14 февруари може да се каже, че е най-веселият ден в годината. Освен лозарите и влюбените, тогава празнуват и археолозите. Те, като изследователи на древността, най-добре знаят, че виното и любовта са почитани по нашите земи хилядолетия преди Христа.

От неолитните племена до наши дни са останали фигури, с които хората тогава почитали любовта и гроздовия елексир. От античността пък сме  наследили жертвениците на Дионис и съдовете за вино. Това е единствен  по рода си артефакт, който показва в детайли лозница и няколко грозда.

"Много реални са представени с листата и всъщност тези гроздове доказват наличието на този култ към бог Дионис в тази част на България. Култът към Дионис е свързан с веселието, виното и естествено любовта. Така че тези три основни компонента, празнуваме ние, археолозите на 14-ти, може би се вплетени в този камък.", каза археологът в Историческия музей в Търговище Ангел Конаклиев.

Гроздовият елексир се съхранявал ето в големи керамични съдове. Виното се е транспортирало с кораби или с каруци пълни с пясък,  което предотвратявало счупването им.

"Разбира се крайният етап от употребата на виното, това са чашите, и тука имаме една прекрасна матрица за изковаване на златни и сребърни чаши, с много богата фигурална украса.", доъплни още Конаклиев.

И в древността, и в наши дни най-весело е ако двата празника се съчетаят. Ако традициите се спазват след хилядолетия бъдещите археолози ще има за какво да разказват.

Разкопките на античния град Мисионис край Търговище продължават да разкриват подробности от историята му.

Тази година се проучва вътрешността на крепостта, която е била подложена на тежки набези на османските нашественици. Намерените находки само потвърждават, че градът е бил силно развит и богат.

Според археолозите Мисионис е претърпял две нашествия – първото от които през 6-ти век, когато е бил опожарен. Потвърждение на случилото се са намерените стопени и изкривени стъкла и почернели камъни.

Второто нашествие е към края на 14-ти век, когато крепостта е била обсадена и нападната от османските турци. Свидетелство за това е броят на намерените части от стрели.

"През това време крепостта носи вече друго име, не е Мисионис, старото антично име, а носи името Косово, което ние намерихме в османските хронисти. И пак от османските хронисти като Мехмед Нешри, ние виждаме една тежка обсада, която е издържала крепостта, рядко за този период, защото повечето крепости са се предавали, предвид безизходното положение, в което са се намирали. Нещо повече, имаме даже думите и то от османския хронист, на управителя, който казва „Ние няма да предадем вярата на нашия цар Иван Шишман“.", каза археологът проф. Димитър Овчаров.

Археолозите са на мнение, че зидовете са много добре запазени и при консервация туристите ще има какво да видят.

Вече се работи по прехвърлявето на близо 1000 декара, от горския към обществено-публичния фонд, за да може обектът да се актува като самостоятелен. Това ще улесни Мисионис да кандидатства за финансиране с Евросредства за продължаване на разкопките.

"За съжаление много от времето е изгубено и колкото по-рано стане това нещо, ще е по-добре, защото сега се отварят едни от последните мерки, да можем да хванем последния влак, защото проблемът тук е инфраструктурата, пътищата, идването на туристите до Мисионис. Иначе виждате, че тук е интересно, много неща могат да се разкажат, Мисионис е лицето на нашия град.", каза кметът на община Търговище д-р Дарин Димитров.

Археолозите и ръководството на Общината имат идеята в близко време да поканят Варненско-Преславския митрополит за освещаване на разкопките и Базиликата, в която са се извършвали службите по онова време.

Култова сграда от 2-ри век и уникална бронзова статуетка откриха археолози при разкопки на крепостта Мисионис край Търговище.

Това хвърля нова светлина върху миналото на древния град, каза археологът проф. Николай Овчаров. Досега се предполагаше, че в района се намира кантора за търговия с Русия, спомената от арабски географ.

Новооткритият храм се намира в подножието на древния град Мисионис, встрани на главния път София-Варна. По-късно през 13-ти век, варварските нашествия, го изместват нагоре във височината, където са руините на основните сгради. Храмът е бил с тухлен под, покрит с украсени керемиди. 

Датировката на храма от 2-3 век се потвърждава и от намерените при разкопките монети, лампа и уникална бронзова статуетка.

Това лято освен подножието на хълма продължава да се проучва и основната крепост. Разкопките са финансирани от Община Търговище с 30 000 лв. и от спонсори.