Заради допуснати неточности близо 6000 предприятия и самоосигуряващи се лица в страната ще трябва да изпратят отново справките за доходи, изплатени през 2019 година.

В област Русе това трябва да направят 142-ма работодатели.

Всички са получили персонално писмо, с което от НАП ги уведомяват за объркването, като са посочени и указания за проверка на данните и отстраняване на допуснатите неточности.

До момента в страната са постъпили близо 370 000 справки за изплатени доходи. От тях около 140 000 са за изплатените през годината доходи, удържаните данък и задължителни осигурителни вноски на физически лица от извънтрудови правоотношения, упражняване на свободна професия, авторски и лицензионни възнаграждения, наем и други доходи.

Останалите справки са подадени от работодатели за изплатените през 2019 година облагаеми доходи по трудови правоотношения и за удържаните данък и задължителни осигурителни вноски.

До края на април продължава декларирането на доходите на физическите лица, напомнят от Агенцията за приходите в Русе.

През миналата година в офиса на НАП са били регистрирани над 18 500 декларации, като 52 % са подадени по електронен път.

Всеки български гражданин, който е получил доходи, различни от тези по трудов договор /например от наеми и хонорари/ ще трябва да декларира това пред Приходната агенция.

Освен това, до края на март ще може да се ползва отстъпка от 5%, а не както беше досега до края на януари.

Само по електронен път вече са задължени да подават декларациите си самоосигуряващите се лица, земеделските стопани и наемодателите.

Физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, имат право да избират реда за облагането на доходите от дейността им през 2020 година, напомнят от Национална агенция за приходите в Русе.

Правото на избор се упражнява с подаване на декларация по чл. 29а, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в срок до 31 декември на предходната година. 

Образецът на декларацията за избор на реда за облагането на доходите на земеделските стопани може да бъде намерен на сайта на приходната агенция.

Декларацията се подава лично от земеделския стопанин или негов упълномощен представител в офиса на НАП по постоянен адрес на физическото лице.

С 4,4% нараства работната заплата в област Разград за второто тримесечие на годината.

В края на юни месечното възнаграждение в обществения сектор е било средно 1011 лева, а в частния – 1043.

Най-висока заплата са получили наетите лица по трудово и служебно правоотношение в дейностите "Култура, спорт и развлечения", "Държавно управление" и "Образование".

По размер на средното възнаграждение Разград се нарежда на 8-мо място сред областите в страната. Най-високо е заплащането в областите София (град) - 1729 лв, а най-ниско в Благоевград - 809 лв.

По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение в област Разград в края на шестмесечието са 26 600.

По икономически дейности не се наблюдават съществени изменения спрямо същия период на предходната година. Най-голям е относителният дял на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в "Преработващата промишленост" - малко над 27%, "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 14 на сто и "Образование" - 10%.

Над 31% от населението в област Разград живее в риск от бедност и социално изключване.

Това сочат данните на Териториалното статистичесо бюро за миналата година.

Най-голям брой жители изпитват ограничения по отношение на осигуряване на средства за отопление на жилището - близо 70%. Следват лишенията при организиране на едноседмична почивка извън дома и посрещането на неочаквани разходи - съответно 36 и 35% от населението. 28.3% от домакинствата в областта срещат затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с поддръжка на жилището, а 26.3% посочват, че не могат да си позволят консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Като цяло през 2018 година 25.3% от населението на област Разград е живяло в материални лишения. Това характеризира областта като територия с един от средните показатели в страната. В сравнение с 2017 година този дял намалява с 5.4 процентни пункта.

С най-нисък относителен дял на живеещи в материални лишения е област Габрово 9.6 процента, а с най-висок – област Сливен с 33.6%, като средно за страната е близо 21%.