fbpx

"Онче, бонче, счупено пиронче"... Кой не е припявал това като малък?

При игра на жмичка например. Е, ако сте под 20 години вероятно не знаете за какво говорим.

Но сега ще научите. Говорим за "броилка", защото едно читалище в района на Търговище направи онлайн конкурс за събиране на броилки, или броенки, както ги наричат някъде.

Читалището в село Голямо Соколово събра 250 броенки от различни части на България. По електронната поща пристигнаха емблематични рими, които сме редили в детството си и са сред най-свидните ни спомени.

Идеята е да се издирят, съхранят и популяризират игрите, и забавленията на децата в миналото.

Някои  броенки се играят и с песничка, като тази например "Отвори кралю порти". Тези и още много такива рими са събрани в сборника "Български броенки". 

Класирането е определено с гласуване на Фейсбук страницата на читалището в Голямо Соколово. А заелите първите три места вече имат екземпляри от сборника "Български броенки".

Копия има и в Националната и Софийската градска библиотека, както и в местния музей.

А ако на още някой му е интересно, може да разбере как да се сдобие с екземпляр от сборника от интернет страницата на читалище "Христо Ботев" в село Горно Соколово. Инициаторите имат амбиция да кандидатстват и за статута "Живи човешки съкровища - България".

Занаят който се е практикувал масово в Търговищко още от средата на XX век, е на път да изчезне.

Става дума за изработването на метли, което е било основният поминък на населението тогава. Сега от местното читалище в село Голямо Соколово се опитват да съхранят този занаят с участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България".

В древност този инструмент дори е бил част от атрибута на някои божества на определени народи, но винаги е бил свързан с чистотата и освобождаване от лошото. Присъствал е както в обикновени домове, така и в дворци, през годините почти не е променял формата си и начина на изработка. Преди и сега всичко започва от тези сухи стръкове на растението двуцветно сорго, но си има и изисквания. 

Дълго време метларството е бил основен поминък на населението в този регион, но този занаят е вече на изчезване. Бай Дечо е от малкото, които сами отглеждат растението и търпеливо изчаква да изсъхне, за да започне да прави метли. Тънкостите на занаята ги усвоил покрай баща си, който преди години се е занимавал със снабдяването на институциите с готова продукция или с материали за направата им. Разказва, че за хубава метла трябват сухи снопове и без семена по тях.

Инструментите, с които работи майсторът, са направени от самия него, както и това приспособление за стягане на дръжката на метлата, ползва го вече над половин век, майсторът го нарича "стяга", ушиването на метлата е също важна част от изработката й. 

С цел запазване на изчезващите занаяти като метларството, местното читалище кандидатства за участие в Националната система "Живи човешки съкровища – България", а бай Дечо е предложен като занаятчия – консултант за обучаване на 10 млади хора от селото. Един от тях е Антон, който е студент четвърти курс, учи международни икономически отношения. Учи се и на метларство при бай Дечо, но казва, че занаят отчасти и се краде. Баба и дядо му също са се занимавали преди с този занаят като поминък.

Занаят "метларство" се практикувал масово от местната общност още от средата на XX век. Според проучване на местното читалище, към момента само четирима човека, сред които и бай Дечо още го практикуват, защото желаещи да си купят не липсват.

Вижте повече за историята във видеото.

100-годишен дядо е последният останал жив фронтовак в търговищкото село Голямо Соколово.

Въпреки пределната си възраст, допреди една година Якуб Якубов е бил ходжа в селото. Тъй като обича да разказва истории за миналото, има голям принос в издаването на книга за Голямо Соколово.

Дядо Якуб е от село Голямо Соколово, цял живот е работил като земеделец, баща е на 6 деца, надживял е две от тях. До преди дни е карал кола, но след едно произшествие синът му я е продал.

Столетникът е дружал със всички в селото, крива дума на никого не е казвал, но такава и за себе си не е чувал.

Бай Якуб е най-авторитетният човек в селото, който познавам. Спокоен е, не съм го виждала да повишава тон, не се е карал с никого, със съселяните си, всички го обичат, беше дълги години ходжа в селото, преди една година сам се отказа. Редовно идва на изборите без придружител, даже до скоро караше кола. Виждам го често из селото. Обича да разказва истории за миналото, даже има голям принос в издаването на книгата за село Голямо Соколово.

Юбилярът има единствено проблем със слуха, но помни много истории от живота си. 
Помни дори и това, че през 1975 година срещу 50 стотинки от държавна лотария е спечелил кола "Волга", кара я над 30 години.

Метли работих, занимавах се, в София отивах да продавам, само да изкараме хляба.

От всички спомени обаче бай Якуб най – обича да разказва за фронта, гордее се с медалите, с които е удостоен, бил е пленник на немците.

Или ще убиеш, или ще те убият, войната е така. 41-ва година Цар Борис от Германия с ковчег дойде, Хитлер го уби. Не даде, България беше към Русия.
Столетникът получи поздравление и подарък и от кмета на община Търговище д-р Дарин Димитров.

Тежка катастрофа със загинал е станала днес на пътя между селата Голямо Соколово и Бистра, съобщава Областната дирекция на МВР в Търговище.

Инцидентът е станал около 08:00 часа тази сутрин.

На прав участък 54-годшният водач на автомобил с търговищка регистрация е изгубил контрол над управляваното от него МПС. В резултат на това колата е излязла от пътното платно, блъснала се е в крайпътните дървета и се е преобърнала в канавката.

Мъжът и 48-годишната му спътничка са откарани в МБАЛ - Търговище. Шофьорът е получил черепно-мозъчна травма и е починал от травмата си. Пътувалата с него жена е осовободена след преглед в болницата.

По случая е образувано досъдебно производство по описа на Районното управление в Търговище.