят на синдикат Образование към КТ "Подкрепа" Юлиян Петров.

По думите му, диалогът с управляващите ще продължи, тъй като някои от проблемите в системата все още търсят решения от повече от 10 години.

По данни на синдиката, млад учител започва с чисто възнаграждение от 889 евро. В началото на годината бе постигнато увеличение на заплатите от 5%.

Хубавата новина е че младите учители до 35 години са 15% и този дял нараства, сподели Юлиян Петров.

От синдиката застават и зад идеята да се забранят социалните мрежи за учениците до 18 години.

В русенскaта болница "Канев" обновиха най-старото очно отделение в България.

То се намира на осмия етаж и разполага с две операционни и най-модерна техника за извършване на пълната гама от изследвания и хирургични интервенции. Това поставя лечебното заведение на челните места не само в Северна България, но и в цялата страна.

 

Обновяването на отделението е част от визията на болницата за развитие, заяви изпълнителният директор на УМБАЛ "Канев" Иван Иванов.

Голямата придобивка на отделението са двете самостоятелни операционни зали.

За миналата година през отделението са минали над 1300 души и са извършени 873 операции. Благодарение на новата техника в голямата операционна зала вече могат да се поставят изкуствени лещи, като рекордът на отделението е успешна интервенция при 92-годишна пациентка.

В отделението работят 5 лекари, от които трима са специализанти.

 

Отделението разполага и с два диагностични кабинета, също оборудвани с най-съвременна апаратура.

Очното отделение на УМБАЛ „Канев“ е открито през далечната 1946 година и е най-старото в България. В коридора е подредена витрина с експонати, които свидетелстват за богатата история и развитието на структурата през годините.

Да се въведе нормативна уредба за автоматична индексация на цените на клиничните пътеки.

Това предлага управителят на Комплексния онкологичен център в Русе д-р Камен Кожухаров. Според него, по този начин ще се покрият увеличените разходи на болниците заради инфлация, заплати и лекарства. Освен това, отпада и необходимостта от вземането на бързи административни решения.

Липсата на адекватно финансиране ни пречи да инвестираме средства в онкологията, където дейностите са много скъпи, сподели д-р Камен Кожухаров.

С-н

Затова той смята, че е необходима нормативна уредба, която автоматично да индексира клиничните пътеки по действащия Национален рамков договор.

С-н 

Дори да се вдигнат цените на клиничните пътеки, това не означава, че това ще стане равномерно, смята още д-р Кожухаров.

С-н

Според д-р Кожухаров, чрез процедури, приложими в амбулаторни условия, могат да се спестят средства на касата.

С-н

От наскоро изнесени данни стана ясно, че над 200 клинични пътеки са хронично недофинансирани, което създава недостиг от над 1,4 милиарда евро.