14 февруари е ден на любовта и виното.

Днес своя професионален празник отбелязват лозарите, винарите и археолозите.

Смята се, че лозарството в Европа се е зародило в Тракия по поречието на река Марица още преди 5000 години. Култът към бог Дионис е запечатан върху много археологически паметници в България. По-късно и според Библията лозата се корени в райската градина, а след Всемирния потоп първото, което Ной засажда, е лозата.

Всеки работлив стопанин има лозе, за което се грижи през годината, и с което са свързани традициите и бита ни.

Хъкмет има над един декар лозе и отделно асма пред къщата си. Казва, че зарязването му е типично мъжка работа.

Много народни песни, гатанки и басни също са посветени на лозето и виното. И до днес в България расте хубаво грозде и качествено вино.

Вижте повече за историята на празника в репортажа.

14 февруари може да се каже, че е най-веселият ден в годината. Освен лозарите и влюбените, тогава празнуват и археолозите. Те, като изследователи на древността, най-добре знаят, че виното и любовта са почитани по нашите земи хилядолетия преди Христа.

От неолитните племена до наши дни са останали фигури, с които хората тогава почитали любовта и гроздовия елексир. От античността пък сме  наследили жертвениците на Дионис и съдовете за вино. Това е единствен  по рода си артефакт, който показва в детайли лозница и няколко грозда.

"Много реални са представени с листата и всъщност тези гроздове доказват наличието на този култ към бог Дионис в тази част на България. Култът към Дионис е свързан с веселието, виното и естествено любовта. Така че тези три основни компонента, празнуваме ние, археолозите на 14-ти, може би се вплетени в този камък.", каза археологът в Историческия музей в Търговище Ангел Конаклиев.

Гроздовият елексир се съхранявал ето в големи керамични съдове. Виното се е транспортирало с кораби или с каруци пълни с пясък,  което предотвратявало счупването им.

"Разбира се крайният етап от употребата на виното, това са чашите, и тука имаме една прекрасна матрица за изковаване на златни и сребърни чаши, с много богата фигурална украса.", доъплни още Конаклиев.

И в древността, и в наши дни най-весело е ако двата празника се съчетаят. Ако традициите се спазват след хилядолетия бъдещите археолози ще има за какво да разказват.

Археолози търсят в средновековния град Мисионис край Търговище последни следи от съпротивата на второто българско царство. Ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров съобщи на пресконференция че имат обещаваща находка от предишни проучвания.

Това са 6 сребърни монети от времето на султан Мурад Мърви по чиято заповед през 1388 година е предприет голям поход на османците срещу търновска българия. Монетите са намерени в кесийка на кръста на убит по време на обсадата на Мисионис турски войник.

Находка хвърля светлина върху вече известната голяма битка за града през пролетта на 1393 година. По това време османците предприемат решителен поход към столицата Търновград. На пътя им обаче се изпречва мощната крепост Мисионис. Археологическите данни досега показват силната съпротива която българите оказват на нашествениците. 

Разкопките това лято са финансирани с 30 хиляди лева от Община Търговище. 

Освен прочувания на основната крепост и т.нар. "Болярски квартал", археолозите ще изследват и подножието на хълма, където очакват да открият останки на търговска сграда от по-ранния античен период на Мисионис, където според тях е силно вероятно да се е намирала кантората за търговия с Русия.